Откриването на изневяра от страна на съпруга може да бъде съкрушителен удар. За много жени пътят към това разкритие е забулен в тайнственост и подозрения. Предлагаме ви пет жени, които разкриха как са хванали изневеряващите си партньори.
Техните истории предлагат поглед към сложността на изневярата – от фините червени знамена до неоспоримите истини. Макар че техните пътешествия може да са сърцераздирателни, те също така демонстрират сила и устойчивост. Превъртете надолу, за да прочетете през какво са преминали.
1. Откровението в болничната стая
Стерилните бели стени на родилното отделение не можеха да удържат бълбукащото очакване. Сестра ми, Кира, най-накрая беше родила, на път да доведе на бял свят първия ни племенник.
Цялото семейство – аз, съпругът ми Марк и съпругът на Кира – Патрик, бяхме възел от нерви и вълнение. Тогава се появи лекарят, а на лицето му се появи широка усмивка. „Поздравления – избухна той, – момче е!“
Успокоение и радост заляха Патрик. В очите му се появиха сълзи и той промълви под носа си прочувственото „Благодаря на Бога“.
Но странно напрежение започна да изпълва въздуха. Въпреки радостната новина Кира оставаше скрита зад затворената врата, отказвайки посетители, дори и на Патрик. Загрижеността ни нарастваше. Защо тя не позволяваше на никого да се срещне с нея?
Накрая, без да можем да се сдържаме повече, решихме да я посетим изненадващо. Когато влязохме в стаята, от устните ни се изтръгна колективен възторг.
В ръцете на Кира беше сгушено красиво момченце, чиято тъмна кожа контрастираше на бледокожите му родители. Сърцето ми се сви в гърдите. В главата ми се въртяха милион въпроси.
Нека поясня – расата на бебето не беше проблем. Просто съпругът ми Марк беше единственият чернокож човек, когото сестра ми познаваше. Да, сърцето ми се сви, защото бебето приличаше точно на Марк.
След признанието на Кира и теста за бащинство, който потвърди, че Марк е бащата, аз се разделих с него. Минаха векове, откакто за последен път говорих с Кира.
2. „Уговорката“ на съпруга ми се обърка ужасно много
Всичко започна, когато открих малката „тайна“ на съпруга ми – профил в сайт за запознанства, в който, да кажем, биографията му не беше точно материал за съпруг.
Вместо да му кажа, че знам, реших да си поиграя на детектив. Оказа се, че идеята му за романтика включва среща и готини 200 долара. Сериозно, Стив?
Нощта на голямото рандеву настъпи. Той бил готов да се срещне с „половинката“ си в съмнителен хотел в покрайнините на града. Аз, от друга страна, бях паркирала в уютно кафене от другата страна на улицата, с капучино в ръка, в очакване на фойерверките.
Разбира се, Стив влезе, сякаш беше собственик на заведението. Сам. Хм, интересно. Двадесет минути по-късно реших да последвам примера му, въоръжена с „взетия назаем“ генерален ключ от безпомощната рецепционистка.
Ето къде нещата стават ужасно неловки. Нахлух в стаята, очаквайки да открия Стив да се гушка с някаква млада дама. Вместо това тя беше там – сладка възрастна дама, вероятно на около 60 години, която изглеждаше абсолютно смаяна. Предполагам, че е грешна стая?
Преди да успея да изкопча извинение, от банята се чу глас: „Скъпа, кой е там?“
Да, това беше Стив. Кръвта ми се смрази. Не само че изневеряваше, но очевидно имаше и… фетиш към по-възрастни жени? И им е плащал?
Излишно е да казвам, че „меденият месец“ свърши. Разводът беше бърз и удовлетворителен. Стив, от друга страна, се превърна в местна легенда – човекът, който бе хванат да изневерява на жена си с приятелката на баба си.
Поуката от историята? Не изневерявайте. И може би инвестирайте в прилична биография на профил за запознанства
3. Опустошително откритие в мазето
Нека ви разкажа за деня, в който светът ми се обърна с главата надолу. Всичко започна съвсем невинно – една случайна кутия, прибрана в мазето, която молеше да бъде отворена. Не знаех, че тази кутия криеше тайна, която щеше да разруши брака ми.
В кутията имаше много картини. Те не бяха обикновени картини, а портрети на жени без дрехи. Сърцето ми се разтуптя.
Съпругът ми, Алекс, е художник, но твърди, че за да твори, му е необходим жив модел. Да рисуваш по памет? Това е невъзможно.
Но истинският удар дойде, когато внимателно разгледах лицата, които ме гледаха обратно. Това не бяха случайни модели – някои от тях бяха жени, които познавах твърде добре.
Нашата приятелка съседка, колежка от работата, дори сладката сервитьорка от любимото ми кафене. Предателството беше отвратително.
Отказах да оставя съмненията да се разрастват и предприех действия. Скритите камери заснеха ужасяващата истина – Алекс примамваше жени в дома ни, поставяше ги разсъблечени на леглото ни за своето „изкуство“, а след това… е, можете да се досетите за останалото.
Доказателствата бяха неоспорими. Бяха подадени документи за развод. Той беше напуснал. Кошмарът обаче не беше свършил.
Докато Марк изнасял вещите си, мазето разкрило истинския си ужас. Стотици от тези картини бяха опаковани в прашни кутии.
Изведнъж една от кутиите се разкъсала и изсипала съдържанието си на пода. Сърцето ми спря, когато видях два от тези портрети.
Там, втренчени в мен, бяха лицата на собствената ми майка и сестра. Предателството ме нарани повече от всичко.
Мъжът, когото обичах, мъжът, с когото споделях живота си, беше нарушил не само нашето доверие, но и личния живот на най-близките ми жени.
Пътят към изцелението беше дълъг и труден. Движението напред е ежедневна борба. Но аз отказвам да бъда определяна от това предателство.
4. Проследих съпруга си и разкрих лъжите му
Моментът, в който картината на перфектния ми брак се разпадна, дойде шест месеца след сватбата ми. Всичко започна с липсващ пръстен.
Един ден, докато подреждах спалнята, забелязах, че годежният пръстен на съпруга ми не е на обичайното си място на скрина. В стомаха ми се стегна възел на безпокойство.
Бързо преминахме към вечерята същата вечер. Беше там, блестяща невинно на пръста му. Облекчението ме обзе, но семето на съмнението беше посято. Защо изобщо го е свалил? Защо избягваше да носи годежния си пръстен на работното си място?
На следващата сутрин, подхранвана от подозрения, реших да го последвам. Той вървеше към автобусната спирка – обичайната рутина. Но след това дойде обратът. Той се качи на автобус, който се движеше в посока, противоположна на тази на офиса му!
Сърцето ми заби в гърдите. Тръгнах след него, наблюдавайки как слиза от автобуса и се насочва към една къща.
На вратата отвори млада жена, невероятно красива. Прегръдката им, продължителната целувка – истината ме удари в лицето като студена вълна. Съпругът ми имаше любовница!
Исках веднага да се конфронтирам с него, но една част от мен жадуваше за по-поетичен (и леко пикантен) вид справедливост.
На следващата вечер, след като той се прибра вкъщи, аз си поиграх на послушна съпруга. Направих любимата му пица, шедьовър от сирене.
Тайната съставка? Една от онези безумно люти чушки, които продават в магазина за шеги. Да кажем само, че това беше рецепта за катастрофа (за него, тоест). Една хапка и лицето му се изкриви от болка.
Той изпищя по-силно от банши, като трескаво гълташе мляко като обладан. Прекара остатъка от вечерта в огнено чистилище, проклинайки небесата и съмнителния си вкус за топинги за пица.
Аз, от друга страна, се наслаждавах на спокойна нощ на грижа за себе си, вкусна пица и сладкото удовлетворение, че знам истината.
На следващия ден спокойно се изправих срещу него с пръстена в ръка. По лицето ми се стичаха сълзи, но гласът ми беше твърд. Шаржът беше приключил.
Вече бях помолила адвоката да подготви документите за развод. Не исках да прекарам живота си с човек като него.
5. Отмъщението се сервира студено (и миризливо)
„В момента, в който съм на път да се измъкна от затвора, съм на път да го направя: Светът ми се разпадна, когато открих изневярата на съпруга ми Джак. Документите за развод бяха подадени по-бързо, отколкото можеш да кажеш „Джак изневерява“, но реалността скоро надигна грозната си глава. Адвокатът ми каза, че къщата, предполагаемото ни общо убежище, вероятно ще остане при него.
В резултат на това Джак, който винаги е бил чаровник, ме изгони, оставяйки ме само с наранено сърце и изгарящо желание за справедливост. Не тази в съдебната зала, а нещо по-остро.
В последния ми ден в къщата въздухът беше изпълнен с горчив коктейл от скръб и решителност. Задържалият се стрес изискваше празнична (добре, леко отмъстителна) трапеза. Морски дарове! Джак не знаеше, че истинското празненство тепърва предстои.
Докато поглъщах вкусните миди, в главата ми се зароди хитър план. Тези останали „съкровища“ нямаше да бъдат изхвърлени – те щяха да се превърнат в оръжия за обонятелна война.
Въоръжена с отвертка и палава усмивка, стратегически скрих остатъците в кътчетата на мебелите. Мидите се превърнаха в моите тайни войници, прибрани в подплатата на диваните и възглавниците на столовете, в очакване да разгърнат острата си сила.
Няколко седмици по-късно новата приятелка на Джак, очевидно по-малко влюбена в къщата от него, се закани да я продаде, защото миришела ужасно.
Джак казал на агента по недвижими имоти, Сам, че са направили всичко, за да се отърват от миризмата. Дори били наели професионални чистачи, но нищо не помогнало.
В крайна сметка Джак продаде къщата, а Сам ми я предложи на крадена цена. Отне ми известно количество пари и малко планиране, за да си върна къщата, но се радвам, че го направих! Джак все още не знае какво е причинило острата миризма.
