Когато група най-добри приятели завършват гимназия, те са тъжни да разберат, че се местят на различни места. Обещават си, че каквото и да се случи, след 40 години ще се срещнат отново. Когато един от приятелите им не се появява, те решават да разберат защо.
— Поздравления, зрелостници! — ревяха високоговорителите в последния учебен ден. Учениците изхвърчаха от класните си стаи и се радваха на излизане от училището.
За абитуриентите това беше сладко-горчив момент, който означаваше края на нещо велико и началото на нещо непознато. За Джоузеф, Кайл, Сам и Хари този ден бележеше края на тяхното здраво приятелство.
— Какво ще правя без вас, момчета? — попита Кайл, докато вървяха по същия маршрут, за да се приберат за последен път. Четиримата бяха неразделни, винаги се присъединяваха към едни и същи организации, прекарваха всяка обедна почивка заедно и посещаваха всички събития като група.
— Разкажи ми за това, човече. Европа е твърде далеч, за да ми хареса.
— Момчета, по-добре да ми пишете много. — включи се Джоузеф. Той говореше за това как дълго време, откакто са били деца, просто са ходели до къщите си всеки път, когато имаха нужда един от друг.
Тъй като все още не искаха да се разделят, приятелите се съгласиха да се срещнат отново на следващия ден, седнали на плажа в своя крайбрежен град. Там те си разказаха накъде ще ги отведе животът и как планират да поддържат връзка.
Докато Джоузеф се местеше в Европа, Сам щеше да учи в Канада. Хари се местеше със семейството си в Мексико, където беше предложена работа на баща му. Междувременно Кайл реши да остане в Калифорния и да учи в Калифорнийския университет в Лос Анджелис, където получи баскетболна стипендия.
Нямаше как да не проронят сълзи по време на разговора си край плажа.
— Нека всички си пишем поне през месец. Какво ще кажете? — предложи Кайл.
Всички се съгласиха и Сам откъсна четири листа от бележника си, където записаха бъдещите си адреси. След като това беше уредено, те се увериха, че в случай че загубят връзка, ще се срещнат отново в бъдеще.
— Какво ще кажете за това. — започна Сам. — Нека се срещнем тук след точно 40 години. Днес е 30 май, така че ще се срещнем тук на този ден след 40 години. По същото време. — каза той.
— Да го направим. — каза Хари, усмихвайки се. Всички те вдигнаха кутиите си със сода за тост, което означаваше обещанието, че всички ще се върнат на плажа след 4 десетилетия.
Бяха минали години и групата приятели в крайна сметка загуби връзка. Животът им стана толкова натоварен, че не се информираха взаимно за това, когато са се преместили. Когато обаче минаха 40 години, те не забравиха обещанието, което дадоха, и всички резервираха полети до Калифорния, където и да се намираха.
Кайл пристигна пръв и седна на една от пейките в парка, докато чакаше приятелите си. Скоро след това Хари пристигна, разхождайки се по морския бряг. Той беше развълнуван, тъй като беше пътувал от Мексико, за да стигне до там.
— Разбира се, ти си първият тук. — веднага каза той, щом видя Кайл. — Толкова се радвам да те видя, братко. — добави той и силно прегърна Кайл.
Двамата приятели наваксваха, докато чакаха другите. Те говориха за това, което са правили след гимназията, за семействата си и какво са правили напоследък.
30 минути по-късно Сам пристигна. Полетът му от Канада беше закъснял, поради което не пристигна навреме. Въпреки че наближаваха 60-те, те бяха толкова развълнувани, че подскачаха от радост, докато се прегръщаха.
— Мислиш ли, че Джоузеф е забравил за нашето обещание? — попита Сам, след като чакаха цял час, без той да пристигне.
— Не мисля, че би го направил! — заключи Хари. Така че тримата решиха да останат там до свечеряване, за да са сигурни, че няма да пропуснат Джоузеф. Когато той не дойде, те се умълчаха, мислейки, че може нещо да му се е случило.
Хари реши да изпуши една цигара, докато чака. Когато се опита да запали, той случайно изпусна запалката си и когато се наведе да я вземе, видя лист хартия под пейката, на който пишеше „Джоузеф“. Той го вдигна и те с изненада видяха, че е писмо от техния приятел.
— Сам, Хари, Кайл, аз съм, Джоузеф. Загубих всичките ви адреси, така че не можах да ви пиша лично. Помолих мой приятел да се свърже с някой в Калифорния, който може да ми разпечата това и да го постави на пейката. Съжалявам, че не стигнах до там. Нямам пари. Няколко години след като се преместих в Европа, родителите ми загинаха в автомобилна катастрофа и не можах да завърша университет. Работех като портиер в училище през по-голямата част от живота си тук. Парите едва ми стигат, за да живея, така че не можех да си позволя билет до Калифорния. Иска ми се да бях с вас точно сега. Това е настоящият ми адрес, на който можете да ми пишете. С любов, Джоузеф.
Хари, Сам и Кайл бяха натъжени от писмото.
— Иска ми се никога да не бяхме губили връзка. По този начин можехме да разберем какво се случва и да му помогнем по-рано. — каза Хари, след като свърши да чете.
— Знам, мислех, че всички се справяме добре. Поне ми се искаше да е така. Толкова съм тъжен да чуя, че Джоузеф е преживял трудни времена. — включи се Кайл.
— Е, планирахме да останем тук за няколко дни. Какво ще кажете да го изненадаме, като отидем в Испания? Може би това ще го развесели. — предложи Сам.
Тримата мъже се съгласиха да прекарат почивката си в Испания вместо в Калифорния. Те резервираха следващия полет, без да се замислят.
Когато го намериха на адреса, който им даде, Джоузеф беше изненадан да ги види всички.
— Какво правите всички тук? — каза Джоузеф със страхопочитание.
— Е, когато видяхме писмото от теб, не можахме просто да те оставим тук, нали? — каза Кайл, прегръщайки приятеля си.
Оказа се, че Джоузеф имал жена и дъщеря, но когато не могъл да си намери нещо повече от портиер, те го напуснали. Бяха минали повече от 10 години, откакто ги беше видял за последен път.
Знаейки това, Хари реши да направи нещо за Джоузеф.
— Ще се върнеш в Мексико с мен, приятелю. — каза той.
Отначало Джоузеф се колебаеше, докато не осъзна, че Испания вече няма какво добро да му предложи. Помогна му фактът, че езикът, който се говори в Мексико, беше испански, така че той смяташе, че няма да му е трудно да се впише.
След като Джоузеф се съгласи, всички приятели изпитаха облекчение да разберат, че всеки един от тях се справя добре.
— Е, след като това е решено, какво ще кажете да си направим малка обиколка из Испания, преди да се приберем у дома? — предложи Сам.
Джоузеф реши доброволно да бъде екскурзовод. През следващите няколко дни групата приятели обикаляше Испания като тийнейджъри на екскурзия. Те се наслаждаваха заедно на гледките, поглъщайки всички вкусни испански ястия и вина, които можеха да поемат.
Преди да се върнат по домовете си, те обещаха да поддържат връзка и да се срещат поне веднъж годишно. Решиха да се редуват да си ходят на гости, за да се запознаят как се живее в различните страни.
