Разрошени, тичате от улицата директно в кухнята, а там вече чака чиния със супа със заквасена сметана, а на плато чакат сандвичи с наденица и „гъбка“ от яйце с домат. Уви, няма да можем да намерим ястията, които някога сме яли с удоволствие, в нито едно заведение, защото ще липсва основна съставка – любовта на нашите майки и баби.
Ние от Поничка се радваме на многото носталгични коментари от потребители на мрежата и сега сме готови да ви представим добра порция рецепти от детството им.
Липсват ми домашно приготвените сладки с какао на прах. Овалваха се в галета или трохи от бисквитки.
Ще пиша за необичаен деликатес от морски град. Сушена риба (обикновено попчета) с домати. Тъй като през лятото имаше и двете във всяка къща, изнасяхме лакомството на двора. Това е вкусно.
Спомням си, че през 90-те веднъж ми дадоха заплата в цаца – 4 кутии. Отрязахме опашките и главите, увихме ги в тесто и изпекохме рибни пайове. Пържихме картофи в олиото. Но познах истинското удоволствие, когато ги видях в супата.
През 90-те те живеехме в бедност, на масата никога нямаше специални лакомства. Представете си нашата изненада, когато майка ми донесе голям пакет на обяд, който съдържаше нещо, за което дори не сме мечтали – голямо парче варен салам. Сестра ми се смя дълго: защо да пържим варения салам? Така семейството ни се сдоби с любимо ястие – сандвичи с пържен варен салам.
Знаете ли какво е студентски сандвич? Това е, когато доматен сок се излива в чаша, няколко супени лъжици заквасена сметана се разбъркват в нея и се поръсва със сол. Ядяхме го с черен хляб.
Пелмени! Като дете обичах да ги правя с татко. Никога няма да забравя как ми слагаха малък стол, за да мога да стигна до съставките на масата.
Печен минтай, овалян в брашно. Или не е нужно да го овалвате – просто поръсете рибата с растително масло и поставете във фурната. За хрупкава коричка може да се сложи на режим „Грил“ в края на готвенето. Но ако нямате такъв режим, тогава можете да го направите и без него: той все пак ще се окаже много вкусен.
Свинска супа. Всички много я обичаха и искаха допълнително. Рецептата е следната: в тенджера се налива вода, слага се малко парче свинско месо и се готви дълго време, след това се добавят цели картофи, морков и малко чесън, сол, пипер на зърна, вари се още. След това всичко, заедно с месото, се намачква на пюре. Беше вкусно, едно от любимите ми.
Мляко на прах или сметана. Това обикновено беше деликатес! Просто беше невъзможно да се яде, за да не се задавите: трябваше да потопите лъжица мляко на прах във вода – и в устата си.
Потопете първия пролетен зелен лук от оранжерията в заквасена сметана, след това в сол. Яжте с черен хляб.
През 1997 г. по-голямата ми сестра приготви това ястие, за да впечатли свекърва си. И тя влезе и възкликна: “О, това са мухомори!” Яйцата, доматите и майонезата са любимо ми ястие от детството.
Никога няма да забравя ягодите на баба ми, поръсени със захар. Прибирате се от жегата, за да обядвате или просто да похапнете, отваряте хладилника и има буркан с ягоди. Цветът е яркочервен, а вкусът е леко кисел, ягодов. И можете да ги ядете с лъжица или да ги намажете на хлебче с масло.
Като дете си правех един вид „цитро“: изцеждах малко лимонов сок в чаша минерална вода. Вкусно и, най-важното, тръпчиво!
Спомням си, когато бях съвсем малка, баба ми готвеше плоски питки в тиган у дома. Когато ги пържехме, етажът на общежитието, където живеехме, миришеше много готино. Бях особено доволна от тази миризма, когато идвах от улицата, цялата мръсна, с обелени лакти и разкъсана тениска, а у дома имаше питки. И веднага животът ставаше по-лесен.
Сандвичът с масло и сладко е вкусен. Когато по време на полети в икономична класа все още даваха храна, аз винаги намазвах маслото върху хляб и слагах сладко отгоре. Но това съвсем не е същото.
Спомням си детството с „горещи сандвичи“. Това са сандвичите, които баба ми приготвяше всяка сутрин на село. Събуждате се и първата мисъл: “Искам горещ сандвич!” Те се правят много просто: трябва да смесите няколко яйца, малко мляко и настъргано сирене. И тогава вземате филийка бял хляб, потапяте я в сместа и я запържвате в горещ тиган.
По време на детството ми нямаше интернет, но имаше жажда за вкусни рецепти и лош почерк. Намерих моята “готварска книга”. Вечерта приготвих за децата финландски сандвичи по рецепта от онова време. Казаха, че е вкусно.
Като дете лежах в болницата. През пролетта се даваше лъжица рибено масло и след това парче черен хляб с пръстен лук. Не знам по каква причина, но много ми харесваше.
Хамбургски салам – точно в кръг, без хляб. В магазина баща ми искаше да отрежат едно парче и го ядях на път за вкъщи. Ще помня този вкус до края на живота си.
Правихме сандвичи с много картофи, почти като палачинки. Настъргваме сурови картофи и наденица, добавяте ситно нарязан лук, чесън, яйца, сол. Намазвате го върху парче бял хляб и го запържвате – първо с плънката в тигана, след което го обръщате. Ядеше се по-бързо, отколкото се готвеше!
В нашето детство се смяташе за специален лукс да вземем парче бял хляб, да го намажем със слой заквасена сметана, да го поръсим със захар и да се разходим. На улицата такъв сандвич можеше да бъде заменен за заветните значки със снимки.
Много необичайна рецепта. Правехме следното: овесените ядки бяха запържвани в масло и захар. Получаваше се мазна, сладка, хрупкава бисквитка.
Разбивахме сурови яйца с вилица, добавихме щипка сол, след това топяхме хляб и ядяхме. Беше забавно.
Като дете обичах да потапям хляб в чинийка със слънчогледово олио, сол и лук. Баба ми ме научи на това. А настърганите моркови се поръсваха със захар и се заливаха с лимонов сок. Баба ми го наричаше “сибирски портокал”.
Празничното ястие определено беше печено пиле и картофи. А също цаца и пушена наденица.
Кои бяха любимите ви храни като дете, които все още ви липсват?
