Абсурда е относително понятие. Всъщност понякога приемаме за абсурд онова, което просто ни се струва странно: незнанието на някой друг, необичайно поведение или по-различни възгледи за света. Въпреки че в живота има примери за безусловна глупост, толкова очевидна, че може да е трудно да повярваме в реалността на случващото се.
Ние от Поничка научихме от потребители на мрежата за случаите, в които са попаднали в абсолютно абсурдни ситуации.
Обикновено, за да заключа входната врата, завъртам резето на дръжката от вътрешната страна и просто затварям вратата. Веднъж направих тази обичайна операция, но в следващия момент осъзнах, че съм забравила ключовете и телефона си в апартамента. Трябваше да отида в компанията, която управлява жилищната сграда, за да извикам ключар. Жената на рецепцията ми каза, че всичко ще се оправи и помоли да оставя телефонен номер за комуникация. Обясних, че телефонът ми е заключен в апартамента и ключарят пак няма да може да ми се обади. Тогава тя ме покани да отида и да си взема телефона от апартамента. Отново й обясних, че ако можех да вляза в апартамента за мобилния си телефон и ключовете, нямаше да се нуждая от ключар. Тя като че ли не ме разбираше.
Не много отдавна получих комоцио и един приятел ме помоли да не се доближавам до него. Той сериозно смяташе, че е заразно.
Бившият ми съквартирант отиде и развали договора за газ и електричество, защото според него беше твърде скъп. И после се зачуди защо вече нямаме нито ток, нито газ. Той смяташе, че плащаме пари всеки месец, за да може в случай на проблем да се обадим на поддръжка.
Работех в ресторант и в менюто имахме ястие, което представляваше цяло пиле на скара, нарязано на парчета. Една жена поръча доставка и след това ни се обади и се оплака, че заедно с другите части на пилето, сме й изпратили само две бутчета. Тя очаквала, че ще има много повече. Трябваше да обяснявам на възрастна жена, че пилето има само две бутчета.
Моята приятелка нямаше монета за автомата, затова тя сгъна доларова банкнота и я постави в слота за монети. След това дълго време се възмущаваше, защо в замяна не получи това, което искаше от машината.
Когато бях в колежа, работех на непълно работно време в магазин за домашни любимци. Веднъж клиент ме попита каква храна би помогнала на неговия питбул да се „напомпа“. Предложих му да включи храни с високо съдържание на протеини в диетата и да отделя достатъчно време за упражнения. Също така добавих, че голяма част от това се определя от генетиката на кучето. Накрая ме попита дали продаваме генетика.
Забелязах колата на колежка отстрани на пътя. Оказа се, че гумата е спукана и тя чака пътна помощ. Разгледах гумата и посочих пирон, стърчащ от нея. Тя ме погледна като идиот, засмя се и каза: “Това не може да бъде, защото пиронът е плосък отдолу!” След това просто си тръгнах и никога повече не повдигнах темата.
Това беше първият ми опит в търговията на дребно. Сезонните колекции се сменяха, така че направихме 50% отстъпка на ризи от старата колекция. Стоях на касата, когато една жена дойде при мен и ме попита защо избраният от нея артикул струва 20 долара вместо обещаните 10. Мислейки си, че нейният артикул също се продава с отстъпка, попитах дали може да ми покаже намалената цена. И тя посочи знака за разпродажба на ризи. Поясних: “Този знак казва, че всички ризи са с 50% отстъпка.” „Да, защо да я купувам на пълната цена?“ – възмути се тя. „Вероятно защото държите шапка, а не риза“.
Един мой приятел веднъж разказваше как мрази картофи, докато ядеше пържени картофи. Буквално му взривих ума, като казах, че пържените картофи се правят от обикновени картофи.
Преди имах един сладък, но много глупав колега. Веднъж бяхме на среща и разговорът се насочи към шунката. Управителят каза: „Мразя шунката. Прилича на човешко месо.” И същият този колега с уплашен поглед прошепна: “Наистина ли шунката се прави от хора?”
По едно време братовчедката на жена ми и съпругът й се нуждаеха от място за живеене и ние им предложихме да останат известно време при нас. Дадохме им надуваем матрак с голям размер и ги настанихме в хола. В продължение на 3 седмици се събуждах и всяка сутрин ги виждах да спят на този матрак с висящи крака над ръба. И тогава един ден братовчедката ме помоли да купя по-голям матрак. Посъветвах я просто да се обърнат и да легнат по дължина, но момичето отговори, че тогава няма да могат да гледат телевизия. Не знам защо не обърнат матрака към телевизора!
Заедно с другата хостеса в нашия ресторант гледахме реклама по телевизията. В края на едното видео имаше надпис: „Скоро в най-близкото кино“. Виждайки това съобщение, момичето се обърна към мен и с искрена изненада попита: „Откъде знаят къде живея?“
Работя в Национален парк Йохо. Веднъж абсолютно сериозно ми бе зададен въпроса: “Къде държите животните през нощта?” Очевидно те си мислеха, че всяка вечер събираме животните в парка и ги прибираме.
Веднъж трябваше да обясня на една жена, че ябълките не съдържат глутен, месо или млечни продукти. Как може някой да мисли, че ябълките съдържат мляко? Тя смяташе, че глутенът е във всяко едро зърно, а ябълките са зърно, защото имат семена.
С брат ми сме близнаци и през целия ми живот ми задават милион нелепи въпроси. Но най-глупавата ситуация беше, когато едно момиче веднъж ме попита: “Обърквате ли се понякога с брат си?” Изясних: „Искаш да кажеш, смятам ли се някога за своя брат?“ Тя отговори: “Да.”
Попитах момичето кога за последен път е сменяла маслото на колата. Тя попита с изненада: “Искаш да кажеш кога за последен път съм пълнила бензин?”
Веднъж сестра ми попита къде е Айфеловата кула – в Париж или във Франция. И не можа да разбере как може да бъде и на двете места едновременно.
„Колко струва половин долар?“ – новата касиерка, която шефът ми нае онзи ден. Никога няма да забравя този момент.
Шефът ми се смяташе за по-умен от другите и ме помоли да не изтривам, а да пазя всички спам съобщения. Един ден нямаше нови писма, а той дойде на бюрото ми, хвърли пред мен хартиена папка с разпечатани съобщения от папка “Спам” и истерично ме попита, къде са новите! Да, той е разпечатал тази глупост и я е запазил като важни документи.
С мен в гимназията имаше едно момиче, което накара учителя да спре документален филм за африканските племена. Тя не можеше да повярва, че хората всъщност могат да живеят в глинени колиби. И беше много разстроена, че по време на урок по история ни показват игрални филми. Всички присъстващи трябваше да я убедят, че на някои места хората наистина живеят така.
Един мъж се опита да отвори заключената входна врата на магазина ми, въпреки че пред него имаше яркочервен надпис „Затворено“. Продължи да дърпа вратата дълго време, сякаш беше залепнала.
Мой колега си купи душ с ниска консумация на вода. С негова помощ той постоянно наводнява цялата баня, но в крайна сметка, според него, сега той спестява много…
Веднъж помолихме съученичка да назове всичките 7 континента. Списъкът й започва по следния начин: „Северна Америка, Европа, Китай, Тихия океан…“
В 8 клас проведохме беседа за известни художници и някой реши да говори за Микеланджело. Едно момиче от задния чин беше направо възмутено от това и каза: “Микеланджело не е истински, той е костенурка.” Целият клас избухна в смях.
Имали ли сте моменти, в които сте осъзнавали, че човекът срещу вас е преминал всички допустими граници на глупостта?
