Вещите ни заобикалят отвсякъде и всяка от тях има своя стойност. Но има такива предмети, които са наистина безценни за техните собственици, тъй като се предават от поколение на поколение. Прави впечатление, че почти всичко може да се превърне в семейно наследство и това има специален чар.
Ние от Поничка искрено се възхищаваме на хората, които са успели да пренесат частица от миналото през годините и да запазят семейната си история с помощта не само на снимки, но и на вещи.
„Баба носеше тези обувки за златната си сватба през 1988 г. Харесах ги ужасно много и дори я попитах дали ще ми ги остави като наследство.”
„През 2021 г. се ожених в тях. Обувките на баба ми пасват идеално.”
„Наскоро майка ми почина и в нейна памет взех тази покривка от дома на родителите си. Тя е на малко над 60 години. В края на 50-те години баба ми, майка ми и леля ми са я направили собственоръчно. ”
„Антична кутия за пудра, направена от мидена черупка, а вътре има обеци от сребро и кристали Сваровски. Принадлежала е на бабата на свекърва ми.”
“Прадядо ми е направил тази дъска преди повече от 100 години!”
„Пощенска картичка на моята пра-прабаба. Обърнете внимание на печата: 27 август 1912 година.”
“Дядо ми току-що ми даде тази мандолина от XIX век.”
„Жена ми наследи сладки сребърни прибори от баба си.“
„Това съм аз в традиционната финландска рокля на прабаба ми. Ушита е през 1936 г.”
„Наследих тоалетка от 1870 г., която първо е принадлежала на прабаба ми, след това на баба ми и майка ми. Толкова съм благодарна за това!”
„Часовникът на покойния ми дядо. Мама казва, че той ги е ценил много”
„Кърпата и покривките са били изтъкани и избродирани от прабаба ми за нейната зестра. Чист лен. Кърпата стои неизползвана: няма кой да сервира хляб и сол. Но все още използваме покривката по празниците”
„Едно е интересно: претърпели са няколко хиляди изпирания за 105 години служба, а конците за бродиране дори не са избледнели. Материята на покривката е станала малко по-мека и бяла, това е всичко.”
„Тези пола и шапка са принадлежали на моята пра-пра-пра-прабаба, която е живяла през 1823-1916 г.“
„С майка ми намерихме носни кърпички, избродирани от баба ми, в шкафа за бельо.“
„Този сандък е бил донесен от дядото на дядо ми. Ключалката все още работи”
“Първият подарък, който прадядо ми е купил на прабаба ми преди почти 100 години.”
“Наследих този стар японски гоблен от баща си, а той от майка си.”
„Взех сандъка на баба си през 2013 г. Много обичах баба си и беше решено да го запазим.”
„Оказа се, че е направен без метални пирони. Не тече, ако в него се налее вода (пробвах го, когато го измих). Съдейки по надписа, той е направен през 1940 г. В него, освен всякакви копчета, конци и салфетки, имаше и нещо друго. Това е наследството на баба ми.”
„Този цилиндър е принадлежал на моя прапрадядо, който е живял в края на XIX век.“
„Наследих колекция порцеланови кукли от баба ми“
„Учебници от 1800 г., принадлежали на прапрадядо ми“
„Прабаба ми е носила този венец на сватбата си през 1912 година. Ще го нося на сватбата си следващия уикенд.”
„Този диамантен пръстен е на повече от 200 години. Забележително е, че не е подходящ за всички дами от нашето семейство, защото е малък размер. Предава се на онази, на която стане. Имам го вече 40 години”
„Исках да дам пръстена на по-младите, но не е достатъчен за всички. Става на средната ми дъщеря, но според нея е старомоден. Слагам го в трудни моменти от живота си и се чувствам по-уверена, сякаш всички жени от нашето семейство са зад гърба ми.”
Какви семейни ценности съхранявате? Разкажете ни техните истории.
