Интервютата за работа за работа са различни. На едни човек се чувства уверен, отговаря гладко, изглеждате добре. На други – катастрофално се притеснява, ръси глупости и желае да си тръгнете възможно най-скоро. И ако работодателят ви е изнервил още с поздрава, тогава го пишете провалено.
Ние от Поничка не можахме да пренебрегнем тази гореща тема и ви представяме истории на хора, които думата „интервю“ сега ги кара да се смеят през сълзи.
Реших да сменя работата си. Кандидатствах за подходяща свободна позиция. Интервюто продължи 5 часа. Обещаха да ми се обадят, но вече нямах желание да работя там. И накрая, след като посетих тоалетната, се отказах съвсем: срещнах един познат, който работеше в този офис и той имаше ключ от тоалетната. Оказва се, че всеки служител има свой ключ, външни лица нямат право да влизат там. Но не това ме обърка. Вътре намерих около 20 ролки тоалетна хартия, всяка от които беше надписана с името и фамилията на служител.
През 90-те получих работа като секретарка. Попитаха ме какво е моето образование. Казвам най-високото. Отговорът ме втрещи: „Нямаме нужда от толкова умна секретарка!“
Днес на интервюто бях помолен да покажа последните 10 снимки на телефона си. Обясних си това с факта, че изведнъж полудявам. Показах ги и сред снимките на моето куче служителят по подбор на персонала отвори тази снимка и с пълна сериозност попита: “Защо е със забрадка?”
Неочакваното останах без работа и бях принуден да обикалям по интервюта в търсене на нова. Вчера ми казаха: „Да, работим от 9:00 до 18:00, но не е прието да си тръгваме в 18:00. Ние не харесваме такива безделници“. ; Дойдох на интервю в малка туристическа агенция. Директорката, която е и собственичка, каза, че ако ме избере, тогава трябва да й напиша молба за работа и молба за напускане, но без дата. И тя сама ще определи датата, когато сметне за добре.; Получих работа като администратор в салон за татуировки. На интервюто собственикът поиска да види моя Instagram. През следващия половин час той прелистваше публикациите ми, разглеждаше снимките и, внимание, броя харесвания. Попита също защо имам по-малко харесвания на някои снимки. И той извърши всички действия от личния ми телефон, след това вдигна поглед към мен. Дори не си представях, че ще бъде така, когато му подадох телефона, за да види името на акаунта ми.
Дойдох на интервю, помолиха ме да изчакам в коридора, на дивана. Чакам. Видях куче да се приближава до мен. Поздравих го, протегнах ръка, то ме облиза, погалих го. Оказа се, че това е кучето на директора, а един от въпросите на интервюто беше: “Страхувате ли се от кучета?”
Имам пример за доста странно интервю. Началникът на отдела поиск да седна по-далеч от него, защото „не му харесва“. В резултат на това седнах в другия край на офиса и отчаяно напрягах слуха си, за да разбера какво мърмори.
Търсех активно работа, ходех на всякакви интервюта. Извикаха ме в една фирма. С мен бяха още 5 кандидати. Беше в края на май, навън беше горещо. Седяхме близо до рецепцията и бяхме ужасно жадни. В ъгъла имаше охладител за вода, но нямаше чаши. Аз, вече изтощена от жегата, се обърнах към момичето на рецепцията и попитах: – Извинете, но може ли да пием вода? Тя, без да вдига поглед от компютъра: – Не, тази вода е за служители и гости на офиса.- Свиди ли ви се водата?
Момичето махна с ръка към охладителя: – Заповядайте, моля, не ми се свиди. Все пак не даваме чаши. Върнах се на мястото си и веднага си спомних нещо. Отидох отново при момичето: – Моля, дайте ми празен лист хартия. – От принтера ще ви свърши ли работа? – Идеален е! След като получих лист хартия, направих чаша от него, изсипах в нея вода от охладителя, утолих жаждата си, изхвърлих чашата и отидох на мястото си. Момичето просто премигна с очи. 2-ма човека, които чакаха с мен, поискаха да ми покажа как съм направила чаша и също доволни отидоха да пият вода.
По време на интервюто интервюиращият си направи маникюр с канцеларски нож за отваряне на пликове и се възхити на резултата. Между другото, ноктите му бяха ужасни и нагризани.
Това беше отдавна, вечерях в столовата на фирмата. На съседната маса директорът тъкмо интервюираше човек, дошъл да кандидатства за работа. И изведнъж огромна хлебарка пада на ръката му. Човекът скача, като ужилен и крещи: „А-а! По дяволите, какво по дяволите е това?!” След това, леко се успокоява, сяда и казва на директора: „Съжалявам, загубих самообладание“. Директор към него: “Разбирам, но ако сте загубили самообладание заради това, тогава най -вероятно не сте подходящ за нас.”
Току-що бях завършила колеж и търсех работа. На едно от интервютата мениджърът човешки ресурси ме гледаше в краката. И тогава тя каза, че на тази работа трябва да нося чорапогащници. Най-интересното е, че така или иначе носех. Тя продължи да настоява да се придържам към дрескода, а след това изведнъж ме дръпна силно за крака, очевидно, за да докаже, че съм с боси крака. Излетях от стола си. Тя се извини, но след това аз сама се отказах от тази позиция.
На интервюто, след стандартния въпрос, женена ли съм или не, шефът започна истерично да пита с кого живея. Когато отговорих, че живея с близките си, несретникът промени физиономията си и с недоволство попита: “Имате толкова добри отношения с близките си, че все още ви търпят?” – “Абсолютно!”- отвърнах. ; Изпратих автобиографията си в известно списание и бях поканена на интервю. Донесох примери за моята писмена работа. Интервюиращата отвори пакет суши пред мен и каза: „Трябва да обядвам, това ми е приоритет в момента“. Тогава тя попита за каква свободна длъжност съм изпратила автобиографията си и каза, че няма време за това, защото групата “Boyz II Men” скоро ще дойдат на интервюто. И аз ги видях – бях с тях в същия асансьор. Разбрах, че не искам да работя за тази дама.
Приятелка се провали на интервю и разбра защо. Тя случайно забелязала лист хартия, на който служителят по подбор на персонала си водел бележки за кандидатите. Той написал за нея: „Вижда се от ръцете й, че тя сама мие чиниите“. Господи, ръцете й са нормални – добре поддържани, с изряден маникюр. Да, сама мие чиниите. Тя също почиства, оправя леглото и се сресва. Все още се чудя, кого са търсили, дали са имали нужда от принцеса, която не се е доближавала до това подло ежедневие.
Спомням си, че бях интервюирана за работа в правителствена агенция. И там ме попитаха кои са родителите ми, с какви пари живея, женена ли съм, защо не и т.н. В крайна сметка казаха, че може би е време да спра да скачам от място на място на 30-годишна възраст.; Бях поканена на интервю в друг град. Смених 2 транспорта за да отида. Времето е очарователно: сняг и дъжд. Говоря с директора, той казва, че би било интересно да работи с мен и ме пита кога мога да започна. Изненадана съм: “Разбира се, радвам се да чуя това, но нека обсъдим заплащането.” Все още помня отговора: „Някак си не съм мислил за това“.
Бях интервюиран за ръководна позиция. Освен мен и интервюиращата, в стаята беше и нейното дете. Той беше много шумен и взискателен. По време на нашия разговор жената взе детето на ръце и започна да кърми. Държах се, сякаш всичко е наред и нищо не се случва. В крайна сметка получих работата, но след шест месеца се отказах, защото вземането на решения в компанията беше малко странно.
Поука от историята: Когато сте на интервю, не пренебрегвайте знаците.
Беше отдавна. Получих работа като програмист. Последно интервю с генералния директор – той искаше да познава хората, които наема. Влезе, поздрави, пауза. Той ме поглежда, усеща се, че според етикета е необходимо да ме попита нещо. – Ти – казва той, – каква зодия си? Паузата вече е от моя страна. Необичайно начало. – Рак… – Хм, – отговаря. Още една пауза. – Програмист Рак вероятно е нещо добро. Дай ми документите.
Каква е вашата професия? Помните ли как мина интервюто ви за работа?
