Броят на тези, които избират да гледат филмовата адаптация, вместо да четат книгата, непрекъснато нараства и те са лесни за разбиране: брилянтна актьорска игра, работа на режисьори и оператори, специални ефекти могат да превърнат дори изтъркан сюжет в спиращ дъха спектакъл. Но мнението, че книгата винаги е за предпочитане, не губи почва. В кой лагер сте?
Ние от Поничка внимателно проучихме и изложихме избрани мнения от читатели и зрители, които са убедени, че някои филми заслужават много повече внимание от книгите, по които са създадени.
Филмът “Джоджо Заека” беше по-добър от книгата “Caging Skies”. Книгата е толкова мрачна, че изглежда, че не би могла да бъде филмирана по различен начин.
“Челюсти”. Стивън Спилбърг каза, че когато е прочел книгата, е открил, че се привързва към акулата, защото всички човешки герои са много неприятни. Освен това във филма няма излишни разклонения на сюжета, като връзките на кмета с мафията или романса на Елън Броуди с Хупър.
Авторът на “Кой натопи Заека Роджър” хареса филмовата адаптация. Той реши, че историята е станала толкова по-добра, че дори пренаписа романа, за да пасне на филма.
“Форест Гъмп”. Прочетох книгата в гимназията, защото се влюбих във филма. Особено ми хареса музиката. Но книгата… Е, авторът Уинстън Грум се е справил страхотно с предаването на атмосферата на южните щати, особено на Алабама, но въпреки това филмът е много по-добър.
Книгата „Мълчанието на агнетата“ на места е непоносимо дълга, така че е добре, че много от сцените не са попаднали във филма. Авторът описва всичко подробно и четенето на тези подробности понякога е твърде уморително.
“Дяволът носи Прада”. Обичам филма и реших да прочета книгата. Едва се насилих да я прочета, за да не напусна започнатото. Анди в книгата е толкова несимпатична, че се чудите как е запазила работата си, как има толкова много приятели и гадже. Тя просто хленчи през цялото време. Радвам се, че се оказа страхотен филм, защото Мерил Стрийп изигра перфектната Миранда Пристли.
“Мъглата”. Дори Стивън Кинг го призна.
“Фантастичният господин Фокс”. Това е любимата ми книга, но филмът е просто невероятен. Уес Андерсън създаде нещо свое, вкарвайки героите много по-дълбоко. Г-н Фокс е толкова чаровен и умен, макар и 10 пъти по-арогантен от книгата, но на финала поправя това. И предисторията с вълка е добра. Г-жа Фокс също е много по-добра, да не говорим за любимите ми Аш и Кристоферсън.
„Тетрадката“. В книгата липсват харизмата и таланта на Рейчъл Макадамс.
“Голяма риба”. Филмът изследва прекрасния свят на ексцентричните бащини истории, но книгата не съдържа всички тези разкошни образи, а само техния доста горчив преразказ от едно разглезено дете, което вярва, че татко не го е обичал достатъчно.
“Звезден прах”. Не ме разбирайте погрешно, обичам Нийл Геймън и книгата му е наистина добра, но филмът е просто хипнотизиращ. Какво да кажем за Робърт де Ниро в ролята на капитан Шекспир! Невероятен! Да не говорим, че финалът на филма е много по-добър.
Мисля, че адаптацията на “Първи контакт” е по-добра от историята, на която е базирана, и ми хареса. Във филма сюжетът като цяло е разкрит по-добре.
„Вечният градинар“ Аз съм голям фен на Джон льо Каре, но намерих книгата за невероятно скучна. Събитията в книгата са бавни, описанията са претоварени, въпреки че обикновено харесвам тази черта на стила му. Това е първият му опит да опише събития извън Студената война и не предизвиква никакъв интерес. Но във филма всичко оживя: герои, пейзажи, сюжет.
“Боен клуб”. Книгата завършва по-добре от филма, но е написана в толкова странен стил, че е трудна задача да я довърша. Дори Чък Паланюк хареса филма повече, разбирате ли?
Всеки филм за Джеймс Бонд. Повечето книги за него са направо лоши.
Шрек! Те взеха книга от 36 страници и я превърнаха в най-великия филм на всички времена.
“Танцуващият с вълци” В книгата Дънбър остава с индианците и аз почувствах, че е грешно. Дори си събра багажа, но го убедиха да не тръгва. Краят на филма ми харесва повече. Освен това епичните пейзажи и ловът на бизони се оказаха дори по-добри, отколкото си представях, докато четях. Този филм е един от най-великите уестърни, правени някога.
“Няма място за старите кучета”. Книгата е страхотна, но стилът на Кормак Маккарти я прави трудна за четене и следване, но филмът ви държи на ръба на стола, което е зловещо усещане и има страхотен актьорски състав.
“Джурасик парк”. Книгата е отлична, но динозаврите са фонът на мислите на д-р Малкълм относно теорията на хаоса. Разбира се, че си струва да се прочете, но филмът се оказа много по-интересен.
“На всички момчета, които съм обичала преди”. Гледах филма и толкова ми хареса, че си купих и 3-те книги. Филмът е красив, но като ги прочетох, разбрах, че това е заслуга на операторите и актьорите, а сюжетът всъщност е крайно банален. Освен това книгите са написани по много семпъл начин, за аудитория, много по-млада от мен.
Кой филм бихте добавили към този списък и защо?
