Има неща, които почти винаги ни връщат в миналото със светкавична скорост: снимки от стари фотоалбуми, старите ни дневници и тетрадки, сувенири. И понякога тези предмети разказват толкова неочаквана история от отминали времена, че нещо в душата ни реагира дори на разказите на непознати в Интернет.
Ние от Поничка сме изумени колко непредсказуеми „портали към миналото“ споделят хората онлайн и бързаме да ви ги покажем.
„Подарък за рождения ден на майка ми: Бродирах градината на баба си с конци, принадлежащи на прабаба ми.“
„Намерихме свидетелство за брак на прабаба и прадядо“
„Намерих тетрадката на дядо ми от гимназията.“
„Не можах да намеря информация за този впечатляващ стол, който наследих.“
„Намерих този пръстен с металдетектор. На него беше написано име и дори успях да намеря собственика, който го е загубил преди 24 години!”
„Намерих затворен куфар в задната част на склада в хотела, в който работя. Отворих го и се оказа, че това е буквално малка капсула на времето.”
„За дипломирането майка ми ми подари подарък – колие, направено за нея от сватбения пръстен на прабаба ми. Ще го пазя през целия си живот”
“Намерих тези скици. Дядо ми е работил като художник на кадри за анимацията “Батман”.”
“Със съпругата ми сме наследили тази картина от дядо й.”
“Наследих тази странна, но красива маса от баба си и сега съм луда по нея!”
„Сред семейните документи намерих куките за плетене на дантела на моята прабаба.“
„Посетих баба и дядо през уикенда и намерих няколко снимки на прадядо ми от Първата световна война.“
„Преди много години ми беше предоставен чаеният сервиз на прабаба ми и днес реших да го използвам за пръв път. Тортата и чаят станаха много по-вкусни!”
“Отидох в музея Смитсониън във Вашингтон, за да видя вещите на прадядо ми.”
“Дядо ми на 22 и на 98 години”
„Имах редкия шанс да видя сватбения пръстен на моята пра-пра-прабаба. Обикновено е в калъф в музея на Дикенс, но днес е позволено да се снима.”
„Това е плитката на прабаба ми. Като дете тя е живяла във ферма с жестокия си баща и след това решава да се подстриже, да се премести в града и да си намери работа като продавачка.”
“Едва отворих медальона на баба си, но определено си заслужаваше!”
„Намерих китарата на баща ми, след като я продаде преди 18 години.“
„Татко я е купил на 15-годишна възраст с първите си спечелени пари. Когато бях на 9 години, започнах да се уча да свиря и го правех нон-стоп, когато е възможно. Но след няколко години баща ми продаде инструмента на приятел, а аз бях много разстроен и дори скрих кожена каишка от нея. И сега, почти 20 години по-късно, видях, че тази китара се продава, срещнах се с продавача, за да я разгледам, и бях убеден, че определено е тя! Сега я имам отново!”
„Вижте какво намерих при гаражна разпродажба“
“Машина на времето”.
Кои са важните за вас неща, които могат да ви отведат в миналото за няколко секунди!
