За някои Рене Зелуегър се свързва с простодушната Бриджит Джоунс, чийто образ актрисата брилянтно въплъти в 3 части на филма “Дневникът на Бриджит Джоунс”. Други виждат актрисата като брилянтната Рокси Харт от “Чикаго”, а трети я възприемат като великата Джуди Гарланд от скорошния филм “Джуди”. Едно нещо е ясно: Рене Зелуегър е собственичка на забележителен талант и по време на творческата си кариера успява да играе в няколко десетки филма – както много преходни, така и запомнящи си.
Родителите на Рене Зелуегър нямат нищо общо със света на изкуството. Баща й е от малко швейцарско градче, работел е като машинен инженер в петролна рафинерия, майка й е норвежка със саамски корени, по професия е била медицинска сестра, а след преместването си в Щатите работи като гувернантка. Между другото, в едно от интервютата си Рене признава, че се гордее, че е норвежка. Момичето израсва с по-големия си брат Дрю.
Още в ученическите си години Рене била активна. Занимавала се е с гимнастика, футбол, била е мажоретка. И днес актрисата не е безразлична към футбола, тя е фен на любимия си клуб Челси. Рене също така е посещавала театралния кръг – тогава тя се запалила с мечтата да стане актриса.
След училище Рене влиза в университета, където получава бакалавърска степен по изкуства. По време на обучението си тя посещава драматично студио и осъзнава, че в крайна сметка желанието за актьорско майсторство все още е силно в нея. Между другото, когато Рене е първа година, баща й загубил работата си и бъдещата актриса започнала работа като сервитьорка. Тя отразява този период от живота си по следния начин: „Научих много. По-специално това, че не бива да осъждаш другите хора, както и това, че много неща не са черно-бели, а имат полутонове.”
Докато е още студентка, тя участва в реклама за говеждо месо. След това тя се появява в няколко нискобюджетни филма, като филма “Вкусът на убийството” (1992 г.) и мини-сериала “Murder in the Heartland” (1993 г.). През 1995 г. Рене играе първата си важна роля – във филма “Тексаско клане: Следващо поколение”. Самата лента остана незабелязана, но критиците отбелязаха представянето на Зелуегър, а един от тях дори я нарече кралицата на филмите на ужасите.
На 24 години Рене най-накрая се мести в Лос Анджелис. Тя многократно отлагала този ход, защото била сигурна, че няма достатъчно опит и талант, за да стане конкурентна актриса тук. През 1995 г. тя играе в драмата “Емпайър Рекърдс”. Тогава критиците определят самия филм като глупава тийнейджърска драма, но отбелязват, че Зелуегър показва силна актьорска игра в него.
Публиката започна да говори за Рена през 1996 г., когато тя участва с Том Круз във филма “Джери Магуайър”. Между актьорите имаше истинска химия. Между другото, такива известни актриси като Камерън Диас, Бриджит Фонда и Уинона Райдър също били възможни претендентки за ролята на главния герой във филма, но след кастинга режисьорът предпочита Зелуегър. За тази роля актрисата е номинирана за наградата на Гилдията на актьорите.
През 1998 г. тя участва в “Нещо истинско” заедно с Мерил Стрийп. Лентата имаше доста скромен търговски успех, но Рене получи похвала от критиците. След 2 години излиза лентата “Аз, моя милост и Айрин”, която събира впечатляващ боксофис. Между другото, в тази лента актрисата направи страхотен тандем с Джим Кери, с когото впоследствие започна романтична връзка (двойката дори беше сгодена). Младите отрекоха любовна връзка, но по-късно все пак признаха чувствата си. По-късно актьорът каза, че смята Рене за красива, а също така я нарече любовта на живота си. През 2000 г. актрисата споделя: „Не го видях няколко месеца след снимките и през цялото време забелязвах липсата му. Често в главата ми минаваше мисълта: „Уау! Много ми липсва””.
Първият си “Златен глобус” Рене получава за ролята си във филма “Сестра Бети” (2000 г.), където се превъплъщава в медицинска сестра, станала свидетел на ужасно престъпление. Между другото, когато Хю Грант обяви името на Рене по време на церемонията по награждаването, тя беше извън залата. Актьорът печелеше време по всякакъв възможен начин и когато актрисата изтича на сцената, тя призна, че е била в тоалетната, тъй като трябвало да изтрие червилото от зъбите си.
Най-добрият час на Зелуегър удари през 2001 г. – след излизането на филма “Дневникът на Бриджит Джоунс”. Имаше много спорове дали Зелуегър да се включи в кастинга, тъй като тя била твърде слаба, за да играе закръглена героиня, а също така не е англичанка, въпреки че сценарият го изисква. Всичко това не се превърна в проблем за актрисата: тя бързо натрупа тегло (13 кг) и се научи да говори с британски акцент. Тази роля й носи втора номинация за “Златен глобус” и първа номинация за “Оскар”.
Рене признава, че й било много любопитно да се облича в дрехи на Бриджит Джоунс. Тя казва: „Не се чувствах някак неудобно и в същото време всичко това не промени живота ми. Когато изглеждах като Бриджит, получавах много комплименти от момчета. Приятели ми говореха да оставя част от „нейното тегло“. Първоначално се съгласих, а след това осъзнах, че съм момиче и искам да изглеждам възможно най-добре.”
През 2002 г. излиза мюзикълът “Чикаго”, който получава “Оскар” в номинацията “Най-добър филм”. Един от вестниците коментира появата на Рене в този филм: “Зелуегър е просто красива за гледане.” А ето какво казва самата актриса: „Моят мениджър Джак говори по телефона с режисьора Роб Маршал и ми каза, че трябва да прочета сценария за „Чикаго“. Прочетох, нищо не разбрах и реших, че трябва да стоя настрана от този проект.” Всичко обаче се променя след личната й среща с Маршал.
Между другото, преди да се снима в този мюзикъл, тя нямала никакви вокални или хореографски умения. За да достигне професионалното ниво, Рене преминава през изтощително обучение, което включва 10 месеца уроци по вокал и хореография. Критиците са изумени колко добре звучи гласът й във филма. Също така, актрисата отказва да види оригиналния сценичен мюзикъл, за да избегне предубедената представа за това какъв трябва да бъде нейният герой.
През 2003 г. Рене играе във филма “Студена планина”, за който печели друга статуетка “Оскар”. Година по-късно тя играе в продължението “Бриджит Джоунс: На ръба на разума”, за което е номинирана за “Златен глобус”. През 2005 г. Рене получи звезда на Холивудската алея на славата за приноса си към филмовата индустрия, по същото време се омъжва за певеца Кени Чесни, но този брак продължава само 225 дни. Между другото, за актрисата този официален съюз беше първият и последен.
В бъдеще почти всички роли на Зелуегър започнаха да получават неодобрителни отзиви. Например нейното представяне във филмите „Момичето на отбора“ (2008 г.) и „Нова в града“ (2009 г) беше оценено негативно. Един критик описва Рене в „Нова в града“: „Това заешко лице – безспорно едно от най-странните лица в Холивуд – безкрайно увещава и потрепва в този момичешки филм.“
Върху нея падна вълна от критики за ролята й във филма “Дело 39” (2009). Между другото, на снимачната площадка на “Дело 39″ тя за първи път се срещна с Брадли Купър. Те започнаха да се срещат през 2009 г. и се разделиха 2 години по-късно. Купър казва: „Просто я обичам. Обичам да играя с нея във филмите. Мога да науча много от нея.” Рене дори пропусна един от Златните глобуси, за да бъде с Брадли, когато баща му почина. Тя също е била близка с майка му. Според някои източници високите амбиции на Купър в кариерата са довели до разпадането на двойката. Между другото, на церемонията по връчването на Оскарите през 2020 г. те избраха да седнат заедно, което подтикна обществеността към определени мисли.
След излизането на “Моята любовна песен” (2010 г.), тя решава да си вземе почивка от актьорството. През 2016 г. Рене говори по тази тема: „Просто бях уморена, защото не си правех почивки между снимките. Уморих се. Просто се уморих от звука на собствения си глас. Време е да си тръгна и да порасна малко“.
Триумфалното завръщане на Зелуегър на големия екран се състоя през 2016 г. с филма “Бриджит” Джоунс – 3. В тази част от филма героинята забременя и се опита да разбере кой е бащата на нероденото дете. Лентата събра голям бокс офис и положителни отзиви от критиците. Това беше последвано от роли във филмите “Цялата истина” (2016 г.) и “По-различна, също като мен” (2017 г.). Критиците дадоха средна оценка на тези филми, но високо оцениха играта на актрисата. През 2019 г. тя получи първата си голяма роля в телевизионен сериал „Какво/Ако“. Сериалът получи доста смесени отзиви от критиците, но отличното представяне на Зелуегър беше отбелязано от мнозина.
През същата година излиза филмът “Джуди”, в който актрисата блестящо играе ролята на певицата Джуди Гарланд. Някои критици се съгласиха, че тази работа е най-добрата в кариерата на актрисата, а един от тях дори отбеляза: „Трудно е да се каже къде свършва Гарланд и започва Зелуегър“. За самата Рене този филм се превърна в един от най-трудните в нейната кариера. Тя го нарече „изследователски проект“, защото в процеса на работата по филма актрисата гледала и четяла много за певицата и направила много открития за личността на Джуди Гарланд. За работата си в “Джуди” Рене получи още един “Златен глобус”, както и награда BAFTA, награда на Гилдията на актьорите на САЩ и “Оскар”. Тя дори беше номинирана за” Грами” за саундтрака към филма.
През 2022 г. Зелуегър участва в криминалния мини-сериал “The Thing About Pam”. Самият сериал и изпълнението на Рене получиха смесени отзиви от критиците. Между другото, Рене също така е продуцент на лентата. Актрисата призна, че Пам я е заинтригувала като персонаж: „Начинът, по който се представя, е далеч от истината за това коя е тя в действителност. Това е като роля в ролята. Пам е един от любимите ми герои, които някога съм играла.” Може би в бъдеще актрисата ще обмисли възможността да участва в други телевизионни проекти.
Веднъж Зелуегър сподели, че обича да прекарва много време сама. Актрисата обича да бяга и твърди, че бягането помага да се отървете от всички странични мисли. Освен това актрисата се опитва да не губи време за неща, които нямат значение. Рене казва: „Има определени неща, които не можете да контролирате. Просто ги оставям на мира. И когато работя върху филм, се опитвам да се съсредоточа върху нещо наистина важно, което ме докосва в контекста на историята.”
Кой е любимият ви филм на Рене Зелуегър?