Смята се, че французите са груби и арогантни спрямо чужденците, пристигащи във Франция. Това обаче не е нищо повече от стереотип. Работата е там, че туристите обикновено не знаят правилата на поведение, които местните жители спазват и постоянно ги нарушават.
Разбира се, ние от Поничка разбираме, че всички хора са различни и културните традиции могат да варират от място до място. Не бихме могли да не забележим обаче, че опитът на много хора – и местни, и туристи – в по-голямата си част съвпада.
Е, в бонуса ще намерите няколко истории от тези, които са посетили Франция и са се сблъскали челно с местната култура. Поздравления
Французите почти винаги се ръкуват, когато се срещат. Дори да влязат в офиса, където вече има дузина служители. Човекът, който влиза, се ръкува с всеки от колегите си. Между другото, той ще направи същото, когато се прибере от работа вкъщи. Ако официално сте се запознали със съсед в хотел или със сервитьор в близко кафе, трябва да се ръкувате при всяка среща. В противен случай може да ви счетат за груб. Когато отношенията между хората са достатъчно близки, вместо да се ръкуват, те се приветстват с целувки. Тези целувки са фалшиви: обикновено французите “целуват” въздуха близо до бузата на събеседника. По правило жените се целуват, когато се срещат.
Когато видите французин, не бива да се опитвате да го прегърнете, дори да ви се струва, че сте се сприятелили с него. Във Франция прегръдките са по-интимни от целувките. Ако отидете в магазина, не забравяйте да поздравите. Много е важно. Ако не поздравите, може изобщо да не ви обслужат или да ви обслужат, но лошо. Поздравите е най-добре да бъдат на френски. И на изхода определено трябва да благодарите на персонала и да се сбогувате.
Във Франция е обичайно да се обръщате към хората с фамилно име, докато човек не ви помоли да се обръщате с малко име. В младежката култура, разбира се, всичко е по-просто: младите хора веднага използват малко име.
Външен вид
Ако не искате да привличате всеобщо внимание и погледи, избягвайте шортите и спортните дрехи, при условие че не спортувате на открито, разбира се. Това е не само почит към местния етикет, но и опит да се предпазим от джебчии: много от тях разпознават чужденците именно по начина, по който се обличат. Във френската столица официалното облекло се счита за добро възпитание. Така показвате, че уважавате хората около вас. Малко странно, но разходка из улиците на Париж със сандвич в ръка не е добра идея. Това може да бъде възприето от някои консервативни минувачи като лична обида. Същото се отнася и за публично коригиране на прическа, грим или облекло.
Приетият в цял свят кежуал стил във Франция не е приет добре и се смята за твърде прост. Тук кежуал е офис облеклото, което не е много официално.
На гости
На обяд или вечеря ръцете трябва да се държат над масата, а не отдолу, въпреки че със сигурност не трябва да поставяте лакти на масата. Когато един гост иска да говори с друг гост, който е в другия край на стаята, той не вика: това е вулгарно. Трябва или да станете и да отидете до него, или да привлечете вниманието по някакъв друг начин. Когато отивате на гости, трябва да носите малък подарък: сладкиши или цветя. Изборът на последното трябва да бъде внимателен. Някои французи (обикновено възрастни или отгледани в консервативни семейства) реагират болезнено на лилии или хризантеми (често се носят на погребение), червени карамфили и всякакви бели цветя (свързват се със сватба). Има определени ограничения за броя на цветята в букет: 6 и 12 за влюбените, а всяко нечетно число (особено 13), според местните вярвания, символизира нещастието. Ако сте донесли подарък, бъдете подготвени, че ще бъде отворен пред всички. Това е част от местната култура.
На улицата
Не се изненадвайте, ако не виждате усмихнати хора по улиците. Усмивката във Франция не се счита за задължителна. Обикновено се усмихват на онези хора, които искрено се радват да видят, а не от учтивост. По традиция, ако двама души се сблъскат на входа или изхода, и двамата трябва да предложат на другия да мине. Бъдете сигурни: ако не го направите, това няма да остане незабелязано. Този, на когото са отстъпили, се извинява или благодари. Не се опитвайте да говорите с минувачите на английски: това е безполезно. Много французи се преструват, че не знаят езика и ще ви игнорират. Ако обаче започнете разговор с непознат с поздрав или извинение на френски или в най-лошия случай с опити да обясните с жестове, със сигурност ще ви бъде помогнато.
В магазин, кафене и хотел
В супермаркета е по-добре да правите малки покупки. Във Франция е обичайно да се купува толкова храна, колкото ще се консумира за ден-два. Никой не се запасява за седмици. Ако стоите на касата с огромна количка с продукти, пригответе се за шепот и погледи от околните. Ако срещнете проблеми с обслужването, не бъдете груби и не изисквайте тяхното незабавно разрешаване. Няма да постигнете нищо с това – най-вероятно просто ще бъдете придружени извън магазина. И напротив, ако обясните ситуацията с извинителен тон, администрацията бързо ще намери приемливо решение. Факт е, че във Франция предприемачът не гони парите, както в повечето други страни, а пази самочувствието си: едва ли ще обслужва недобросъвестни или арогантни посетители. Точно същата ще бъде ситуацията и в хотела. Ако е възникнал проблем, няма смисъл да вдигате скандал или да изисквате по-добра стая. Ако учтиво обясните на администратора какъв е проблемът ви и случайно споменете, че сте пестили пари за пътуване до тази страна с години, проблемът ви ще бъде решен на момента. Можете да се сблъскате с проблеми, ако влезете в голямо кафене, поръчате нещо на бара и след това седнете на маса. Сервитьорите в тези кафенета са самостоятелно заети, но наемат маси и ги обслужват така, сякаш това е техен собствен бизнес. Ако направите поръчка на сервитьора, тогава цените ще бъдат малко по-високи, отколкото на бара. Разликата в стойността е заплатата му. Когато сервитьорът в кафене или ресторант донесе поръчката ви, той ще ви остави на мира. За дълго време. Това се прави, за да можете вие сами да се наслаждавате на храната. Приближаването на всеки 5 минути до посетителя тук се счита за лоши обноски. За да привлечете вниманието на сервитьора, трябва да уловите погледа му. И след като клиентът поиска сметката, ще отнеме много време, преди да я донесат. Мудността е една от най-ярките национални характеристики.
Бонус: Истории за сблъсъкът на чужденци с местната култура В катедралата Нотр Дам се озовах в тълпа. Исках да изляза, а пазачът блокира изхода. Той дойде при мен и ме попита нещо на френски. Казах му на английски: „Искам да се махна оттук“. Игнорира ме. Тогава започнах неистово да се опитвам да си спомня как е думата „изход“ на френски. Спомних си и радостно му я изкрещях – и той ме пусна, Винаги, когато говорех с местните на лош френски, те ми отговаряха с усмивка на английски. Мислех, че го правят, защото имам чудовищен акцент и това ги дразни. Спрях една дама и на английски попитах за пътя. Трябваше да видите лицето й! Тя ме погледна с неописуемо възмущение и отговори на френски. Повече не експериментирах и говорех на местния език до края на пътуването. Никога не вярвам на стереотипите за страната.
Пристигнах във Франция и живях във френско семейство. О, богове! Има толкова много хляб! За закуска ядяхме багети и тостове, за обяд и вечеря – багети и макарони. Постоянно се мотаехме в магазините за бонбони и ядяхме кроасани. Умирах за някакъв пресен зеленчук. Когато се върнах у дома, веднага изядох един суров морков.
