Много хора не очакват от домашните си любимци изключителни умствени способности: най-важното е котката да не драска мебелите, а кучето да не дъвче обувките. Но понякога домашните ни любимци ни удивляват не само с лоялността си, но и с истински прояви на интелигентност. Те могат да измислят умни планове, да решават проблеми и да проявяват такава изобретателност, че понякога ни се струва, че са много по-умни, отколкото сме си мислили.
Веднъж на коледната елха заедно с играчките решихме да окачим джинджифилови бисквити във формата на сърца. И сега ги гледам, панделките са изчезнали, но и бисквитите ги няма. Това е новогодишната нощ, не можеш да мислиш прекалено много. И тогава хванах моя лабрадор на местопрестъплението.
Когато кучето ни беше малко, намерих новите си сандали напълно изядени. Отидох при нея, разтърсих ги и я попитах защо е изяла новите ми сандали, след като има старите на татко! Тя се възмути, изхвърли ги, отиде в кухнята и тогава дойде, а в зъбите държеше старата обувка на съпруга ми, старателно изядена. В очите ѝ се четеше: „Това е глупав въпрос, не ми благодарете.
Майка ми имаше куче в селото, обикновен померан. Така че, когато кокошките се разхождаха из двора, то лежеше зад кошарата. Лежеше там и чакаше някое пиле да влезе в кошарата му. След това се претъркулваше през изхода на кошарата и кокошката не можеше да се измъкне. И тя седеше там, докато снесе яйце. Щом в кутията се появеше яйце, Бобик веднага пускаше кокошката навън и наградата беше негова. Дълго време той си играл на този трик, докато майка му не разбрала какво става. Повече кокошки не се приближиха до кутията.
Семейството ми има три деца и едно кученце, като всички те са много активни. Имаме и котка, която изчезва някъде от 8:00 до 22:00 часа. Все се чудех къде се крие толкова добре, че да не може да бъде намерена през целия ден, докато не я изгорих един ден докато излизаше от съдомиялната машина. Сега започвам да мисля да се скрия и аз там.
Взех котката за лятото на село. Той бързо свикна и започна да изчезва по цял ден някъде. За да не се изгуби, решихме да му сложим нашийник, на който пишеше, че котаракът се казва Макс, живее там. На следващия ден котаракът се върна, а на нашийника му беше закачена бележка: „Всъщност това е нашият котарак Марс. “Той живее при нас от началото на лятото. “Обади се, трябва да поговорим. Така разбрахме, че нашият хитър котарак е добре организиран: хапва голяма закуска вкъщи, след което отива при новите си стопани на другия край на селото. Те си мислят, че той е мишкувал цяла нощ, дават му много лакомства, галят го и го оставят да спи. Към вечерта опашатият отново яде на гости, а след това идва при нас и казва, че е бил гладен през целия ден, нахранете го бързо. Той получава храна, спи при нас, а на сутринта отново отива в другия край на селото. Гениално!
„На котката не ѝ е позволено да лежи на масата. И дума не е ставало за тава за печене!“
Имах една котка, която някога живееше в един хамбар и беше известна като голям мишелов. Имах и един хамстер. И един ден той избяга. Когато го забелязах, се сбогувах с него, защото нямаше никакъв шанс. И тогава чух как котката мяука и мяука от кухнята. Затова отидох да погледна. А там имаше една картина: хамстерът беше натикан в ъгъла, а котката го пазеше и ми мяукаше: „Ей, човече, това твое ли е?“.
С родителите ми имаме африкански сив папагал, който се е научил да дразни кучето на брат ми. Африканските сиви папагали са много добри в имитирането на гласове, така че използвайки гласа на брат ми, той вика кучето: Когато кучето се появи, папагалът изкрещява: „Сабле, Сабле, ела тук!“ „Махай се оттук!“ И се смее, докато не падне.
Моето куче има епилепсия, затова всяка сутрин трябва да взима лекарствата си. Счупих едно хапче наполовина, сложих го в храната и извиках на кучето да яде. Проверих няколко минути по-късно и видях, че купичката е напълно празна, с изключение на една половина от хапчето, останала в средата. Влязох в стаята, където лежеше кучето, погледнах го с изражение и казах: Да си забравил нещо. Кучето ме погледна, стана, върна се при купичката си и изяде хапчето пред мен.
Това малко дяволче разбира всичко.
„Муцуната на котката ми, когато забележи ножицата за нокти“.
Излязох извън града за уикенда. Помолих познати да държат под око заека ми. Вече се връщах, а те ми се обаждат и ме молят да се върна веднага – нещо не е наред. Прибрах се вкъщи и побързах да отидем при ветеринаря. Дадох 300 долара, за да получа невероятна диагноза – зайчето ми е естествена кралица на драмата. Отказваше храна и беше тъжна, не
Когато бях дете, имахме две кучета: пиринейска овчарка и лабрадор. Лабрадорът не беше много умен, за разлика от овчарското куче. Един ден го вързахме за каишката му в двора и той се освободи. Другото куче побягна след него. Дори не разбрахме какво се е случило, докато не видяхме овчарското куче да се връща с лабрадора, държейки в зъбите си каишката на избягалото куче. Съседите сигурно също са били зашеметени.
Котката ми не обича да пие вода от купичка – винаги я преобръща и после облизва течността от пода. Уморихме се да ходим по мокър под всеки ден, затова закрепихме купичката за вода между два по-тежки предмета, за да не може да я преобърне. Но на котката ѝ хрумна следната идея: тя тичаше наоколо, скачаше върху въртящия се офис стол, а той летеше към купичката, удряше се в нея и водата се плискаше на пода. Мисля, че тя е доста добра в основните физични принципи и знае как да използва инструменти, за да постигне своето. В крайна сметка намерихме решение: купихме на котката малък фонтан и оттогава не сме имали никакви проблеми.
„Не му е позволено да поставя лапичките си върху бебешката постелка. Но никой не забранява да ги поставя под килимчето. И никой не е казал нищо за намордника“.
Котката ми има диабет. Преди около месец започнах да му давам инсулин два пъти дневно. Имам автоматична хранилка, която се включва на всеки 12 часа и дозира порция храна. Тъй като ставам рано, първата храна се дава в 5 часа сутринта. Половин час след храненето инжектирам котарака с инсулин. Той е добро момче и седи много спокойно, докато му поставям инжекцията. Всеки път го хваля за това и го разресвам с любимата му четка. В почивния си ден забравих да настроя алармата за инсулина. В 5:30 ч. котаракът скочи на гърдите ми и нежно ме потупа по лицето, докато не станах от леглото. Той веднага изтича до хладилника, където е инсулинът, и седна да чака. Ето това е едно наистина добро момче!
Когато синът ми беше бебе, никненето на зъбите му беше много болезнено. Бебето беше постоянно раздразнително и му давахме специални успокояващи капки. Една сутрин сложих бебето на стола, докато търсех нещо. Бебето се разплака. Кучето ни погледна бебето и изтича нагоре, а след няколко секунди се върна с капките и хвърли флакона в стола. Кучето лаеше, докато не го намерих.
„Мислех, че мрази къпането. Оказа се, че просто не обича да си мокри ушите, а всичко, от което се нуждаеше, беше шапка за душ“.
Пристигнахме във вилата, не хвърлихме око на котето и то изчезна. Търсих навсякъде, като ридаех толкова силно, че се задушавах. Нашето овчарско куче се опита да ме успокои – погали, донесе играчките си, а после също изчезна. Мислех, че съм загубила и двамата, но изведнъж чух, че някой драска по вратата и мяука. Отварям я, а там стои Найда и нежно, като мама, държи котето ни за шията си.
Вкъщи живее котаракът ми Роман, който има много странен навик – да яде на перваза на прозореца. Добре и да го оставим, не се намесваме, дори му слагаме там една купичка. А имам и куче Барон, което спокойно стига до перваза на прозореца. И още от първите минути, след като се озова в къщата, кучето взе купичката от перваза на прозореца и успешно яде котешка храна. При шума аз се затичах, изругах кучето, то направи очарователно мили очи и животните получиха вкусно лакомство. Преди минута, седейки пред компютъра, чух тракането на котешката купичка. С вик: „Барон, по дяволите!“ влетях в кухнята и видях как кучето блъска купата на перваза на прозореца, а котката с доволна физиономия лежи до нея и наблюдава всичко. И така, кучето изчака котката да си изяде храната, след което удари купичката на перваза на прозореца и двамата получиха вкусно лакомство! Дори не знам: толкова умни ли са моите животни, или аз съм толкова глупав?
„Котката ми моли за лакомство. Кой може да устои на тази усмивка?“
Моята възрастна котка не може да понася нашето коте. В най-добрия случай я игнорира. А тук го виждам да гони любимата си играчка с малката. Почти се разплаках от радост. Но не това се случи. Този интригант довлече топката до ваната, а след това скочи във ваната с играчката. Котето я последва. В същия момент котката изскача, сяда на пералнята и самодоволно наблюдава как бебето безуспешно се опитва да се измъкне.
Имах наистина лош ден, седях в стаята си и плачех. Папагалът ми започна да крещи в клетката си, затова го изведох навън. Той скочи на рамото ми, сложи главата си на бузата ми и започна да повтаря: „Всичко е наред, всичко е наред, всичко е наред, всичко е наред!“ Повтаряше го отново и отново. Бях в шок! Точно тези думи използвам, за да успокоявам папагала си през нощта, ако се уплаши от внезапно натискане на клаксона на кола или други звуци. Но никога не съм мислила, че той може да разбере тъгата ми и да каже същото, за да ме утеши така, както аз утешавам него.
Когато кучето ми нямаше вода, то вземаше бутилка от кухнята, отхапваше малка дупка в нея, а след това натискаше с лапа и пиеше водата, която изтичаше. Продължавах да обвинявам съпруга си, че оставя полупразни бутилки из цялата къща, а той на свой ред казваше, че това съм аз. В крайна сметка хванахме кучето да го прави, похвалихме го за хитростта му и купихме по-голяма купа.
„Котката бързо разбра, че ако държиш на масата само 2 крайника, никой няма да псува. Оттогава, ако на масата има вкусно лакомство, той сяда именно по този начин“.
Моето куче разбра да си крие обувките, за да не си тръгна. И така, отидох в колежа, заминах да уча и после се върнах за празниците. На последния ден вкъщи не можах да си намеря обувките, затова трябваше да изляза и да си купя нов чифт. И тогава майка ми ми се обади и каза, че е намерила обувката ми в акустичната си китара.
Преди шест месеца ни се родиха две котенца. Оттогава те пораснаха големи и смели. В коридора ни висят ангелчета, които дрънчат, когато ги докоснеш, и звучи мелодия. Затова тези две космати муцунки се качват на един стол и дърпат ангелчетата като звънчета, докато не се нахранят. На път съм, монсеньор!
Научих кучето си да играе на криеница. Правим го по следния начин: тя седи в кухнята, а аз скривам парче сурова кожа някъде в къщата. След това кучето търси тази кожа и ми я носи. След това казвам на кучето: „Скрий го!“ и то бяга и го скрива. Един път търсих тази сурова кожа около 10 минути и все не можех да я намеря, въпреки че търсих навсякъде. Накрая трябваше да се откажа, бях напълно объркан. На следващата сутрин отворих чекмеджето на скрина, за да си извадя шортите, и намерих кожата там. Значи кучето е видяло, че чекмеджето е леко открехнато, хвърлило е кожата там, затворило го е и е надхитрило човека. Гордея се с него!
„Прави нещастна физиономия, защото не искам да споделям обяда си с него“.
Един мой приятел работи в областта на търсенето и спасяването. По време на едно повикване, при което дете се изгубило в гората, тя забелязала куче и попитала семейството дали това е домашният им любимец. След това им предложила да опитат да помолят кучето за помощ при търсенето. Родителите, леко объркани, обяснили, че кучето им не е обучено на команди за търсене. Въпреки това те й казали: „Потърсете детето“. За тяхна изненада кучето веднага се втурнало в гората и малко по-късно ги завело право при изгубеното бебе.
Моята котка притичва при всяко шумолене на хартия или шумолене на мокра храна. Но този дребен гадняр е запомнил, че шумоли само сутрин, за да бъде изловен и заключен в коридора за деня. Сега, щом тръгна да уча, той влиза под дивана и нищо не може да го измъкне оттам.
