Като дете киното ни се струваше истинско чудо, портал, който се отваряше за 1,5 часа, за да можем да пътуваме, без да излизаме от вкъщи. Сърцето ни започваше да бие по-бързо, когато познатото лого на филмова компания се появи на екрана преди началото на филма: например многоцветни фойерверки, мигащи над замъка на Дисни. Заедно с интернет потребителите си припомнихме любимите ни филми от детството, които и до днес ни спират дъха.
Имаше период, когато сестра ми и аз гледахме “Принцесата булка” всеки ден в продължение на 2 седмици. И всичко това, защото в края на филма момчето пита дядо си дали ще му прочете тази история отново утре. Дядо се усмихва и отговаря: „Ако искаш“. И сестра ми и аз бяхме залепени за телевизора всеки ден, за да изпитаме магията отново.
“Флабър” с Робин Уилямс е силно подценен. Мина много време, откакто за последен път гледах този филм. Смях се от сърце, докато го гледах. Това определено е най-добрата комедия на Дисни от много време насам. И дори най-добрият филм, написан от Джон Хюз след „Сам вкъщи“.
Спомням си, че избягах от училище, за да гледам “Десетото кралство“. Най-магическият сериал, който измести “Фантагиро” в моята класация. Все още помня радостта от момента, когато всичко едва започва и Вирджиния кара велосипед през парка, без да си представя колко много приключения й предстоят.
Наскоро показах “Приказка без край” на дъщеря ми. Докато гледах, си помислих: „Изглежда този филм не е издържал проверката на времето. Бавен е, а ефектите не са добри. И тогава гледам детето си и тя е просто очарована от това, което се случва. Беше безценно да чуя 7-годишната ми дъщеря да крещи на героя: „Бягай, Атрею! Бягай!”
Още помня как гледахме филма “101 далматинци” в лятното кино. Когато излезе за първи път, беше чудо на анимацията. Минаха години и ние осиновихме едно очарователно кученце, което беше най-голямото в кучилото. Той сляпо последва майка си и кълна се, че можех да чуя пълничкия малък далматинец във филма в този момент да казва с очарователен британски акцент: „Гладен съм, мамо!“ Кръстихме кученцето Роли.
Гледах “Мумията” с Брендън Фрейзър по 3 пъти на ден, когато боледувах от варицела. Тогава бях в 1-ви клас, но заради болестта си останах вкъщи.
“Кой натопи Заека Роджър” Обичах анимационните филми и този филм просто ме взриви, защото мечтаех да живея с анимационни герои в реалния свят.
„Скъпа, смалих децата“ е вечна класика. Страхотен приключенски филм, който никога не остарява. Да, ефектите вече не са толкова впечатляващи, колкото бяха, но днес все още са удоволствие. Този филм издържа изпитанието на времето и синът ми определено ще го гледа с мен, когато порасне малко.
Не мога да реша между “Уилоу” и “Приключенията на Майло и Отис”. Майло и Отис ме превърнаха от любител на кучетата в любител на котките. А “Уилоу” ме накара да се влюбя във фентъзито и да жадувам за приключения. Честно казано, това беше причината животът ми да е свързан с пътувания и гледане на фантастични филми и сериали.
Поредицата от филми “Бетовен” – истински филмов хит на 90-те години. Имах всички части на видеокасети. Спомням си “The Day I Fall in Love” на Доли Партън в сцената, в която кучетата гледат филма. Тогава си помислих, че това е най-романтичната сцена на света и тази песен все още разкъсва душата ми.
“Бандити във времето” е един от най-удивителните, странни и прекрасни филми, които съм гледал. Ако кажете, че искате лента, в която дете и група малки хора крадат картата на боговете и пътуват през междуизмерни портали, тогава бих ви казал, че сте луд. Но това е същността на “Бандити във времето” и това е може би най-любимият ми филм на всички времена!
Изхвърлете детството от уравнението, “Дяволчетата” е просто любимият ми филм на всички времена.
Спомням си, че майка ми записа филма „Магьосникът от Оз“ на видеокасета. Гледах го през цялото време! Един ден пускам тази видеокасета и след около 10 минути картината се променя: вместо Дороти и Тото виждам баща ми на уроци по голф. Бедният татко, той не знаеше какво е направил! Бях просто смазана, докато след няколко дни майка ми не ми купи нова видеокасета.
Филмът Матилда ме накара да разбера, че децата могат да бъдат също толкова умни, колкото и възрастните, ако не и повече. Те често са подценявани и въпреки това децата виждат света по начин, който възрастните не виждат, което само по себе си е удивително.
“Бейб” е каноничен детски филм за прасе. Трогателно, интелигентно, чисто удоволствие от началото до края.
Първият път, когато видях кадри от “Тъмният кристал”, беше през 1982 г., когато бях на 12. Отидох на кино, за да гледам “Извънземното” и видях трейлърът на “Тъмният кристал”. И той ме впечатли много повече от “Извънземното”! Цели 6 години по-късно най-накрая видях този дългоочакван филм и харесах всяка минута от него. “Тъмният кристал” е един от най-великите фентъзи филми на всички времена. Макар и забравен от всички.
Когато бях на 10 години “Хук” ми беше любим, дори имах фигурки на всички герои. Когато остарях, реших да го гледам отново за забавление и мога да кажа, че това е един от най-невероятните филми, правени някога. Това е страхотно напомняне за важността да поддържате връзка с детето в себе си и да не го потискате.
Гледах “Малка принцеса” за втори път вече като възрастен и се влюбих във филма отново. Нито едно детско филмче не ме разплаква така, както историята на момиче, което остава само, но не губи достойнството и силата на духа си. Още по-интересно е, че този детски филм е заснет от неизвестния тогава Алфонсо Куарон, сега носител на “Оскар” за “Гравитация”.
Просто обичах Джуманджи като дете. Този филм за мен беше достоен за “Оскар” за лудите специални ефекти и изпълнението на Робин Уилямс. И до днес го гледам с удоволствие.
Кои филми от детството карат сърцето ви да бие по-бързо?
