Едва ли има някой от нас, който да не е сменял работата си през живота си. Понякога не си спомняте имената на колегите си или какви са били задълженията ви. Но началото на трудовата дейност определено не се забравя. Първите грешки и първите успехи понякога се помнят толкова ясно, сякаш е било вчера. В тази статия сме събрали най-впечатляващите разкази на потребители за тяхната първа работа.
Един познат ми разказа: „От малък ходя на работа. На 16-годишна възраст отиван да работи в магазин за сладолед. Едва попълнил молбата за работа, управителят ми каза да застане зад щанда.” В продължение на 6 часа той пълнел вафлени конуси, а след това му казали: „Ще ти се обадим“. Но никой не се обадил и той никога не получил заплата за работата си. Няколко дни по-късно разбрал, че магазинът е затворен. Завинаги. Тоест знаели са, че затварят, но не са му казали! Когато най-накрая се свързал с управителя и поискал да му плати, той заявил: „Е, хората не винаги получават това, което искат.“
Наеха ме на работа в супермаркет. На първия ден ме попитаха какъв е размерът на дрехите ми, за да ми издадат униформа. Реших да се пошегувам и казах: „Не знам, майка ми ми купува дрехите“. След това настъпи мъртва тишина, колегите ми изобщо не разбраха, че се шегувам.
След университета си намерих работа в един офис. Чаках първата си заплата като манна небесна. И ето че седим в офиса, един колега наднича: „Иди си вземи парите!“. И тогава всички около мен изстенаха. Аз съм шокиран: Какво става?! Оказа се, че шефът ни (той е и собственик на фирмата) преди да раздаде заплатата, всеки път събира всички в кабинета си, където трябва да седиш един час и да слушаш колко сме зле, как точно сме се облажили този месец и как той е добър и щедър, затова все пак ни плаща. Заплатата, между другото, беше нищожна, но предполагам, че все пак му е било много трудно да се раздели с парите.
Когато бях на 8 или 9 години, дядо ми ме взе да работя с него. Той беше дърводелец. По цял ден му „помагах“: шлайфах един стол с шкурка, после замитах стружките. А към вечерта дядо ме заведе при някаква леля, която тържествено ми даде бележка за труда ми и дори някакъв лист за изчисление. Колко щастлив и горд бях! Благодаря ти, дядо, за това изпълнение с издаването на заплатите и за щастливия ден, който помня и до днес. Онези миризми на затоплено от слънцето дърво, прах, дърводелско лепило, онова вълшебно усещане да потопиш ръце в купчината къдрави дървени стърготини!
Първата ми работа беше да правя захарен памук. Той постоянно излиташе от голямата купа и се забиваше в косата ми. До края на деня главата ми беше напълно розова. Приличах повече на порция захарен памук, отколкото на човешко същество.
Историята на съпругата ми. Един млад човек дошъл да работи при тях. След няколко седмици той внезапно изчезнал и не се появил няколко дни. Обадили му се вкъщи, за да го попитат, а той казал, че е училищна ваканция! Сериозно си мислел, че няма нужда да работи през ваканциите.
Аз съм срамежлив. Преди осем години, когато все още бях в училище, реших, че е време да се променя. Първата стъпка беше работа – разнасяне на листовки в близост до метрото. И тук стоя на място, в ръцете ми са листовки, чувствам се неудобно. И тогава две момичета се приближават до мен, вземат листовките и ми помагат да ги раздавам весело, винаги се шегуват. Не знам кои са, но им благодаря много! Благодарение на тях си спомням за първата си работа с усмивка.
Разговарям с колежка през първия си работен ден. Изведнъж виждам как усмивката й се изплъзва от лицето и тя с ужас поглежда зад мен. Преди да успея да се обърна, някой зад мен закрива очите ми с ръце. И не казва нито дума! Аз отскачам назад! Обръщам се и виждам, че това е новият ми шеф. Той се смее, щастлив е. Така е решил да ми покаже каква приятелска атмосфера цари в екипа, с шеги, закачки, вицове, шеги, вицове. Колегите ми нямаха време да ме предупредят, че чувството му за хумор е специфично. Като цяло той не беше лош човек, макар и със странности. Работих там в продължение на две години.
Първата ми работа беше като помощник-продавач на сладолед. В края на смяната се опита да ме обвини, че съм изяла няколко порции сладолед и че ще ми даде само половината от заплатата за деня. Аз не обичам сладолед и й казах това още при наемането ми. Започнах да вдигам голям шум и тогава се появи шефът. Той искаше да приклещи тази мадам, която имала всички асистенти, които били „крадци“. Може би те наистина ядяха сладолед и затова нямаха нищо против, когато тя им даваше половината от заработеното. На сутринта тя също ми намекна, че няма счетоводство и е нормално да се яде сладолед. Тя беше уволнена.
Като тийнейджър миех чинии в един ресторант. Управителят ми каза да занеса няколко кашона в склада. Обикновено не ме молеха да правя това. По-късно същия ден той заяви, че някои предмети липсват от складовото помещение. Осъзнах, че вероятно е откраднал нещо и ме е подгонил. Затова просто си тръгнах.
В 7-ми или 8-ми клас баща ми ме взе на лятна работа. Татко има собствена строителна фирма. Вечерта преди първия ден питам баща ми в колко часа ще тръгнем утре. Той ме поглежда и казва: „Какво имаш предвид, че тръгваме? Шефовете ще дойдат към 9,00 часа. А ти трябва да дойдеш в 8,00 ч. Те те очакват утре, казах ти“. По дяволите, това е на 30 минути с кола и на час с автобус. Тук разбрах, че няма да има никакви безплатни пътувания и вече се ослушвах, но беше твърде късно да превключа на заден ход. Но пък беше страхотно. С баща ми се разминах само по време на работа. Първата седмица, а може би и две, след работа ядях и почти веднага лягах да спя – бях много уморена. Притеснявах се, че цялото лято ще мине така. Но през третата седмица имах достатъчно сили да остана до късно и дори да се разходя на двора или да седна пред компютъра. Спомням си това лято с усмивка.
Бях на 22 години, когато си намерих първата работа. Опитах се да я съчетая с университета и се съгласих да работя половин ден в офиса. Издържах интервюто и ме наеха. Но бях много притеснена, а майка ми се тревожеше още повече. Бях много затворено дете и за нея беше стресиращо, че ще попадна в нов екип и ще започна да печеля пари сама. Спомням си, че в първия си работен ден се бях съсредоточила върху компютъра и шефът ми се приближи до мен. С изненадан поглед ми подаде един сук. Когато го попитах какво е това, той каза, че някаква жена охранявала офиса. Тя ме помоли да не обиждам дъщеря ѝ и да предам палачинките за обяд.
Започнах работа като сервитьорка в един от престижните хотели в нашия град. В същото време учех в областта на ресторантьорството и хотелиерството и винаги съм мечтала да работя в същия хотел, но само на рецепцията. Когато завърших обучението си, получих работа като рецепционистка в друг хотел, по-малък, защото тук не ме наемаха без опит. Работих там година и половина, придобих първия си опит и се опитах да получа мечтаната работа в този хотел. И успях! Вече две години работя тук, но знаете ли какво? Толкова много ми липсва да бъда сервитьорка! Това беше най-интересният и забавен период в живота ми. Често се отбивам в кухнята при бившите си колеги и разговарям с тях.
Първата ми работа беше невероятна! В близост до дома ми работеха две водни пързалки, така че не ми се налагаше да пътувам далеч, когато бях на 16 години. Като инструктор изкарвах малко над 3 долара на час за това, че през повечето време просто лежах на слънце и свирех на децата. За мен, замаяната тийнейджърка, това беше мечтаната работа.
Спомням си, че ми оставаха три месеца до навършването на 18 години. Отидох на интервю в една местна компания, която продаваше телефони. През първите няколко седмици разбрах, че освен от мобилни телефони и калъфи, хората се нуждаят и от зарядни устройства за автомобили, каквито нямахме на изложението. Няколко пъти предложих тази идея на шефовете, но получих отказ. След петия човек, който поиска зарядно за кола, вътрешният ми бизнесмен не издържа и купих зарядни за коли на пазара на едро за целия си аванс. И в рамките на една седмица започнах да печеля повече от месечната си заплата.
Работя в отдел „Човешки ресурси“ на едно предприятие и наскоро се сдобихме с нов служител. Човекът е дошъл едва след университета, това е първата му работа, така че бях съпричастен към неговите затъпявания. Помолих го да донесе четири снимки за документи, но той донесе повече и взе със себе си фотоалбума на децата си. Седнах до него, започна да показва къщата, в която е израснал, родителите му, как е бил в костюм на Пинокио на детско матине. От учтивост разгледах няколко страници, а после все пак уточних какви точно снимки искам.
