Колкото по -дълго живеете, толкова повече разбирате, че всеки човек има свои собствени странности и това е нормално. Неразбирателството възниква само когато вашите странности се сблъскат с тези на някой друг. Това се случва с хората от днешната ни колекция.
Ние от Поничка сме сигурни, че ако положите много усилия, можете да намерите разумно обяснение за всяка странност. Но се оказва, че не е точно така.
Имам странен навик да мия чипс. Да, просто го измивам. За мен всички чипсове са невероятно солено-пиперливо-лютиви. Тъй като корема ми не е много здрав, меко казано, а понякога искам да ям всякакви боклуци, които ме сърбят ръцете да си купя, си купувам чипс и го мия в мивката. Измивам всички подправки и сол. Остава само един мокър, леко солен хрупкав картоф.
Обичам да увивам парцал около ръката си. Успокоява ме. Имам дори специални парцали, предназначени за това. Родителите ми вече не обръщат внимание, свикнали са, но баба се отнася с разбиране: пере парцалите и ми дава нови, когато старите се износят.
Не обичам крака да се докосват до тялото ми. Дори стъпала със стъпала! Независимо дали току-що сте излязъл от банята или носите нови чорапи.
Свиквам с новите дрехи по свой начин: готвя облечена в тях. Ако храната е вкусна, тогава ще нося дрехата, а ако не, тя отива в секцията „Ще го сложа, когато полудея“.
Един мой приятел пише и отговаря на всички само в един конкретен месинджър, въпреки че има няколко от тях, инсталирани на телефона. Ако някой му пише в друг месинджър, той по принцип няма да отговори там.
Понякога си тананикам заедно с прахосмукачката или пералнята.
Приятелката ми има странния навик да нарича най-видните мазоли и ожулвания по тялото си с мъжки имена. Веднъж изревнувах след фразата „Помниш ли, с Алекс бяхме на рафтинг тази ваканция, но той не се нарани“, и тогава се сетих, че Алекс е просто мазол на малкия й пръст.
Несъзнателно копирам израженията на лицата на героите по телевизията. Семейството и приятелите ми ме гледат малко странно.
Не ям продукти, които са изминали половината от крайния срок на годност. Млечни продукти – само от днес или вчера, хляб – само от днес. Като съм на гости, се храня само при хора, които са съпричастни към моите странности. И то рядко: не обичам храната на други хора. Няма да ям храна, приготвена от непознат или малко познат.
Майката на познат мие чиниите непълно. Например чаша – само отвътре и по ръба, където се докосваха устните. Така тя “спестява”, защото чашата е “чиста на други места”.
Винаги слагам торбичката от чай, която току-що съм извадил от чашата с гореща вода, в мивката за да изстине, защото ако я хвърлите веднага в кофата за боклук, ще разтопи найлоновата торбичка за отпадъци.
Когато седя, свивам пръстите на краката си. Отстрани, очевидно, изглежда странно, защото от детството цялото ми семейство обръщаше внимание на това, а след това и съпругът ми. Нещо повече, мога да го правя дори по чехли или в леки обувки. Поради това на подметката се появяват гънки. Не знам откъде идва този навик, но ми е ужасно удобно и дори не забелязвам как се случва.
Ако кихна и няма никой наоколо, обикновено казвам някоя глупост с гърлен „сатанински“ глас. Нямам представа защо.
Разделям храната на купчини: броят на мини-порциите на гарнитурата трябва да съответства на броя на парчетата месо.
Съпругът ми никога не допива бутилката вода. Остава около една глътка и това е, не може да пие повече.
Знаех, че всеки има своите странности, но осъзнах, че нищо не съм видял, докато не се прибрах у дома и не намерих приятелката си да се къпе във вана, пълна с адаптирано мляко. 15 кутии! Като извинение тя каза, че е невероятно здравословно да се къпеш в мляко, а бебешката храна е още по-здравословна, защото има повече хранителни вещества!
Споделете вашата история за странните черти на другите.
