Когато гледаме актьори и певци, понякога се чудим какъв е бил животът им преди световната популярност. В края на краищата тези, които днес всички наричат звезди, също някога са били обикновени деца и тийнейджъри: ходели са на училище, правели са si шеги и са се сприятелявали с връстниците си.
Advertisements
Ние от Поничка поровихме из интернет и намерихме интересна информация за юношеството на известни хора, разказана от техни съученици.
- Сестра ми има приятелка, чиято майка й е ходила в една гимназия с Том Круз в Ню Джърси. Тя казва, че Том е много странен, а също и много разкрасен. „Този нисък пухкав човечец ще ме преследва цял живот“, въздъхяа жената и разказяа как никой не е взимал Круз на сериозно. Когато Том казал, че ходи на уроци по актьорско майсторство, всички решили, че отново говори глупости.
И тогава тя добави: „Ако знаех, че Круз ще стане известен, тогава щях… не, нямаше да направя нищо. Той беше ексцентрик и си остана ексцентрик. - Баща ми също е учил с Том. Казва, че определено е странен, но като цяло мил човек.
- Учих в едно училище с Хийт Леджър. Един ден играехме пинг-понг и му дадох назаем ракетата си. Едно от момчетата случайно бутна Хийт и той загуби равновесие. За да спре падането, той използва моята ракета, което я накара да се пръсне на парчета. Седмица по-късно той ми я възстанови.
- Пътувахме за футболни състезания с автобус. Обичах тези пътувания. По каква причина? Там понякога се срещах с едно година по-малко момче. Той обичаше да се шегува, да пародира различни гласове. Беше толкова яко! Кръстихме го Роб. Едва когато видях този човек по телевизията, научих пълното му име – Робин Уилямс.
- Не аз, а мой приятел се мотаеше с Лейди Гага в гимназията. Той разказва, че тя постоянно търсела къде да пее и била обсебена от желанието да се развива като музикант. А всички смятали, че тя няма шанс. И я наричали чудачка.
- Майка ми е била приятелка с Уинона Райдър. Тя често се обличала изцяло в черно и другите тийнейджъри й се подигравали, но не и майка ми. Тя казва, че Уинона ядяла салата за обяд, защото спазва диета, но добавяла толкова много дресинг към нея, че здравословното хранене е изключено. И когато излязъл филмът “Опасно привличане”, Уинона настояла майка ми да отиде да го гледа с нея. После спрели да си говорят. Мама се надявала да я види на срещата на класа, но Райдър така и не се появила.
- Бях приятел с Честър Бенингтън в гимназията. Понякога карахме велосипеди след вечеря. Бедният човек винаги беше дразнен за очилата, щръкналите уши, слабостта. Беше скромен, но интересен. Тогава Честър се премести и загубихме контакт. Радвах се, когато стана известен.
- Учих в едно училище с Лий Пейс. Посещавахме заедно и една и съща театрална група. Помня го като забавен и талантлив човек. Често го даваха за пример на всички. Един ден изнесох ужасен монолог и тогава Лий седна до мен, погледна бележките ми и ми даде съвет как да го поправя. Много приятелски настроен и градивен.
- Учех с Ана Пакуин. Тя беше много мило и скромно момиче. Беше подигравана от мнозина заради страстта си към актьорството. Години по-късно прочетох в интервю, че тя мразела училището заради тормоза, което много ме натъжи.
- Преместих се в Луисвил в 7 клас. А първата ми приятелка беше Дженифър Лорънс. Тя беше много различна от мен: идваше от богато семейство, беше мажоретка. Но и двете бяхме капризни, така че бързо намерихме общ език. Семейството й имаше ферма и един ден отпразнувахме рождения й ден там. Спомням си как Дженифър целуна наш общ приятел на батута и след това го обсъждахме дълго време. И 2 години по-късно тя се премести в Ню Йорк.
Ще кажа, че в живота си е същата, каквато я виждате на екрана. Винаги е била много шумна и малко глупава.
- Брат ми ходеше на уроци по немски с Крис Прат. Веднъж Крис казал на учителя, че по-големият му брат е в Германия и можел да се върне с парче от Берлинската стена. След това намерил парче бетон на улицата, боядисал го и го представил на учителя. Когато последно ходих до училище, този фалшификат все още беше там.
- Хенри Кавил беше една година по-малък. Иронично е, че тогава той беше доста крехък. Все още е забавно да си спомним как се подигравахме на бъдещия Супермен. Всеки ден минаваше, а ние викахме след него: „О-о! Кавил!” Правехем това, защото беше смешно да следим неговата театрална суета. Хенри участваше в училищни пиеси и не бих казал, че представянето му беше забележително. Но неговата отдаденост беше очевидна. И знаете ли, гордея се с факта, че това дете от моето училище сега е Супермен.
- В гимназията учех с Нина Добрев. Спомням си, че тя имаше връзка с висок, мускулест тип, който беше пълен глупак. А тя беше толкова мила и добра с всички.
- Чичо ми често седял до Никол Кидман в училищния автобус. Казва, че е била скромна, бледа, луничава и рижава. Винаги тиха. Чудя се как толкова затворени деца се превръщат в харизматични възрастни?
- Седях с Ансел Елгорт в час по математика. Помня го като много мил и скромен. Един ден учителят помоли за помощ да премахне някои петна от черната дъска и Ансел донесе специален инструмент от дома си и почисти повърхността. И всички момичета бяха влюбени в него.
- Бях в една гимназия с Анджелина Джоли. Тя беше необичайно момиче и изобщо не се интересуваше от мнението на другите. По-късно веднъж я срещнах в Лос Анджелис. Забелязвайки ме, тя се усмихна, махна ми с ръка, а след това внезапно направи неприличен жест и отново се усмихна.
- Няколко от родителите на моите приятели са учели в едно училище с Мадона. И всички казват, че е била хулиганка. Знам няколко забавни случая с нейно участие. Ето един от тях. В училище дошъл млад учител по история, бил на 22–23 години. Когато той влязъл в класната стая, Мадона седяла на бюрото с гръб към него. Учителят я помолил да седне на мястото си, тя го игнорирала. Когато той настоял, Мадона казала: „Отидете да се оплачете на директора. Ще бъде впечатлен от факта, че не можете да се справите с 16-годишно момиче.”
- Учех в колеж с Ан Хатауей. Тя споделяше стая с приятелката на най-добрия ми приятел, така че дори бях на партито, което Ан организира с хонорара си от „Дневниците на принцесата“. И след като тя напусна колежа, за да преследва актьорска кариера, понякога я срещах в кампуса. Ан винаги ме поздравяваше и ме прегръщаше, макар че вероятно дори не си спомняше името ми. И до днес се усмихвам, когато чуя за нейния успех. Тя беше много добро момиче и определено заслужава всичко, което е постигнала.
Имало ли е във вашето училище хора, които са станали известни?
