Не всеки е подходящ за стандартен работен график. А за тези, които искат да редуват работата и почивката по свой собствен начин, има нощни смени, ротационни смени и сезонна работа. Но този начин на живот не е лишен от увлекателни истории, които днешните ни герои са решили да споделят онлайн.
Работех нощна смяна в ресторант. Един ден птица долетя до микрофона за поръчка от колата и започна да крещи в него (и следователно в слушалките ми). Сърцето ми през цялото време се свиваше в петите, докато накрая не осъзнах какво не е наред.
Историята беше разказана от един приятел пазач. Взели един човек от селото като шофьор на смяна при тях. Човекът е сръчен. Намерил един счупен кран. Работи на смяна, всички в караваната почиват, а той е на двора и кибичи с крана. Накрая го поправя. Шефовете разбрали и… уволняват човека. Оказва се, че документите и номерата на крана са продадени отдавна. А работещият кран след това изчезнал някъде.
На входа на столовата има рафтове с чехли за работещите на ротационен принцип работници в петролната индустрия; задължително е да се преобуеш и да смениш дрехите, за да не носиш кал. Но всички чехли се оказаха странни – с дупки. И те направиха такива чехли, за да не излизат на улицата с тях. Някой може да забрави да се преобуе и случайно да излезе от столовата по чехли. Мисля, че за да се случи това, ще е необходима много работа. Но има и друга основателна причина – тези чехли няма да бъдат откраднати.
Дойдох на смяна в 11 часа през нощта, черен мрак. Влязох в помещението и видях до себе си лисица. Имах малко храна, дадох ѝ я. Животното я взе от ръката ми и дори ми позволи да я погаля няколко пъти, преди да избяга. Придружих я с очите си и видях там още 3-4 чифта очи.
Работя на вахта, в служебния апартамент има пералня, но тя не работи. Включих бутона за захранване – светодиодът не свети. Завъртя копчето за режима на работа – не работи. Дъщерята на хазяйката дойде и ми обясни всичко. Оказва се, че светодиодът не работи, а машината се включва за минута след включването на режима. Отнело е половин година, за да се разбере. Днес се обажда началникът на смяната и пита: „Какво не е наред с машината?!“ Откакто се е преместил, също са минали шест месеца. Ако светодиодът не светне, значи машината не работи. Ние сме инженери, ще го разберем.
Работя в болница през нощта, навсякъде имаме камери. Една вечер един от нашите служители забелязва, че вратата в задната част на сградата се е отворила. А тази врата е заключена отвън с дръжка. Тя прегледа записите от камерите и видя, че дръжката е свалена и вратата се е отворила сама. Беше много страшно да се гледа.
Работя като моряк на ротационен принцип. Имам съпруга и две деца. Дъщерята е на пет години, а синът е на една година. Дъщерята от година насам ме моли да си намеря „друга работа“, винаги се радва, когато пристигам, и прегръща телефона ми, когато водим видеочат. Но едно скорошно събитие ме накара да преосмисля живота си. Имам брат, който е с десет години по-голям от мен. Той и аз си приличаме. Когато брат ми дойде да види племенницата и племенника си седмица след моето заминаване, синът ми започна да подскача и да се смее от радост. Явно си мислеше, че съм се върнал. Жена ми ми разказа за това. Имам сълзи в очите, докато пиша това. Мисля, че е време да си сменя работата…
Работих в един хотел няколко години. Предимно нощни смени. Виждал съм всичко – от призраци до заплахи срещу мен. Но най-забавният в паметта ми беше един дядо, който се разхождаше из сградата по бельо, просто защото „си беше загубил ключовете“.
През целия си живот съм работил като кон, ако не и по-зле. Пътувал съм из цялата страна на смени и не преувеличавам. Първо работех, за да ни купят жилище. После, за да образовам сина си, за да му купя апартамент, после кола и гараж. Сега дъщеря ми расте, завършва девети клас, а ние какво правим? Точно така, строим й къща, защото тя не иска апартамент. Понякога ти се иска да паднеш от умора. Аз самият цял живот съм мечтал за собствена къща, но някак си не се получи. Ще довърша къщата на дъщеря си и това е всичко, ще се пенсионирам, няма да имам повече смени. Нека сега жена ми поработи малко, а аз съм уморен и искам да си почина.
Работя на ротационен принцип. При следващото посещение на работа се преместих в една стая в общежитието с ужасно хъркаща леля. В екипа се оплакаха: Не мога да спя, хъркането ѝ е толкова силно, че одеялото се развява! Тогава една колежка предложи да се премести в нейната стая. Поне щеше да се наспи добре. О, богове, къде съм сбъркала толкова много! В стаята с четири легла и трите дами хъркат на различни мелодии. А аз съм техният среднощен страдащ слушател.
Баща ми работи на ротационни смени повече от 10 години. Наскоро се прибра от работа и от портфейла си извади бележката ми за първата му смяна. На бележката пише: „Татко, обичам те“, а целият лист е покрит със сърца.
Свекърва ми работи в северната част на страната, на смени. Тя видя внучката си веднага след изписването и след това при пристигането, на почти 4 месеца. Редовно получава снимки и видеоклипове в семейния чат. А ето и резултатите от дългоочакваната среща от бабата: веждите на детето са твърде широки, ще трябва много да се скубят, страхува се от тъмното, защо все още не са въвели допълнителна храна, трябва да се носи хоризонтално, играчките в устата не дават да се дърпат. Следващият път ще дойде през пролетта. Вече не съм оптимист, че ще има помощ. Бих искала да преживея новия поток от ценни инструкции.
Работя в аптека на нощна смяна. Взех със себе си няколко чийзкейка за закуска. Нямам почивка, а аз съм съвсем сама, без колеги и охрана. Затоплям ги, дъвча. Усещам мирис на чийзкейкове. Влиза клиент, поглъщам всичко и излизам. А той ме пита съвсем сериозно: „Какво готвите тук? Въобще не трябва да готвиш тук! Защо не си стоиш на работното място?“. Разбира се, аз си нося лагерната кухня със себе си!
Работя на ротационни смени, този път не бях вкъщи в продължение на 2 месеца. И какво щастие е, когато тихо отвориш вратата и извикаш: „Е, къде са ми принцесите?“. И те посрещат 3 малки принцеси, съпруга и дори куче на име Принцеса. Всички са прегърнати, крещят, целуват се. И вие осъзнавате: „Аз съм си у дома“.
