in

17 туристически дестинации, които са се оказали разочарование

Мечтаните пътувания не винаги вървят гладко: дори най-очакваната почивка в даден момент крие риск да доведе до няколко не особено приятни преживявания. Независимо дали става дума за специфичната миризма в Манхатън, за която никога няма да ни разкажат във филмите, или за промените около Ниагарския водопад – всички тези на пръв поглед дреболии могат напълно да променят мнението ни за посещавания град.

Advertisements

Ние от Поничка наистина вярваме, че красотата винаги е в очите на гледащия. И все пак, въпреки убедеността си, ние се разходихме виртуално из градовете на планетата и научихме от първа ръка за това с какво разочароват съвременните забележителности.

  • Бали. Това райско кътче много се промени през последните 10 години. Преди островът беше много красив, но сега има твърде много хора, които не правят нищо друго, освен да купуват храна на завишени цени. Преди беше готино място, където можете спокойно да сърфирате и да се насладите на евтина местна кухня.
  • Ниагарският водопад. Оказва се, че той не е в резерват, а в града. В резултат на това кварталът Ниагара е превърнат в един огромен търговски център. Самият водопад обаче е наистина красив.

  • Пекин е пълно разочарование. Бях шокиран от множеството въоръжена охрана навсякъде, чието присъствие никак не спасява от джебчии. Освен това постоянно ме се смееха и докосваха навсякъде – всичко това, защото съм европеец с къдрава коса.
  • Мечтаех да посетя Мамутовата пещера в Кентъки, но когато успях да я видя, бях много, много разочарован. Оказа се, че това е просто голяма, тъмна, влажна и много скучна дупка в земята.
  • Памуккале в Турция. Тези травертини, които се показват на снимките, са изкуствени. Естествените са сиви на цвят и са затворени за туристи.

  • Помпей. Това място никак не ми хареса, тъй като бях просто изумен от износената инфраструктура на града. Пътищата, лампите и сградите изглеждаха като занемарени от десетилетия. Напомня ми за държава от третия свят, но не и за Италия.
  • Холивуд. Отидох там през юли. Навсякъде имаше бездомни, боклуците бяха буквално на всяка крачка. Беше неприятно. Единственото, което ми хареса, беше малко парче от “Алеята на славата” срещу местния театър и търговски център.
  • Мумбай в Индия. Местната миризма буквално спря дъха ми при пристигането. Градът изглеждаше като едно огромно сметище. Просяци навсякъде. Мръсна храна и вода. Там дори се разболях.

  • Живея в Обединените арабски емирства. Единственото, което може да се прави в моя град, е да се ходи по търговски центрове и в болница, нищо друго. Всъщност можете да отидете и в пустинята. В съседните Дубай и Абу Даби ситуацията не е по-добра: там можете да намерите още няколко забавления.
  • Манхатън мирише силно на боклук. Постоянно. В град, пълен със 100-етажни офис сгради, ресторанти и апартаменти, има много малко инфраструктура за управление на отпадъците. Поради това хората трябва да минават покрай огромни торби с боклук, натрупани на тротоара, в очакване на камиони за боклук.
  • По време на едно от пътуванията ни в Европа решихме да посетим Брюксел. Представете си изненадата ми, когато се оказа, че в града няма почти нищо интересно. В сравнение с Рим, Венеция, Барселона и Париж, разбира се. Прочутият “Атомиум” се оказа не толкова впечатляващ, а скулптурата “Манекен Пис” е просто обикновен капан за туристите.

  • Неапол. Очаквах да видя елегантен италиански град като Милано, но Неапол се оказа разочарование. В сравнение с Исландия, която посетихме преди пътуването ни до Италия, Неапол е много особен град със свои собствени правила и разпоредби и ако шофьорът на автобуса не иска да отиде по-далеч, тогава просто ще ви оставят.
  • Мнозина са възхитени от Маракеш, но на мен изобщо не ми хареса. Съгласен съм, преди 2000 г. градът изглеждаше наистина добре, но сега няма абсолютно нищо за правене там. Почти всички „местни, ръчно изработени стоки“ са обикновени китайски стоки и за да купите дори и тях, ще трябва да положите много усилия и да не бъдете обрани от джебчии, които дебнат на всяка крачка.
  • В най-смелите ми детски мечти паркът на Дисни ми се струваше най-удивителното и вълшебно място, за което едно дете може да мечтае. Когато обаче, вдъхновен от анимационни филми и телевизионни предавания, го посетих, бях много разочарован. Независимо от сезона, през всеки ден от годината дългите опашки до популярни атракции отнемат от 45 минути до няколко часа. Това място очевидно е надценено.

  • Бях разочарован от Мелбърн и Сидни, а също и от Лондон. Може би ако чета повече за тях и ги проуча по-добре, бих ги харесал повече, но засега тези места за мен са просто обикновени градове с метро, ​​които са почти еднакви. Истанбул изглежда много по-готин в сравнение с тях.
  • Абсолютно не ми хареса “извънземният град” Розуел в Ню Мексико. На това място не само че няма абсолютно нищо за правене и къде да отидете, но и в близост до него няма забележителности.
  • Рио. Прекарах половината от медения си месец там, постоянно мислейки колко специално е това място. Това е изключително беден град със страхотни плажове и туристически атракции. А също и задръствания.

Кои градове са ви разочаровали най-много?