Един от основните въпроси на нашата дигитална ера е как да не загубим старите снимки. Преди усърдно разпечатвахме фотографии и ги слагахме в албуми. Сега снимките се съхраняват главно на дискове и флаш памети, които е възможно да се счупят и да се изгубят.
Ние от Поничка благородно завиждаме на героите на нашата колекция, които са успели да спасят истински съкровища от миналото. И много се радваме, че не се поколебаха да ги споделят с други.
„Правилата в училище не бяха написани за мен, така че всеки ден рисувах на лицето си.“
„През 2008 г., в последната ми година, бях фен на Кърт Кобейн.“
„Мисля, че трябва да копирам моя вид от гимназията от 2010 г. на музикалния фестивал When We Were Young.”
- Ако бях видяла тази снимка преди, щях да я занеса на фризьор с молба да ми направи същата прическа.
„Щях да се срещна със семейството на бъдещата си съпруга за първи път и се облякох така. Тази хокейна фланелка е с мен от 2007 г.”
„Аз съм момиче, на 9 години съм. Дядо надписа тази снимка: “Маймуната е отдясно”.”
„Мама плати за тези „професионални“ снимки в гимназията“
„2011 г., емо фаза. Ако не си минал през нея, човек ли си изобщо?”
„11 клас, 1987 г. Снимката е прашна, а облеклото ми е безупречно.”
„2006 г. Наистина мислех, че съм направила нещо наистина страхотно.”
“Аз и моята стена на поклонение пред Илайджа Ууд.”
„Мама ме облече като принц. И наистина беше една от любимите ми ризи.”
„15-годишен гот с обръснати вежди. Пастрокът ми ме нарече Слънчице.”
„Така изглеждах на 16 години.“
“Аз през 1992-1993 г., имам прическа мулет.”
„Облякох се така за бала си.“
„Сестра ми и аз сме облечени като русалки. Настоявах да нося опашката отпред.”
„Мама очевидно не е била сигурна в способностите ми да плувам. Оттук и банският със зашит дунапрен.”
Как съхранявате стари снимки? Кои от тях никога не бихте споделили с други?
