Настася Чудакова е родена в малкото градче Вязма, Смоленска област. И въпреки че момичето израства в Калуга, а след това се премества в Москва, тя прекарва много време в родното си място. Настася все още си спомня атмосферата на родния си град, където всички се познавали, дори котките били известни с прякорите си. Именно тази атмосфера художничката предава в своите картини. Вероятно на всеки, който е живял или посещавал баба си на село, сюжетите на Настася ще му се сторят познати.
Ние от Поничка също бяхме трогнати от простите и мили картини на тази художничка.
Дори това, което е изглеждало като изпитание в детството, може в крайна сметка да се превърне в приятен спомен.
“От настинка с любов.”
Кой от нас не е искал бързо да свърши домакинските задължения и да се разходи?
„Помощникът на мама“.
Иска ми се да мога да се върна във времето и да занеса на баба си най-хубавите десерти, които могат да се купят сега.
“Сладък чай”.
Някога исках да бъда като любимите си знаменитости. Добре е, че с възрастта разбираме, че няма нищо по-добро от това да бъдеш себе си.
„Нов идол“.
Колко вкусни са били простите ястия!
“Картофеноядците.”
Най-сладките ябълки и круши растяха в градината
“Пай с круши”
Иска ми се сега да мога да се кача на шейна!
И раната не е пречка, когато имате това чудно растение
“Първа помощ”.
Продавачката знаеше всичко за нас
По улиците кипеше живот
„Разузнавателна служба“.
Не публикувахме в социалните мрежи. Смело се обаждахме на домашния телефон
„Обади се на Алена“.
Навсякъде може да се намери приятел
“Мамо, котка!”
Не можех да повярвам, че задачите в учебника по математика някога ще свършат
“Домашна работа”.
Какво приключение беше пътуването с влак някога!
“На път”.
Детските мечти ни направиха това, което сме сега
“Светът се управлява от мечта.”
Искам да си спомня всичко хубаво
“Дъжд”.
И най -важното е да запомните, че сега имаме за какво да сме благодарни.
Автопортрет на художника.
Може би във вашия фотоалбум има снимка, която предава същата атмосфера като в картините на Настася? Ще ни го покажете ли?
