Всички, които са живели в съветската епоха, са пораснали отдавна. Но човек трябва да види само няколко снимки от онези времена, и се отправя стремглаво към онова далечно, незабравимо, неотменимо минало, в което децата са се разхождали сами с ключ на врата, ядели са акациеви цветя и са стреляли с хартиени топчета от тръби от химикалки. А небето, разбира се, винаги е било синьо, слънцето – ярко и изобщо е нямало притеснения.
Ние от Поничка обичаме това смесено усещане за топлина и лека тъга, което старите снимки и истории за детството предизвикват, и ето нова носталгична компилация за вас. А в края на статията ще намерите бонус – история от бивше съветско момиче.
1.
2.
3.
4.
5.
6.
7.
8.
9.
10.
11.
12.
13.
14.
15.
16.
17.
Бонус: история от бивше съветско момиче
На 3 години играех сама близо до дома си. На 4 се записах в селската библиотека. От 6 ходих на училище сама. На 7 години се научих да пържа картофи. На 9 се записах на езда от другата страна на града. На хиподрума имах собствен кон, за който бях отговорна: почиствах го, оседлавах го, обучавах се на него, след което отново трябваше да бъде почистен. След това се прибрах вкъщи с претъпкан тролейбус, спирката беше на 1,5 км от нас. Върях този километър и половина през мрак и студ – и дори нямаше и сянка от самосъжаление.
Синът ми има двама съученици в 4-ти клас, при които бабите идват за да ги преоблекат за физическо възпитание. Те изчакват физическото възпитание да приключи и ги преобличат отново.
През кой период беше вашето детство?
