in

16 човека, които случайно са се сдобили с домашен любимец

В един идеален свят домашният любимец се взима с мислене и обсъждане на всичко внимателно, като се претеглят всички плюсове и минуси. Но в действителност всичко се случва по различен начин. Можете да отивате на работа и да попаднете на пухкава топка, която просто ще измяука, за да бъде отнесена вкъщи. А една от героините в нашата статия се отправила към магазина, за да си купи нови обувки, а се сдобила с космат съквартирант.

Advertisements

Хората с голямо и добро сърце се срещат все по-често, поради което ние от Поничка сме много щастливи. В края на статията ще намерите история, потвърждаваща, че невъзможността за избор не винаги е недостатък.

„Намерих бездомно коте на строителна площадка“

„Исках да взема корги от развъдчик. Но преди няколко седмици видях това бебе в приюта и веднага го заведох у дома.”

„Бях в приют за животни и тези 2 котки се качиха в колата с мен. Сега сме у дома ”

„Отидох на погребението на баба си. Виждайки кучето й, разбрах, че определено ще го заведа у дома”

„Това коте се появи в къщата ми преди няколко дни. Както разбирам, сега живее в моя двор?”

„Помагам в приют за животни. Тази котка не ме остави на мира, докато не я взех у дома.”

„Когато започнах да помагам в приют за животни, нямах кучета. Сега има 3. И без това имаше твърде много място на леглото ми. ”

“Отидох да си взема обувките, а се върнах с него.”

„Срещнах това бебе съвсем случайно. Пътувах към работа, реших да мина по пряк маршрут и да извървя пътя, по който никога не съм минавал. И тогава това чудо излезе насреща ми. То стъпи с лапи върху обувките ми и започна да мяука. Какво да правя, реших да го взема”

„Отидохме в зоомагазина за храна за нашето куче. Това момиченце ни посрещна на вратата и ние се влюбихме в нея от пръв поглед. Значи имаме още един домашен любимец”

„Дойдох в приюта за животни, за да видя кучетата, но не можах да подмина тези очи и се върнах у дома с нов приятел”

„Приятелят ми има еднооко коте. Миналия уикенд видяхме друго черно коте с липсващото противоположно око и веднага го взехме.”

„Приятелят ми отиде в приюта за животни с думите„ Само да видя!“

„Когато любимото ни куче почина, цялото семейство беше сигурно, че ако се появи ново, то определено ще бъде черно и къдраво. 4 години по-късно съдбата ни го представи – това е много “черно и къдраво””

„Отидох в зоомагазина, за да си купя рибка. Запознайте се с Рибка”

„В барака до супермаркета живееха хора и отглеждаха куче. Не е ясно защо”

„Служителите на магазина постоянно хранеха кучето, то просто поглъщаше всичко, дори не дъвчеше. Те казваха на собствениците, че поне веригата трябва да се удължи. Когато през есента започна да вали, решихме да помогнем по някакъв начин. Имаше малка надежда, но все пак ни дадоха кучето. След кратка адаптация се оказа, че е абсолютно адекватно. В момента той не живее на верига, патрулира територията от 400 квадратни метра, приятел е с котки и много безкористно защитава поверената му зона от натрапници.”

Бонус: ако не можете да изберете куче, купете целия приют

Точно това направи Даниел Идън. При посещение на приют за кучета в Израел, жената била шокирана от условията за отглеждане на кучета: всички животни се нуждаели от помощ. Тя не могла да избере едно куче и решила да помогне на всички, като закупила приют с 250 кучета.

Даниел е съосновател на “Центъра за спасяване на животни” в Онтарио (Канада) и е свикнала да помага на животни от цял ​​свят, така че действията й не изненадали близките й. Взето е решение кучетата да бъдат преместени от Израел в Канада, а десетки домашни любимци вече са се преместили в друга държава и са намерили нов дом.

Какво мислите, необходимо ли е да се последват подобни импулси и да се вземе животно спонтанно?