Покупката на жилище е нещо хубаво, но понякога е като скок в неизвестното. Има странни съседи или изненади от предишните собственици. И една от героините на тази статия е осъществила мечтата си, като е купила апартамент на 22-годишна възраст, но няколко месеца по-късно е решила да се върне към наемането.
Ние продадохме къщата си преди много време. И изведнъж, години по-късно, се обажда посредник от агенцията, чрез която продадохме, да речем, че наемателите искат телефонния ми номер. Добре. И така, новите собственици ми се обаждат: „Махни майка си оттук!“. Оказва се, че 80-годишната ми свекърва винаги ходи в двора им и сяда на люлката в храстите. Виждате ли, тя е носталгична.
Същата година получих повишение, купих си апартамент с ипотечен кредит, намерих любовта. Когато момичето влезе в апартамента, каза, че няма да живее в тази барака. Тогава взех заем за ремонт, намерих си работа на половин работен ден. И тогава, преди една седмица, момичето ми каза: “Скъпи, всичко това е готино, но аз си тръгвам. Ти с тези дългове няма да ми купиш цветя или да ме заведеш на море през следващите 2 години със сигурност, така че довиждане!“
Тази къща някога е принадлежала на една възрастна дама (тя вече е починала). Градината беше обрасла с плевели. Почистих я и прекопах земята, за да засадя цветя, и все намирах стари луковици. На следващата пролет всички тези намерени луковици започнаха да цъфтят. Разбрах, че жената просто е била твърде стара, за да се грижи за градината си. Нека почива в мир, знаейки, че съм оценил всяко нейно цвете.
Със съпруга ми купихме апартамент с големи трудности. Имахме достатъчно средства само за един груб и сносен дом. Работим на три места, за да си позволим да наемем стая и да купим строителни материали. Правим ремонтите сами, тъй като просто нямаме пари да плащаме на наемен труд. И така, нашите „добри съседи“ още докато боядисват стените, крещят за закона за тишината и че след 19:00 ч. не можеш да правиш ремонти, а през уикендите им пречим!
Един мой приятел намери в пода на гаража си отворен сейф, пълен със златни монети на стойност 6000 долара. Но той живее добре, защото е наследил семейния бизнес на жена си. А ние със съпругата ми бяхме много бедни и искахме да спестим за собствена къща. А той каза: „Похарчихме всичко за нови мебели“. Понякога си мисля, че Вселената просто пръска пари за богатите хора.
Предишният собственик на къщата, която родителите ми купиха, се смяташе за специалист по всички професии. Първата седмица, в която бяхме в къщата, извикахме електротехник. Той се чудеше защо къщата не е изгоряла преди това и как, по дяволите, е минала инспекция. Така че се наложи да преправим цялата електрическа инсталация. През последните 40 години изглежда, че всеки път, когато родителите ми са правили ремонт, се е появявало нещо ново и интересно. Наскоро мивката в кухнята се запуши. След кратко търсене открихме, че канализацията е била прекарана под пода на кухнята и бетонирана. В крайна сметка той се е напукал и е протекъл в основите.
Със съпруга ми купихме апартамент, имаше някакъв проблем със стената и трябваше да ни напомнят за него, за да свалят малко цената при подписването. Аз съм на работа, така че съответно не можех да кажа на адвоката сама. Мъжът ми, целият щастлив, ми се обажда след това: „Скъпа, поздравления!“. От радост го попитах и аз: „Ами колко пари ще си върнем?“. И тогава той се сети. Как така? Сега той сам ще направи ремонта!
Забелязах, че цветята започнаха да изчезват от парцела, после намерих цели отрязани храсти. Обадих се на сина си, той смени ключалките навсякъде: портата, двете вратички, сложи сензори за движение. И тази нощ се събудих от ярки светлини и писъци. Излязох навън и видях една маслена картина – бабата, от която купихме парцела, беше заклещена под портата. Оказа се, че са пренасяли цветя през портата, после съпругът ми (мършав старец) се е качвал под портата, но в този ден гърбът му се схвана и трябваше да се кача сама. Но най-важното: „Защо сменихте ключалката?! Това са моите цветя! Аз ги продавам!”
Родителите ми обещаха на мен и на сестра ми апартамент за 20-годишните ни рождени дни. Сестра ми навърши 20 години (тя е с 1,5 години по-голяма), подариха ѝ едностаен апартамент, но сестра ми го докара до ужасно състояние в рамките на една година. А преди седмица аз навърших 20 години. Но родителите ми казаха: „Дъще, ще останеш без апартамент, един вече ти дадоха, нищо добро не излезе от него, така че ето ти 100 хиляди, купи си каквото искаш!“. Това е срамно. За разлика от сестра ми, аз работя от 18-годишна възраст, завършвам институт. Бълнувам за този апартамент, искам да живея отделно от родителите си, но заплатата ми не ми позволява да го наема, със сегашните цени не мога да си го позволя. Е, ще трябва да си намеря работа на половин работен ден и да се изнеса, както бях планирала.
Предишният собственик на къщата ми изглежда беше колекционер на пръчки. Той имаше перфектно организирана колекция от пръчки от всякакви видове и типове дърво с дължина до 2,5 метра. Защо са му били необходими тези пръчки и какво е правил с тях, нямаме представа. Наричаме ги пръчки с потенциал, но не сме сигурни какъв е техният потенциал.
Първи уикенд в новата къща. Върнах се от магазина и видях едно куче на верандата. То се спусна по стълбите към долното ниво, изяде котешката храна, изпи котешката вода и легна на килима. Кучето имаше етикет на нашийника си с името „Луи“ и телефонен номер. Обадих се на номера и попитах мъжа дали кучето е негово. Мъжът, без дори да уточни адреса ми, отговори, че веднага ще дойде. Оказа се, че той е наел тази къща от предишния собственик преди 2 години и сега живее недалеч оттук. Но ако кучето му Луи напуснело двора им, то винаги се прибирало „у дома“ в сегашната ми къща.
Неотдавна една моя приятелка се похвали, че си е купила собствен апартамент на 22-годишна възраст! На 22 години, приятели, това е добро постижение, ако питате мен. Но ето го и проблемът, оказва се, че тя си е купила жилище с размери 15 квадрата! Каза ми, че й харесва. Каза, че в апартамента на родителите си имала стая с приблизително същия размер, тя й допадала и можела да се настани удобно тук. След няколко месеца се изнесла, не могла да издържи. Каза, че дори е започнала да развива клаустрофобия. Сега тя отдава под наем своите 15 квадратни метра като стая. Пасивен доход има, поне нещо щастливо!
Копаем с баща ми дупка за кладенец в зеленчуковата градина. Изведнъж се натъкнаха на лопати върху голям камък, който всички не можеха да обърнат. Започнахме да копаем и се оказа, че това е сандък. Можете ли да си представите колко щастливи бяхме? Извадихме го, отворихме ключалката с лост, а там имаше планина от рокли, истински рокли. Някакви дребни бижута, съдове, документи, цяла купчина снимки и едно писмо. Решихме да потърсим човека, на когото е принадлежало всичко това. Взехме билет за влак и отидохме при 77-годишната жена, чиято майка притежаваше сандъка. Никога няма да забравя сълзите, които се стичаха по бузите ѝ, и начина, по който държеше писмото, написано с ръката на майка ѝ. Тя продължаваше да се опитва да ни плати за находката, но ние така и не й взехме нито стотинка.
Един колега си построи къща и бавно започна да се настанява в нея. Той се запознал с новите си съседи – възрастна двойка. Започнаха да живеят и се сприятелиха. След известно време той купил две туи и ги засадил до портата. Те поседяли там една седмица и изчезнали. Колегата се възмутил, купил още две и в същото време тайно завинтил видеорегистратор. И тогава се смаял, когато видял, че съседите идват през нощта и изваждат туите. След това ги качили в колата си и ги откарали. Оказало се, че просто са ги изхвърлили в кофите за боклук в края на улицата. Един другар отишъл да попита защо туите ги притесняват. Те му отговорили: „Ами защо? Вие си ги имате. Ние нямаме. Това не е честно.”
Родителите ми имат три апартамента, които им се полагат безплатно – по наследство. И там сме ние, трите дъщери. Бяхме сигурни, че родителите ни ще дадат на всяка от нас по един апартамент. Една вечер всички се събрахме и изведнъж родителите ни предлагат съвсем сериозно: „И нека вие да си купите апартамент от нас с ипотека“. Кой отстъпва – нашите роднини.
Човекът, който построи къщата, преди да я купя, оставяше навсякъде бележки за това как вървят нещата в къщата. Първата от тях намерих, след като прекъснах електропровод отвън, когато копаех изкоп. Пакетът с бележката беше вътре в мазето, свързан с линията, която трябваше да поправя. Представляваше скица с размерите на мястото, където тази линия минаваше навън. Търсех малките пакети, преди да започна всеки нов проект.
