Понякога случайно влизаме в кафене, за да похапнем или да се скрием от не особено хубавото време, но в крайна сметка се натъкваме на нещо, което можем само да снимаме и да разкажем за него на приятели. Като например заведение, което прилича на истински средновековен хан, или обилна вечер за жълти стотинки.
Ние от Поничка бяхме впечатлени, гледайки снимки на потребители на интернет от много атмосферни ресторанти. А в бонуса ще намерите доказателство, че подобни заведения могат да върнат вярата в човечеството.
„Най-невероятните гледки бяха от това италианско кафене.“
- Безспорно го добавям към списъка с желания.
„Вчера посетих котешко кафе и този приятел заспа много здраво.“
- Е, денят веднага става по-добър, благодаря.
“Пътувах сам във Виетнам и открих това чудо.”
- О, опитвал съм пудинг от кокосово мляко там и беше нереално добър. Наистина завиждам!
Когато чийзкейкът дори изглежда като сирене.
„Приятел отиде на почивка в Армения. Ето как изглежда вечерята му за 6 долара.”
- Обзалагам се, че храната е 2 долара, а колата – 4.
„Определено ще се върна в този мексикански ресторант веднага щом отвори.“
„Тематично кафене в стил Хари Потър. Вижте само какво имаше в тоалетната”
- Чувам как се кикоти!
„Подслоних се от дъжда в това кафене в Румъния“
Просто кафене в Чехия, а сякаш попадате в някаква приказка
Ще ви е трудно да си тръгнете от това кафене в Шотландия.
От тази снимка на десерти от японско кафене е напълно възможно да се задавите със слюнка.
Тук плюшени мечета седят на свободни маси
Този приятел обитава кафенето и мяука всеки път, когато мина.
Тази снимка от магазин за понички в Маями определено трябва да се гледа само на пълен стомах.
„Ресторантът, в който работя“
А сервитьорката изглежда като „още 3 купички каша и агнешко за моя господар“.
Бонус: „Отвориха ново кафене в офис сградата ни, затова изтичах там да похапна.“
Там едър мъж с шапка на готвач ми каза какво има в менюто и поръчах супа, картофено пюре с кюфте, салата и десерт. След известно време той постави храната на масата ми, порциите бяха много по-големи от обичайните и по някаква причина имах две вместо едно кюфте в картофеното пюре. На моя изненадан поглед, сервитьорът-готвач отговори: „Хванахте промоция – две кюфтета на цената на едно. Черен петък.“ А когато извадих картата, за да платя, ме очакваше следващата изненада.
Слагайки машината за карти на масата, готвачът-сервитьор попита: “Колко искате да платите?” „По цените в менюто“, бях малко объркан. „Не се притеснявайте, аз съм собственикът на кафенето“, каза готвачът. Той се поколеба малко и каза: “Едно евро добре ли е?” Аз, вече много объркан, поставих картата и получих чек за 1 евро. „Първият ден, в който работим, а и е петък, няма смисъл да остава храна“, обясни главният готвач-сервитьор-собственик. “А ако купите и храна за вкъщи, ще ви направя отстъпка.” Между другото, беше много вкусно.
Има ли кафене или ресторант, които имат специално място в сърцето ви?
