По правило решението за домашен любимец се взема съвместно от всички членове на семейството. Следователно, дори ако един човек, например татко или баба, е против, тогава няма да имате куче или котка. Въпреки това, както се казва, има само една крачка от любовта до омразата и понякога пламенните противници на четириногите се превръщат в техни пламенни почитатели.
Ние от Поничка събрахме снимки на потребители, които изобщо не искаха да имат домашни любимци, а след това се влюбиха в тях с цялото си сърце.
„Казах на съпруга си, че искам да имам малки котенца. Той ми отговори, че ако донеса дори едно в къщата, ще се разведе с мен.”
“Господин “Не мога да понасям котки”.”
„Съпругът ми: „Няма да го търпя в къщата си, аз съм любител на кучета!“ И сега той ми изпраща тонове снимки, докато съм в командировка.“
„Отне ми 10 години, за да го убедя да си вземе сфинкс.“
„Баща ми преди 8 години: „Ако брат ти донесе това куче в къщата, ще се откажа от него.“
„Мама постоянно ме молеше да държа котката далеч от нея, но сега те са най-добри приятели!“
“Татко не искаше домашни любимци, докато дъщеря ни не доведе това коте.”
„Не мога да не се смея, тя изобщо не искаше котка.“
“Баща ми каза на майка ми, че не иска кученце.”
„В продължение на няколко седмици тя се опитваше да му намери нов дом, но накрая се предаде и се влюби.“
„Когато той крещи „Ела и я вземи от мен“, това, което той наистина има предвид, е „Ела и виж колко е сладка“.“
„Исках куче и поех всички задължения, свързани с храненето, обучението, разходката. Съпругът ми не искаше куче, но сега тя го обича повече.”
„Тя не искаше котка заради козината, но сега се гушкат така всеки ден!“
„Съпругът ми не искаше пудел. Сега имаме 2 и той обича и двамата.“
„Мама: „Не носете този гигантски звяр в нашата къща.“ В същото време кучето напълно забравя за мен, когато прекрачим нейния праг.
„Баба ми не искаше да си купя костенурка. Прибирам се вкъщи, а костенурката носи пуловер.”
Съзнателно ли взехте своя домашен любимец или той ви намери и не ви остави избор?
