16 известни портрета, които се оказват не съвсем достоверни

Ако поставите двама художници пред един модел, ще получите две различни изображения на един и същ човек. Предполагаме обаче, че ако художниците са добри, подобието на лицата ще бъде очевидно. В историята на изкуството обаче има достатъчно портрети на известни личности, за които сякаш са позирали различни модели.

Ние от Поничка бяхме впечатлени от факта, че едни и същи хора изглеждат толкова различно на различните портрети и решихме да разберем защо. Оказва се, че причините за това могат да бъдат всякакви: от любовта на художника към модела до натиска, упражняван върху артиста.

Наполеон

Ако говорим за хора, които наистина са съществували, то именно Наполеон е човекът с най-много създадени скулптурни и портретни изображения. Обликът му е уловен от всички повече или по-малко значими художници от онази епоха, а от някои и повече от веднъж. Сред първите, които рисуват бъдещия император е Антоан Жан Гро. Художникът е верен ученик на Давид и въплъщава в картината идеалния герой от неокласическата епоха, романтизирайки реалния човек и придавайки му допълнителен патос.

Самият Жак-Луи Давид рисува не известен военачалник, а самия император. Наполеон знаел точно какво иска да види на платното и представил на художника определени изисквания. Например да го изобрази на буен кон, а не на спокойното муле, на което той всъщност е прекосил Алпите. Но той не сметнал за нужно да позира за художника, поради това Давид впоследствие повторил картината 5 пъти, докато постигне най-голяма прилика.

Портретите, рисувани след падането и смъртта на Наполеон, са по-малко претенциозни. На тях императорът все по-често изглежда дебел, отпуснат, уморен. Бонапарт вече не може да контролира имиджа си, освен това пикът на популярност на неокласицизма – стил, в който величието и строгостта са сред основните изисквания – вече е преминал.

Пол Деларош, авторът на друг известен портрет на Наполеон, работи в академичен стил, добавяйки солидна доза прагматичен реализъм. Художникът рисува както митични персонажи, така и исторически личности като реални хора. По този начин той изобразява и Наполеон, който вече не може да забрани нищо на никого.

Инфанта Маргарита Тереза

Лицето на Инфанта Маргарита Тереза е разпознаваемо дори за онези, за които името й не значи абсолютно нищо. Очарователното момиче е централният герой на известната картина на Веласкес. Художникът изобразява млада крехка принцеса, гледаща зрителя с кралско достойнство.

Големият художник е нарисувал още няколко портрета на Инфантата, докато е растяла. И изобщо младата дама изглежда очарователно и все по-царствено. Това са церемониални изображения с характерните им статични пози и богатство на костюми и драперии. Но в същото време е очевидно, че художникът се отнася внимателно към своя модел.

Освен това напълно различни художници започват да изобразяват Инфантата и на техните платна момичето бързо погрознява. Лицето става ъглово, долната устна изпъква, очите също, носът е по-остър и брадичката е по-тежка. Това са семейните черти на Хабсбургите – резултат от многобройните роднински бракове. Те могат да бъдат намерени в портретите на малката Маргарита, но Веласкес умело изглажда ъглите и насочва вниманието на зрителя към характера на принцесата, жизнеността и интелигентността, блестящи в очите й.

Хенри VIII

Ханс Холбайн Млади рисува портрет на Хенри VIII, който става емблематичен, опитвайки се да придаде на фигурата на краля максимална внушителност и монументалност. Избраният ъгъл и поза позволяват владетелят да изглежда агресивен и смел, както и донякъде да скриват факта, че краката на Негово Величество са къси. На снимката кралят е млад и изпълнен със здраве, въпреки че всъщност вече е бил над 40 и е страдал от различни заболявания.

Портретът (или по-скоро впечатлението, което той прави на зрителя) толкова се харесва на краля, че той насърчава художниците да правят копия от него и ги дарява на свои сътрудници и посланици. Много придворни сами поръчват копия на платното, за да изразят своите лоялни чувства. Оригиналът изгаря при пожар през 1698 г., но множество копия са продадени по целия свят. Някои, както може да се съди от оцелялата скица на Холбайн, са много близки до първоизточника, докато други показват множество промени. И ако някои от тези промени се отнасят само до дрехите на монарха, то други очевидно са направени от художници, които не са успели да откажат да направят Хенри по-красив или, обратното, да прилича повече на себе си.

Шекспир

Всички знаем как е изглеждал великият английски драматург, нали? Най-често събраните му творби са илюстрирани или с портрет, известен като Портретът на Чандос, или с изображения, подобни на него. Факт е обаче, че няма нито един портрет на Шекспир, чиято автентичност е 100% доказана. А конкретно този портрет неотдавна беше точно датирана към по-късен период. Викторианските шекспироведи биха били изключително щастливи от подобен обрат, твърдейки: „Нашият Шекспир не би могъл да бъде толкова тъмен и труден човек“.

След като е доказано, че портретът на Чандос не би могъл да е автентичен, най-вероятният облик на драматурга е портретът на Кобе, чиято принадлежност към необходимия период учените доказаха. На него Шекспир прилича по-скоро на изискано английско денди. Но дори и поетът наистина да е позирал за това платно, не може да се каже със сигурност, че той е изглеждал така. В крайна сметка картината се отнася до времена, в които в портретната живопис е било обичайно да се идеализира обектът, като се постига само минимално сходство.

Пушкин

Ето как изглежда А. Пушкин в мемоарите на съвременниците си: „Арабски профил, заимстван от дедите на майка му… ужасни бакенбарди, разрошена коса, нокти като на звяр“, описва поета една от музите му Анна Оленина. Но така ли се появява на портретите си приживе?

Въпреки факта, че всички роднини отбелязват неоспоримата прилика, ставало дума по-скоро за разпознаването на изображението. И Тропинин, и Кипренски се стремят да отразяват вътрешния свят на модела, а не да правят бездушно представяне на реалността. Въпреки това Тропинин не може да устои и в скицата за портрета е изобразено „слънцето на руската поезия“ по-малко одухотворено, но по-живо, постигнало почти фотографска точност.

Гогол

Разликата, когато художник рисува модел за себе си и когато рисува по поръчка, е ясно видима на двата портрета на Николай Гогол, направени почти едновременно от Фьодор Молер. Ако в първия случай писателят просто позира за художник, който иска да създаде картина, то във втория портретът, който става каноничен, е поръчан от самия Гогол като подарък за майка му. В „Спомени за Гогол” Н. В. Берг пише: „Гогол, очевидно, е мислил тогава как да изглежда по-красиво; облечен е в шинел, в който никога не е бил виждан нито преди, нито след това; опънал е невероятна верижка от мъниста върху жилетката си; седнал е изправен, може би с цел да скрие от потомците дългия си нос.”

Сестри Клеве

Една от най-известните истории, свързана с желанието на художника да обърне повече внимание на вътрешния свят на модела, поне леко украсявайки външния вид, е свързана с портрета на Ана Клеве от Холбайн. Портретът е поръчан от Хенри VIII, за да може кралят да реши дали да се ожени за дамата. Момичето на портрета изглеждало очарователно за монарха и той очаквал с нетърпение булката. Въпреки това, изправен пред нея на живо, той се ужасил, нарекъл я “фламандска кобила” и се оплакал, че не вижда “нищо от представеното в картините”.

Историците все още спорят дали Ана наистина е била толкова грозна, или Хенри просто вече е бил увлечен по следващата си бъдеща съпруга Катрин Хауърд. Поддръжниците на последната версия цитират като аргумент факта, че Ана, според съвременниците си, приличала на сестра си Сибила – призната красавица, неведнъж рисувана на платната на Лукас Кранах.

Известно е обаче, че Кранах е бил във възторг от принцесата. Тя се превърнала в неговия женски идеал и образът на нежна белокожа и червенокоса красавица бил запечатан неведнъж в картините му. Но на един от художниците в работилницата на художника Сибила не изглеждала толкова красива и той оставил на потомците нейния образ, направен по маниера на Йеронимус Бош.

Кои от портретите на известни личности ви се струват най-контрастни? Имате ли свои версии защо се е случило?