В моменти на носталгия преглеждаме семейните фотоалбуми. Изтърканите страници, които вече са прелиствани десетки пъти, са ни познати, изглежда, до най-малкия детайл. Както и скъпите лица на нашите близки. Помним ги от черно-белите снимки и от време на време се чудим какви са били всъщност. Героите на днешната ни статия се заеха с възстановяването на стари снимки.
В бонуса ние от Поничка ще ви покажем и няколко творби на Евгений Вдовин, на които изглежда, че хората от миналото са на път да оживеят.
„Сватбената снимка на баба и дядо, 1963 г. Оцветена и реставрирана като коледен подарък за тях.”
„Дядо ми почина преди 5 години. Когато семейството ми видя втората снимка, не можа да сдържи сълзите си. Просто погледнете тези зелени очи.”
“Моята прабаба в началото на 60-те.”
“Това е първият ми опит за реставрация.”
„Възстанових тази снимка за моя 96-годишен прадядо. На нея е прабаба ми, тя вече не е с нас.”
„Това са моите предци, Франсоа и Анна Мария Жозефин Шютц. Около 1890 г.”
„Реставрирах единствената бебешка снимка на баба ми.“
„Възстанових и оцветих тази снимка. Моята прабаба и нейните приятелки. Холандия, 20-те години”
„Първият опит за оцветяване на снимката. Това е подарък за свекърва ми, на снимката са нейните родители.”
„Работих върху снимка на баба ми, направена през 50-те години. Не съм професионалист, но се надявам, че семейството ми ще й се наслади.”
„Това е моят дядо, аржентински моряк, през 1951 г.“
„След курсовете по Photoshop реших да се опитам да възстановя снимката на баба ми, направена през 40-те години.“
„Баба и дядо в деня на сватбата им през 1952 г.“
„Нашите предци, които, за съжаление, не оцеляха през Втората световна война. Чичо ми обича генеалогията и намери роднини в Австралия и от тях получи тази снимка.”
„Моята пра-прабаба през 1904 г. Снимката е направена в деня, в който се е омъжила.”
Бонус: дело на Евгений Вдовин, който прави магия със старите снимки
1.
2.
3.
4.
5.
Имате ли скъпи семейни снимки, които бихте искали да възстановите?
