Понякога животът ни поднася такива изненади, че дори не можем да повярваме в тяхната реалност. Някои хора обаче са преживели такива обрати на съдбата.
Вечерта пътувах в автобус, в който нямаше никой. На една от спирките влиза мъж в дълго палто и сяда срещу мен. Изведнъж се наведе към мен и ми каза шепнешком: „Знаеш ли какво имам под палтото си?“. Е, предполагам, че очевидно не е нищо хубаво. След това той го отваря, а там е едно малко коте, цялото мокро и мръсно. Момчето казва, че го е намерило на улицата и ще го вземе вкъщи. Такова измамно първо впечатление.
Влизам в залата. Виждам здрав, брадясал мъж с планина от мускули, който се люлее пред огледалото. Качвам се на бягащата пътека до него и започвам да тренирам. Изведнъж телефонът му звъни и той казва: „Да чуе мама, да дойде мама. Нека мама ме намери по всякакъв начин“. Той вдига слушалката и казва: „Да, мамо, мамо“.
Една колежка е на 40 години и има двама пораснали сина. В един момент й омръзнало да се кара с тях за неизмити чинии и непочистени легла. Решила да разлепи навсякъде ярко оцветени плакати: “Измий чиниите!”, ” Изчисти с прахосмукачката!”, “Изнеси боклука!”. Минаха ден-два, но нищо не се промени. И тогава най-малкият се приближи до нея и я попита остро: “Мамо, защо си сложила напомняния? Ти започна да забравяш всичко, нали?“.
Исках да направя предложение на приятелката си, но не можах да го направя. Скрих пръстена в една торта, но тя се отрови и не искаше да го яде. Съгласих се да летим с балон с горещ въздух, а тя, както се оказа, ужасно се страхува от височини. Ресторантът, в който щеше да се състои романтичната среща, беше затворен заради пожар в кухнята.
И сега опитваме отново. Отидохме на почивка, мислех да й предложа във влака, така че почивката да мине на емоции. Мислех си, че в купето нищо няма да се случи, освен ако влакът ни не излезе от релсите. Тя отиде до тоалетната, върна се, отвори купето, а аз стоях на едно коляно и точно в същия момент от горния рафт върху мен падна спящ мъж. Тя дори не разбра, че ѝ предлагам брак. Може би това е знак?
Наблюдавах такава картина в супермаркета. Мъжът взел колбас от щанда и се канел да го сложи в количката. Жената изтръгнала хлебчето от ръцете му и му казала съвсем сериозно: „Не! Животът е твърде кратък, за да ядем евтини колбаси!“. След което двамата се отправили към щандовете с по-изискани деликатеси.
Неотдавна майка ми сподели една история. Преди много години през зимата в нашия град имаше силен снеговалеж, пътищата бяха покрити моментално. Нейна приятелка вървяла по улицата и изведнъж забелязала, че изпод снега стърчи нещо като ръкавица. Първоначално се засмял, като си казал, че някой сигурно я е изпуснал; навел се да я вдигне, а тя била нечия ръка! Започнал да разкопава снега и открил, че под една снежна преспа лежи човек. Оказало се, че бедният човек е паднал и не може да се изправи, а снегът буквално го е покрил. За щастие този познат реагирал бързо, извадил го и извикал помощ. Истински герой!
Съпругът ми е таксиметров шофьор на непълно работно време . Неотдавна той имаше едно много странно обаждане. Той спрял до една къща, от която излязъл един мъж и се качил в колата. Съпругът ми попита: „Къде отиваме? Помолиха го да вземе пари назаем, за да заложи паспорта си и документите за колата! Да, мъжът извикал такси, за да вземе пари назаем от таксиметровия шофьор!
Преместих се при гаджето си. Той има стар апартамент на първия етаж. Спя си и изведнъж чувам шумолене в килера. Помислих си, че мишка или плъх е пропълзял от мазето. Грабнах първия тежък предмет, който ми попадна, голям масажен гребен, и започнах да загребвам боклуците в килера. Приятелят ми дойде и започна да се смее: “Ето какво означава, че момиче се е преместило! Жилището е почистено, чиниите са лъснати, завесите са в рула, а сега ще ми разчепква мишките“.
Това беше преди няколко години. Прибрах се от работа уморен и ядосан. Валеше сняг и дъжд, така че настроението беше по-лошо от всякога. Стигнах до входа и чух скърцане. Погледнах, а под колата седеше едно малко кученце, цялото мокро и треперещо. Сърцето ми не издържа, взех го на ръце и то някак веднага се успокои, сякаш разбра, че е спасено. Прибрах се вкъщи и се зачудих как ли ще реагира съпругът ми. Той е доста строг и не обича животните в апартамента. Прибрах се вкъщи, показах му кученцето и се приготвих за скандал, но той го погледна и каза: „И какво, сега аз съм вторият по важност човек в къщата?“ Измихме това бебе, затоплихме го, нахранихме го и седмица по-късно съпругът ми започна да се разхожда с него. Нарича го братче.
Вчера изтичах до магазина с домашните си дрехи: широки сиви панталони с власинки, някакво старо яке, нищо на главата и никакъв грим. Стоя си на опашката пред касата и чувам: „Момиче демон“. Продължавам да стоя там и пак чувам: „Момиче демон“. Не се обръщам и тогава отново се чува „Момиче демон“. Не издържах повече, обърнах се и видях, че зад мен стои едно момче. Казах му: „Млади човече, какво си мислиш, че правиш? Да, в момента не съм в най-добрата си форма, но това не е твоя работа!“. Очите му се закръглиха и отнякъде отново се появи фразата за момичето демон. Нищо не разбрах, защото в този момент устата на момчето беше затворена. Наведох глава и видях един папагал, който седеше на количката му и повтаряше фразата без край. Оказа се, че пичът току-що е отишъл до магазина с папагала си.
Работя в търговски център. Отдавна съм забелязал една жена. Тя идва всяка събота, сяда на масажен стол и прекарва там целия ден. Храни се в залата за хранене и се връща. Мислехме си, че така обича да релаксира, но не. Оказва се, че съпругът ѝ изпраща половинката си да „пазарува“, за да се „забавлява“ и „да бъде като всички останали“, а тя няма нужда от нищо. Така че тя просто чака той да я вземе. Жената е намерила свой собствен начин да се наслаждава на пазаруването.
Моите баба и дядо са щастливо женени от 40 години. Днес баба ми беше при нотариуса, трябваше ѝ брачно свидетелство. Гледа, а там датата на раждане на дядо е сгрешена, така че удостоверението е невалидно. Дядото се разхожда из вилата, щастлив, казва, че винаги е знаел, че тя не е негова жена, сега е свободен. А бабата всъщност е омъжена от 40 години за друг мъж.
Когато бях на около 13 години, започна да ме боли ухото. Не се притеснявах особено, бях сигурен, че ще ми мине, защото съм го имал много пъти. Болката обаче не спираше. Като цяло отидох на УНГ, той погледна в ухото ми и се засмя. Оказа се, че имам пенопласт от слушалките, който се е забил там много надалеч. Тя беше там от шест месеца! И бях почти сигурен, че съм я загубил.
Наскоро пътувахме до града със съпруга ми. Разхождахме се през гората. Там намерихме стара дървена пейка с издълбано сърце и надпис вътре: „25.05.1995 L+P“. Бяхме много изненадани! Забавното е, че със съпруга ми имаме годишнина точно на тази дата, но 25 години по-късно. И двамата сме родени през 1995 г. и се казваме Лена и Паша.
Много често използвам доставка. Винаги плащам онлайн, за да взема поръчката си и да се сбогувам с куриера. За пореден път чаках пратка. На вратата се позвъни, а аз висях на телефона в работата. Видях в прозореца един мъж с пакет, отворих вратата, взех пакета, посочих телефона и се заключих. Куриерът звънна отново. Той каза с недоволна физиономия: „Млада госпожо, има ли нещо, което искате да ми дадете?“ Аз се стряскам, че не мога да се откъсна от телефона, и хвърлям: „Всичко съм платила“. А той изкрещя на целия етаж: „Върнете ми рибата! Всъщност аз я продавам!“.
