Понякога един обикновен работен ден може да се превърне в истински ситком. Има клиенти, които постъпват неправилно, има и специални колеги. Или дори собствената ви баба внезапно причинява главоболие на шефа ви. Героите на нашата статия споделят такива своеобразни истории за работните си дни.
Реших да се занимавам с бизнес. Купих две улични кафемашини. Само че те не продадоха нищо. Единственото нещо, което имаше, беше отделение за пари. На табелката пишеше: „Машината не издава нищо, но можете да му дадете парите си. Звучи глупаво, но когато я отворих след седмица, останах зашеметен, в нея имаше няколко хиляди. Нямам представа защо хората са го направили. Но имаше и някои недостатъци: машините често трябваше да се ремонтират, тъй като редовно се чупеха. Ремонтите не се изплащаха, така че се налагаше бизнесът да бъде затворен.
Един от служителите в офиса често задрямвал на стола си, като се оплаквал, че е твърде удобен за работа. На другия ден той решил проблема, като завъртял облегалката на стола, за да го направи по-малко удобен. Защо не можеше просто да си вземе обикновен стол? Попитах го това, а той ми отговори напълно сериозно: “Няма облегалка! Какво трябва да отвивам?” Уау, аз работя с такива дърдорковци.
Навремето работех с колега от друго подразделение на нашата компания. Той беше назначен при нас за конкретна задача. След известно време той уведоми моя ръководител, че е изпълнил задачата. При проверката обаче се оказа, че някои аспекти са били изпълнени неправилно. Когато ръководителят посочи грешките и го помоли да ги поправи, колегата отговори: „Вие само ми казахте да го направя. Не ми казахте да го направя правилно!” Умникът не останал дълго на тази работа.
Дълги години работих в кол център като преводач. Една вечер по време на силна снежна буря, която направи невъзможно линейките да се отзоват на повикванията, трябваше да кажа на загрижен баща как да изроди бебето на жена си у дома.
Имах колежка, която веднъж изчезна за около три часа. Оказа се, че се е заключила в банята. Това беше открито от охранителните камери. Беше легнала на пода в банята с хартиени кърпи отдолу и беше подремнала. Бедната е била уморена от тричасовата работа. Впоследствие, разбира се, е уволнена. Защото не бива да спи на работа!
Работя в сравнително малка производствена организация. Директорът и собственик беше луд по мъжете. Една трета от всички служители работеха на принципа „отидох на работа и толкова“. И ето че преди няколко години той доведе на работа своя заместничка, своя роднина: на пръв поглед жена вампир. Но на света стават чудеса: тя се оказа много умен мениджър, дори в нашата техническа сфера. Характерът ѝ е строг, но спокоен. За няколко месеца тя изчисти екипа, отстрани всички безделници. Удоволствие е да се работи с нея, макар че изисква много, но ме кара да мисля. През това време организацията ни се издигна много. Започнахме да изплащаме бонуси, условията на труд се подобриха много.
Една клиентка, когато я попитах дали иска хартия между филийките сирене, каза: „Няма значение, всички ще изчезнем, преди да се усетите.”
Работа с клиенти. Те идват и си отиват. Някои идват и си отиват и вие дори не ги забелязвате. Някой повдига настроението ти така, че цял ден ходиш усмихнат, а има и такива уникуми. И така, един ден дойде една баба, на която всичко ѝ е наред, всички сме зле, не можем да ѝ помогнем. И когато се канеше да си тръгва, тя каза следното: „Не се обиждайте, просто имах нужда да се скарам с някого“. И си тръгва с лъчезарна усмивка.
Аз съм млад служител и ме карат колкото се може повече да работя. Винаги съм го осъзнавал, но имах нужда от работа. Имаше среща по скайп, аз седя в кухнята и си говоря, а по някое време баба ми влиза в кухнята и чува как ми се карат. Баба ми не можа да издържи и се включи в разговора, като каза, че не е срамно шефът да зареже едно момиче за такива стотинки. Както тя му викаше, но мъжът мълчеше и мълчеше. Накрая след около 20 минути ми се обади, извини ми се, взе една трета от задачите и каза, че бонусът ще се изплати. Когато го попитали защо, той казал, че си спомнял за покойната си баба и за това как на младини го е предпазвала от хулигани. Каза, че трябва да помагаме на бабите да защитават малките от мошеници.
Офис сграда в индустриалната база. От 75 души, след няколко поредици от съкращения, са останали 12. Притиснат съм, тичам до тоалетната, на излизане пада колега, мушкам се, дърпам кабинката – заета е, сядам в следващата, чувам как шефът мърмори в съседната: „Пълно е, трябва да уволним половината“. Съжалявам, момчета, ако има нещо, не съм го направил нарочно.
Клиент в костюм в стил „Остин Пауърс“ си поръчал килограм шунка. Изпълнението на поръчката отне доста време и когато я донесох, клиентът сякаш беше заспал в изправено положение. След няколко секунди се събуди, взе поръчката си и си поръча сирене. Когато приключих с поръчката му, забелязах, че тя е изчезнала.
Работех на непълно работно време като куриер. В офиса имаше обща кухня. Хладилникът беше зареден с хранителни продукти от това кой какво е донесъл за обяд. Аз донесох порция мед. На следващия ден отидохме с колега да пием чай, решихме да се почерпим – нямаше мед. По това време мениджърите обядваха. Затова казах на колегата си: „Явно имаме хора, които печелят по-малко от куриерите“. Някой се задави, някой се изчерви. Някой уведоми директора – той направи простотията, събра пари от всички хора в офиса и купи кашон мед.
Имахме ръководителка на пенсионна възраст. Освен нея в семейството на пенсионирания съпруг имаше и една котка. Тя имаше навика всеки ден да се обажда вкъщи от служебния телефон на стационарния. Когато слушалката се вдигаше от другата страна на линията, тя питаше: „Миша, ти вкъщи ли си?“
Работих в един магазин за хранителни стоки.
Преди да затворят, идва един човек и иска литър шунка. Мисля, че се ослушвам: „Може би килограм?“. Той: „Казах литър шунка!“ И така, вложих целия си мозък в това: „Салатата с шунка, която продаваме в чаши?“ Той се ядоса и каза: “Сигурно сте нов тук! Жена ми го каза.” Казах: „Вижте, ще ви отрежа половин килограм и ако не ви пасне, можете да се върнете, ще ви върнем парите“. Той така и не се върна.
На първи април отидох при колегите си, те пиеха кафе и казаха: „Помогни ми. Изсипах го, налях вода, разбърках го, отпих от него. Такова недоумение под приятелски смях не бях изпитвал отдавна. Вместо кафе в буркана имаше елда. Е, не останах длъжен. До следващия 1 април залепих от хартия копие на стенния часовник и по време на обяда, когато всички бяхме в столовата, моят приятел подмени часовника, те стояха и след края на обедната почивка.
Хората се разтичаха из столовата, кой за дама, кой за тенис маса. А шефът идва 5 минути след обяда (той винаги така правеше), погледна, казва, какъв безпорядък, защо не работите. Хората единодушно дърпат ръце, сочат към часовника – обядът още не е свършил. Качват се по стената до часовника, а часовникът е фалшив. Шефът беше наясно, забеляза ме, когато лепях часовника, и се зарадва, казва: „Няма да те издам, но ще ги запиша всичките в тефтера си.
