Понякога се чудите колко непоследователни са хората и колко нелогични са действията им. Някой ви казва нещо с пълна сериозност и вие нямате идея как да реагирате на това и как да отговорите.
Ние от Поничка сме сигурни, че всеки поне веднъж в живота си е попадал на примери за логика, която е трудна за осъзнаване и невъзможна за разбиране. Основното нещо, разбира се, е да приемате всичко с чувство за хумор.
Вчера жена ми разговаря с приятелка и тя се оплака, че помолила съпруга си да купи 2-3 домата, а той купил 2 броя. Съпругата ми ми казва това, сякаш човекът е направил нещо глупаво. Попитах я: “Какво не е наред?” Оказва се, че трябвало да купи 4-5 броя. Аз ли не разбирам?
– Мамо, днес имаме чай в училище. Имам нужда от вафли и бисквитки.
Мама е под пара, тя трябва да се приготви, да заведе детето на училище, да отиде на работа.
– Не можа ли да кажеш снощи, че имаш нужда от вафли и бисквити?
– Снощи не ми бяха нужни.
В навечерието на Нова година направих онлайн поръчка в магазин. На опашката пред мен застана жена с 5-годишно дете. За 10 минути чакане детето успя да изцапа всички прозорци в обхвата си и зададе много въпроси на мен, продавачите, както и на останалите хора на опашката. Най-изнервените напуснаха магазина. Апотеозът на всичко беше, че детето издърпа кабела на мултикукъра, който майка му тъкмо купуваше.
Мултикукърът беше разбит на парчета, детето се смееше, майката крещеше, че няма да вземе счупения уред, а продавачът се опитваше да събере частите на счупения мултикукър.
Със семейството ми седнахме да обядваме в кафене. Със съпруга ми избрахме бързо, но дъщеря ми тъжно разглежда детското меню и мълчи. Разгледах го – хапки, пържени картофи, няколко салати. Дъщеря ни изобщо не е фен на такава храна. Дадох на детето нашето меню, тя веднага си избра картофено пюре с наденичка. Сервитьорката дойде, ние диктуваме поръчките си и тогава започна театърът на абсурда: на децата не се сервира нищо от менюто за възрастни. Тя не иска да чуе здравия разум, дори аргументите за сравнителните ползи от пържените картофи и картофеното пюре. Обадиха се на управителя, той предложи да напише разписка, че в този случай аз отговарям за качеството на поръчката, избрана от детето. Излишно е да казваме, че няма да ходим отново в това заведение?
Преди 18-ия си рожден ден дълго време молих бившия си приятел да не ми подарява чаши, фоторамки, свещи и др. В резултат на това получих табелка със снимката му и надпис „Това не е чаша“.
Направих теста си за 10 от 10, но учителят ми намали точки, за да не ми завиждат съучениците. Това беше курс по английски в училище в Холандия, английският беше задължителен и аз бях единственият, който говореше езика. И да, това бяха курсове за възрастни.
Позната двойка, която отдавна се мрази и са заедно само заради двете си деца, не можа да измисли нищо по-добро от раждането на трето.
С колега се прибираме след работа с такси, той слиза пръв. Давам му съвет: когато слизаш от колата, провери си вещите. Всичко е наред, отиваме на моя адрес и изведнъж усещам, че има нещо близо до ръката ми – телефона на моя колега. В едната ръка държа моя телефон, в другата – неговия. Пиша му, след това се обаждам и виждам, че се изписва моето име. Доволен, вдигам телефона… И тогава разбрах.
Реших да подаря детското столче за кола. Купих го евтино и детето го е ползвало 3 пъти, в перфектно състояние. Публикувах съобщения във форумите за майки, че давам детското столче за кола безплатно или за шоколадово блокче. Изхвърлиха ме от форума, защото мога да го повредя чрез реклама за безплатно столче за кола, според администраторът. Да кажа, че бях шокирана, означава да не кажа нищо. В резултат на това публикувах рекламата на друг сайт и с общо гласуване дадох детското столче на един от участниците във форума, чиято съпруга наскоро беше родила.
Когато навърших 12 години, баба ми ми даде половин билярдна щека (за това я разглоби). Месец по-късно по-малкият ми брат получи втората част от щеката за своя 9-ти рожден ден. Нямахме билярдна маса.
Бившият ми не разбираше, че трябва да изчисти боклука от прахосмукачката. Той искрено вярваше, че прахосмукачката се е повредила и следователно вече не дърпа. Най-лошото беше, че му вярвах. Дори не ми е хрумнало, че човек може сериозно да повярва, че боклукът в прахосмукачката изчезва сам.
Леля ми наскоро се присъедини към Instagram. Живеем в различни градове, виждаме се на всеки 5 години. Затова тя беше силно впечатлена от моите снимки от морето, където съм в плувки и е ясно, че и двете ми ръце са татуирани, а имам и доста голяма татуировка на рамото. Тя започна да се обажда на мен и майка ми с оплаквания, че това е за цял живот и да споделя мнението си по въпроса като цяло. Особено се възмущаваше, че няма да ме вземат на работа в никоя нормална компания! Леля не ме е виждала толкова дълго, че не знае, че имам собствен бизнес.
На работа нося костюми, не се вижда много под ризата. През лятото нося тениска и не приоритизирам дрескода. Никой никога не ми е казвал нищо за това на каквато и да е бизнес среща. Само защото живеем в XXI век и татуировките не ми пречат да бъда добър специалист.
Как реагирате, когато сте изправени пред пълна липса на логика?
