Ходенето на училище е предизвикателство както за децата, така и за родителите. Понякога учителите или учениците правят неща, които ви карат да станете или да паднете.
В нашия клас имаше едно момиче. Тя беше незабележима, с нищо не се отличаваше. И веднъж, не си спомням по какъв повод, учителката, която всички много обичахме, в разговор за умението да се обличаме стилно според ситуацията посочи това момиче като пример. Какво се случи тогава! Всички момчета се влюбиха в нея. Ето какво означава думата на един истински учител!
Дъщеря ми постъпи в гимназията. Съпругът ми отиде на родителската среща. Класната ръководителка започна да говори: „Вашите деца не са развити, нищо не разбират, не познават литературата“. Накрая тя завърши пламенната си реч. Всички мълчаха, тъжно свеждайки глави. И само съпругът ми, който не беше много запознат с правилата на етикета, извика: “Дадох ти отлично момиче! Победителката в градската олимпиада! Умна и красива! Какво направихте с нея за два месеца?“. В резултат на това дъщеря ми много дълго време се бори за 5 по литература.
Наскоро получих работа като учител в едно училище. Назначиха ми класна стая в седми клас. Първото ни запознанство с тях беше онлайн. Събудих се рано, направих си прическа, почистих апартамента си, за да имам подреден фон. Веднага щом се свързахме с онлайн срещата, котката ми започна да мяука пред вратата на стаята. Нарочно се затворих, за да не ми пречи. Той мяукаше толкова много, че децата поискаха да го пуснат вътре. Котаракът се качи на масата, погледна децата на екрана на лаптопа и заспа. Така моят котарак и новият клас се запознаха.
Майка ми работеше като учителка по литература. За повече от 20 години служба тя е натрупала много забавни истории. Онзи ден тя разказа за един Илюша, който винаги вдигал ръка, дори и да не знаел верния отговор. И така, неотдавна на един урок майка ми попита учениците как разбират стиховете на Пушкин: „духовна жажда тлееща, в пустинята мрачна аз тънех“. Илюша вдигна ръка и уверено каза: „Пушкин пълзял през пустинята през нощта и бил много жаден!“.
При нас дойде нов учител. Малка, с уплашено лице, тя не спираше да ни чете урока по конспект. Целият клас не внимаваше, само аз слушах. И тогава извикаха майка ми заради „лошото ми поведение“. Тя ми вдигна скандал и отиде да се разправи с нея. Когато се върна, тя се извини. Както се оказа, по мнението на майка ми съм бил добър. Тя каза: “Имаш луда учителка. Когато всички тичат наоколо, разговарят и се смеят по време на урока, ти седиш тихо и я гледаш. Тя каза, че се страхува от погледа ти“.
В девети клас реших да боядисам косата си в черно. Много ми харесваше, но още първия ден решиха да извикат майка ми в училище. На педагогическия съвет я попитаха как е позволила да изглеждам така. Майка ми каза: „Тя е бъдеща жена!“. В отговор учителите извъртяха очи и казаха: „Виждам коя е такава“. Още същия ден взехме документите от това училище. Обичам майка си!
Веднъж съпругът ми разказа за една случка от ученическите си години. В седми клас той бил постоянно следен от едно момиче. Тя го следвала навсякъде по петите: в училище, близо до къщата, тичала след него по улицата, давала му бонбони и дори идвала в дома му. Десет години по-късно той се ожени за нея, но така и не разбра, че това момиче съм аз.
Синът ми има ужасен почерк, баща ми също имаше такъв. Научих, че това е признак на висока интелигентност, че ръката не е в крак с мисълта. В първи клас учителката на сина ми поиска удостоверение от психиатър, защото „този почерк не е нормален“. Така че отидохме.
Синът ми проведе този диалог с психиатъра:
– Страхуваш ли се от лекари?
– Не.
– При кой лекар си бил наскоро?
– Офталмолог.
– И какво ти каза лекарят?
– На мен нищо не каза, а на майка ми, че имам лоша конвергенция на лявото око.
Това беше краят на прегледа. На раздяла лекарят ми каза: „Ако вашата учителка ни изпраща такива деца, трябва сама да се прегледа“.
Вчера детето получи слаба оценка по изобразително изкуство. И всичко това, защото плашилото, което нарисува, беше черно и трябваше да бъде оцветено. Но детето логично си помисли, че плашилото е предназначено да плаши, така че черният цвят за него е съвсем подходящ.
Аз бях в училище. Алгебрата се преподаваше от директора. Пишехме тест, бях се вглъбил целият в работата и изведнъж през тишината чух звуците на калкулатора: „пик-пик-пик-пик“. Така че не издържах и изкрещях: „Кого да науча да изключва звука на калкулатора?“ Ошашавеният директор каза: „О, прекъсвам ли нещо?“ Това беше неловко.
Веднъж моят племенник от първи клас се върна от училище и когато го попитахме какво му харесва най-много, той даде кратък и изчерпателен отговор: „Столовата“.
Веднъж в час по изобразително изкуство ни помолиха да нарисуваме някакво природно явление. Подадох празен лист, като казах, че това е снежно поле. За тази „рисунка“ получих оценка.
В нашето училище имаше учител по химия и биология. Много странна жена! Бяхме в девети клас, с нас в същия клас имаше ученик, който не блестеше с интелигентност, но имаше привлекателна външност: беше красив, широкоплещест, имаше атлетична фигура. Тя особено го изтъкваше сред класа. На контролните винаги стоеше зад него и повтаряше като заклинание: „Ще напишеш всичко правилно, ти си умен. Беднякът, заради нея той дори нямаше възможност да мами. © Irina Irina / Dzen
Винаги съм знаела, че съм в най-лудото училище на света. В края на краищата не минаваше ден без инцидент. Един ден учителката по физическо възпитание и учителят по труд не можеха да си поделят вниманието на нашата учителка по биология – и двамата искаха да отидат на среща с нея. Те излязоха извън училището и започнаха да водят емоционален спор помежду си. В крайна сметка спечели нашият физик, който в същото време качи биоложката в колата и я заведе на вечеря.
