Ако човечеството някога измисли машина на времето, викторианската епоха без съмнение ще се окаже една от популярните дестинации за хронотуризъм. Много са тези, които искат да се почувстват като истинска дама, да се скитат из лондонските улици и да се сблъскат с Чарлз Дикенс и Оскар Уайлд в светските дневни.
Ние от Поничка не бихме отказали да се върнем за кратко в миналото, но никога не бихме се съгласили да живеем дори един ден във викторианската епоха. Смятаме, че ще се съгласите с нас, когато погледнете с какво е трябвало да се справят дори дамите от висшето общество.
Как се облича истинска дама
На картини и фотографии викторианските дами изглеждат като изискани феи и е трудно да си представим колко слоя дрехи носят. Налагало се ежедневно да обличат риза, корсет, жартиери, кюлоти, друга риза, евентуално кринолин и чак тогава рокля с елече и куп поли. В този случай корсетът е трябвало да бъде стегнат, така че талията, компресирана с твърди пластини, да е не повече от 50 cm.
Ако дамата излиза от дома си, трябвало да обуе ботуши с копчета, които достигат до средата на прасеца. За да закопчае многобройните копчета, била нужна специална кука. И не забравяйте за ръкавиците, които често били с 2 размера по-малки от необходимите, за да изглежда дамската ръка тънка и деликатна. Вечерните ръкавици, до лакътя, също били снабдени с множество стегнати копчета, които камериерката закопчавала за около 20 минути.
Облечена сте? Отидете да се преоблечете!
Само хората от по-ниската класа можели да си позволят да прекарат деня в едно облекло. Дамите от обществото, следвайки етикета, сменяли роклите си по няколко пъти на ден. Сутринта трябвало да се прекара вкъщи, това е подходящо време за разговори със слуги и гости. Носела се рокля с прост дизайн, но слоеста и сложна в конструкцията. Разходките и пазаруването изисквали рокля с по-къса пола и от по-скъп плат. Не забравяйте за рокли за посещения, вечерни и бални рокли. За отдих в провинцията или за разходка с яхта, за пътуване и ходене на църква също били необходими специални тоалети, които били различни един от друг.
Събличането също не било лесно
Корсетът не можел да бъде премахнат, като просто се разкопчеят куките или се издърпа връзката. Ако се направи рязко, внезапният прилив на кръв е можел да причини замайване. Дамите били принудени да свалят този детайл на гардероба много внимателно – отначало само леко го разхлабвали и едва след това даваха на тялото свобода. Всяко бързане можело да доведе до загуба на съзнание.
Пригответе се да носите черно
Викторианската ера е известна със строгите си изисквания за погребалната рокля. Овдовелите дами от висшето общество трябвало да носят пълен траур поне година и непълен траур за още една година, тоест дрехи в сиви и лилави тонове. Но това не е всичко: етикетът диктувал да се обличат в траур и след загубата на баби, дядовци, чичовци и лели и братовчеди. За тях трябвало да тъгуват поне 6 месеца.
Тъй като шиенето на рокли било скъпо, мнозина предпочитали да удължат периода на траур, за да не се разорят. По предложение на кралица Виктория след смъртта на принц Алберт, който предпочитал черното пред „всички цветове на света“, това поведение било счетено за много уважително. Е, ако се замислите колко трудно било да се перат дрехите и колко бързо се замърсявали поради мръсотията, която заобикаляла викторианците, не е изненадващо, че много дами са правили избор в полза на тъмните цветове.
И не забравяйте да срешете косата си
Дългата коса по онова време била един от белезите на заможните дами. Ако сте се подстригали, или сте бедна, или болна. В същото време викторианската дама трябвало да мие косата си само веднъж месечно и то най-често с разреден амоняк. За да заблестят къдриците и да се изчистят от мръсотия и прах, те били внимателно сресвани с меки гребени, по-скоро като четка за дрехи, от корените до краищата поне 100 пъти.
Буйните, високи прически с множество причудливо оформени плитки изисквали не само дълго време за оформяне, но и допълнителни наслагвания и удължения. Най-често те са били правени от коси, продавани от бедни жени, но е имало и практика да се краде коса от… мъртвите. И всяка дама имала кутия на тоалетната си масичка, в която събирала цялата си паднала коса – след това те я давали на фризьорите, за да направят удължения.
Викториански бижута
Модата за бижута в онези дни също била малко странна. Някои от аксесоарите биха ви накарали да настръхне. На мода било препарирането: препарирани птици били прикрепяни към шапки и ветрила, насекоми, инкрустирани със скъпоценни камъни, били прикрепени към корсажа на рокля или колан. Ако сте претърпели загуба на любим човек, трябвало да носите брошка с тайник, със скрити вътре къдрици на починалия.
На какво миришеше викторианската епоха
Съвременният човек би се нуждаел от противогаз не само за да се разхожда из града, „ароматизиран“ с канализационни канавки, боклук, дим от фабричните комини, но и да прекара поне пет минути, заобиколен от дами и господа от висшето общество. Миризмите от улицата, ароматите на немито тяло – целият този букет бил прикрит с многобройни парфюми.
На мода били тежки флорални аромати, мускус и кехлибар. Викторианците задушавали не само себе си, но и всички около тях: пришивали парфюмирани копчета на дрехите, изливали парфюм върху столове, легла, седалки в каретите. Ароматизирана хартия за писане и дори книги. Сашетата с лавандула били навсякъде. Всички тези силни миризми се смесвали и създавали една единствена вълна, позната на викторианците, които успявали да различат дори отделни нотки в нея.
Емайлиране на лицето, маски с месо и друга викторианска козметика
Викторианският парадокс бил, че благородните жени не трябвало да носят грим, красотата им трябвало да е естествена, но в същото време те били длъжни да имат гладка, бяла, почти мраморна кожа. Те използвали различни помади на основата на животински мазнини и восък, обилно подправени в най-добрия случай с креда, в най-лошия – с киселини и живак.
В зората на XIX век става модерна процедурата емайлиране. Кожата била покрита с дебел слой крем на основата на бяло олово. Опитен професионалист би могъл да накара тази маска, която скрива всички недостатъци, да се задържи със седмици. Вярно е, че недостатъкът на използването на такава козметика може да бъде язви и парализа на лицевия нерв. Като продукт за грижа били много популярни парчета прясно месо, които трябвало да се прилагат върху лицето през нощта.
Ако веждите на дамата не били самурени и миглите не хвърляли деликатна сянка, тя прилагала лапа от живак. За да може очите й винаги да са влажни и издаващи чувствителна природа, в тях се капел лимонов сок, а за да са наивно широко отворени – беладона.
Викториански диети
Булимията и анорексията не са болести от XX и XXI век. Викторианската дама трябвало да е слаба, нежна, с тънка талия. Оцеляването без храна било вид спорт за младите момичета от онова време. Те можели да отказват храна в продължение на седмици и това се смятало за нормално поведение. Тези, които не можели да ограничат апетита си, но искали да изглеждат добре, прибягвали до дози арсен или стрихнин. Или приемали хапчета с кисти от говежда тения: нарастващият паразит абсорбирал част от храната, причинявайки повръщане и диария. Но най-трудното и често смъртоносно било премахването на тенията, когато достигне сериозен размер.
Постоянно припадане
Стегнати в корсети и поглъщащи токсични вещества, от време на време дамите припадали. И това се смятало за нормално, защото жените от онова време трябвало да бъдат крехки, чувствителни, плахи. В случай, че дамата не се чувства добре, тя винаги трябвало да има бутилка с миришещи соли със себе си или миниатюрна кутия от сребро с гъба, напоена в оцет. Стигнало се дотам, че всеки полицай трябвало да има бутилка оцет в себе си.
Отровата ви заобикаля от отвсякъде
Опасността не са били само лекарства, базирани на отрови, или отровната козметика – самите стени на викторианската къща често са били токсични. Те са били боядисани с оловни бои и облепени с тапети с арсен, който бил използван за получаване на зелени, лилави, сини или розови цветове. Дори дрехите можели да бъдат напоени с отрова. “Таймс” препоръчвал на предпазливите дами да носят със себе си бутилка амоняк, от която да капват върху тапети и тъкани, преди да ги купят.
Освен това и в ежедневните продукти се очакват токсични добавки: оловен хромат в горчицата, меден арсенит в киселите краставички и компоти, живак и венецианско олово в сладкишите. Хората не са били отравяни веднага, но кумулативният ефект рано или късно водел до хроничен гастрит, от който били лекувани с нови дози опасни вещества.
Морски курорти
За да избегнат дълъг престой в отровените градове и поне леко да подобрят здравето си, викторианците посещавали морските курорти. Но животът на плажа по това време изобщо не бил като съвременния: те не ходели до морето, за да плуват и да правят слънчеви бани, а да се разхождат с чадър и широкопола шапка, като си приказват.
Ако все пак се стигне до плуване, тогава дамата влизала във водата в тесен костюм от памук с дълги панталони и чорапи. Особено уважаваните дами носели пола с тежести по подгъва, за да няма шанс да се вдигне при влизане във водата. И това въпреки факта, че никой не виждал жените в този костюм: те влизали във водата от специални кабини за къпане – ремаркета на колела, които ги отвеждали до плитки води и места, където нямало мъже.
Вярвате ли на повече филми и романи за викторианската епоха, или мислите, че това са били ужасни времена?
