По време на път се случват много забавни, интересни, а понякога и плашещи истории. Шофьорите често са недоволни от поведението на пътниците, а пешеходците не искат някой смелчага да ги залее с мръсна вода от някоя локва, но се оказа, че историите за доброта и взаимно разбиране дори в суровия свят на пътя не са малко.
Бях на път за една много важна конференция. На стотина метра от правилното място претърпях пътнотранспортно произшествие. Разплаках се до сълзи, осъзнавайки, че няма да мога да присъствам на събитието. Всички преминаващи шофьори се усмихваха криво, сякаш не можеха да бъдат засегнати от подобна ситуация. Само един спря, излезе и каза: “Момиче, за какво толкова се притесняваш? Това е парче желязо. Всичко ще бъде наред!” Това беше облекчение. Повече доброта за света!
Един ден отидох да пазарувам и извиках такси. Когато стигнахме до къщата ми, отворих вратата и моето червено куче се затича към мен, попитах го: „Е, червен, ще ми помогнеш ли да пренеса чантите?“. Излязох от колата и видях таксиметровия шофьор, който вече стоеше там с чантите ми в ръце. Шофьорът беше червенокос и си помисли, че му съм казала на него. Трябваше да обясня, че се обръщам към кучето. Стана неловко.
Работих като рецепционист в ресторант. Имахме шофьор, който трябваше да ме закара до вкъщи вечерта след края на смяната ми. Един ден му се наложи да излезе и се разбрахме, че ще му се обадя, когато свърша, за да дойде да ме вземе. Обадих му се пет пъти, но телефонът му беше изключен, в крайна сметка взех такси, ядосана. На следващия ден го уволниха, а на по-следващия ден разбрах, че съм сбъркала една цифра в телефонния си номер. Срам ме е и до днес.
Шофирам едва от две години. Една вечер едно кученце изскочи на пътя. Бях изправен пред избора да ударя животното или да се блъсна в насрещно движещ се автомобил, като завия. Избрах втория вариант и се сблъсках с автомобила. Шофьорът на повредения автомобил беше много ядосан, но аз му обясних, че имам застраховка, която ще покрие разходите, а кученцето не е пострадало. Родителите ми също не ме разбраха и нарекоха постъпката ми глупава. Въпреки че покрих всички разходи от собствения си джоб, майка ми и баща ми не ме подкрепиха. Не споря, може и да съм постъпила глупаво, но имах късмет и спасих животното.
Слязох от таксито, тръгнах пеша към вкъщи и чак след няколко минути разбрах, че съм оставил телефона си в колата. Не можах да си спомня таксиметровата компания или регистрационния номер, само как изглеждаше шофьорът. Изтичах на пътя и видях моето такси да стои на светофара. Тръгнах след него по пътя, но не успях да го настигна. Настигнах минаващ таксиметров шофьор и го помолих да последва черната кола, като му обясних ситуацията. Следяхме го близо пет минути, но не можахме да го настигнем. Когато излязохме на булеварда, имаше още подобни черни коли. Изгубих правилния автомобил и изпаднах в паника. Шофьорът ми започна да се приближава до шофьорската страна на колите, а аз се навеждах през прозореца, като отчаяно се опитвах да видя дали е той, или не. И като на магия се оказа, че е той! Извиках на шофьора. Той ме разпозна, спря и ми подаде телефона. Бях толкова щастлива и оставих на другия шофьор голям бакшиш за помощта му.
Когато пътувам в колата, затварям всички прозорци, пускам любимата си музика и пея колкото мога по-силно. За да чуя колко съм добра като певица, се записвам на телефона си, като го държа нагоре, така че съседните шофьори да си помислят, че просто говоря, а не че съм странна жена, която говори на предното стъкло. Никъде другаде не можеш да пееш така!
Качвам се на автобуса за работа. Изведнъж колите до нас започват неистово да свирят с клаксони! Всички гледат в тази посока и не могат да разберат нищо. После някъде откъм потока се появява златист хамър. Оказва се, че един човек е решил да предложи брак на приятелката си точно в средата на автобуса! Когато младият мъж сложи пръстена през прозореца, всички започнаха да ръкопляскат. Момичето се разплакало, бабите също. Безумно трогателно!
Миналия уикенд работех в такси и качих една възрастна жена, която не говореше английски. Използвайки езика на жестовете и преводача на телефона си, тя обясни, че е забравила чантата си в автобуса и трябва да го настигне. Карахме по маршрута на автобуса, опитвайки се да го намерим. Тя беше много разтревожена и това безпокойство се предаде и на мен. В крайна сметка настигнахме автобуса и дамата си взе чантата.
Прадядо ми беше шофьор на камион и маршрутът му често минаваше през огромни хълмове. Камионът му не беше много мощен, така че обикновено му се налагаше да пълзи нагоре на ниска предавка. Един ден по-малкият му брат, моят дядо, пътувал с него. Прадядо ми видял, че техният камион настига по-мощната кола на приятеля му, и много бързо решил да направи малко шоу. Помолил дядо ми да седне зад волана и сам изскочил от колата. Докато приятелят му минавал покрай тях, той видял тази картина: прадядо ми бута камиона нагоре по хълма, а малкият му брат седи зад волана.
Поръчах си такси след работа. Бях изненадан и от факта, че средната оценка на таксиметровия шофьор остава петица за хиляди пътувания. Настроението ми е нулево. Сядам на задната седалка, назовавам адреса и тръгваме. И по някое време просто изпаднах в унес, когато погледнах шофьорската седалка и изведнъж … Една опашка! Представете си, опашка! Опашка на котка! Оказва се, че този шофьор е ходил на работа с котката си.
Да бъдеш машинист на детско влакче вероятно е една от най-предизвикателните професии в света. Иска ти се да си пуснеш нещо енергично и задвижващо, но не, всеки ден трябва да слушаш монотонни и приспивно позитивни песнички за маргаритки, слънце, облаци и хипопотами. Това беше най-трудната ми работа на непълно работно време по време на следването ми в университета.
Баща ми е работил като шофьор на камион в продължение на 10 години, а съпругът ми също е шофьор на камион. Мога да напиша роман за всички истории, които разказват. Ето например последната случка, на която се смях. Съпругът ми шофираше в задръстването до луксозен лек автомобил, управляван от човек в костюм. Той шофираше с колене в колата, а в ръцете си държеше таблет и гледаше нещо на него. Съпругът ми натисна клаксона, когато той спря много близо. Човекът толкова се уплаши, че изхвърли таблета през прозореца.
Като видях как жената шофьор помага на мъжа да бутне колата, ми напомни за един инцидент, който ми се случи през зимата. В един снежен ден колата ми заседна в снежна преспа. Опитах се да я избутам сам, но безуспешно. След известно време наблизо спря друга кола, от която слезе непознат мъж и предложи помощта си. Заедно се опитахме да издърпаме колата, но снегът беше твърде дълбок. Тогава той извади лопата от багажника и започна да разчиства пътя. Все така спокоен, мълчалив и безкомпромисен. Измина около половин час и най-накрая колата беше свободна. Благодарих му, а той само се усмихна и каза, че подобни ситуации ни учат да си помагаме един на друг. Тази случка ми напомни, че наоколо има много добри хора, готови да помогнат в случай на нужда.
Работя като таксиметров шофьор и една вечер ми се обажда пътник. Помислих си, че може да е забравил или изгубил нещо. Но се оказва, че човекът иска да знае за един бонбон, който му дадох, а той го занесе вкъщи и го даде на жена си. Сега тя иска още от същите бонбони, а той не знае откъде да ги купи и е готов да отиде навсякъде, за да зарадва любимата си. Трябваше да споделя адреса, на който се продават турските бонбони.
