Един от най-интересните аспекти на пътуването до друга страна е запознаването с местните кулинарни традиции. Някои любители на гурме специално пътуват в чужбина, за да опитат редки ястия. Въпреки това има държави, в които пътешественикът – ценител на екзотичните ястия може да остане изненадан.
Ние от Поничка смятаме, че познаването на гастрономическите навици на други хора и спазването на етикета са от съществено значение. Затова научихме за какво трябва да сте подготвени, когато седнете на масата в различни страни и се надяваме, че тази информация ще ви бъде полезна при пътуване. Като бонус – доказателство, че в Австралия като цяло не всичко е така, както сме свикнали.
Китай
Суровоядците в Китай ще изпитат трудности: поради ред причини тук почти не се ядат сурови зеленчуци. Първо, това се дължи на санитарните стандарти. Не във всички села има вода, която може да се използва за измиване на храната и на места първо трябва да я сварите. И като се има предвид голямото количество торове и добавки, които се използват, консумирането на сурови немити зеленчуци е просто опасно.
Второ, китайците вярват, че готвенето помага да се разкрие вкуса на храната, а естествеността никога не е била основата на китайската кухня. Трето, сварените зеленчуци се усвояват по-добре, а суровите фибри причиняват храносмилателни проблеми у местните жители. Страничен ефект от този подход е, че много местни готвачи изобщо нямат навика да мият зеленчуците.
Етиопия
Най-популярният (и единствен) прибор за хранене в Етиопия е ферментиралия плосък хляб, който се използва за взимане на храна от общите чинии. Можете обаче да ядете с ръце, по-точно с дясната ръка: лявата се счита за мръсна. Между другото, в кръга от приятели се счита за нормално да увиете парче храна в хляба и да го поставите в устата на приятел или роднина. С дясната ръка, разбира се. Това се нарича гурша и символизира любов и уважение.
Корея
Местните порядки поставят голям акцент върху старшинството на сътрапезниците. Например се счита за неприлично да си наливате напитки: трябва да изчакате съсед, който да ви помогне. От своя страна трябва да следите чашата на съседа си, особено ако той е по-възрастен. Между другото, ако някой старши ви напълни чашата или ви подаде чиния в ръцете, трябва да я вземете с две ръце.
Португалия
Местните готвачи са уверени, че техните ястия са перфектно балансирани на вкус, така че няма начин да обидите готвача повече от това да поискате сол или черен пипер. Ако обаче те вече са на масата, можете да ги използвате, но само след като вкусите храната. По същата причина, ако поискате промяна в рецептата, сервитьорът най-вероятно просто ще „забрави“ да каже на готвача.
“Никога не трябва да се оплаквате от храната! Португалия е единственото място, на което съм живял, където храната се споменава в новините. Тук има много ястия, които съдържат в името си израза „по португалски“. Например cozido à portuguesa или „яхния по португалски“. Имам въпрос: от какво се прави тази яхния? Изглежда, че в това ястие имаше някои много странни неща, като свински уши! Въпреки това не можете да се оплаквате, последствията могат да бъдат тежки.”
Бразилия
Бразилците рядко вземат храна с ръце. Дори сандвичи и пици се ядат с прибори за хранене. Тъй като вземането на хляб с вилица все пак е прекалено, салфетките идват на помощ. Основната причина за този подход е горещият климат, който ги принуждава да бъдат по-внимателни към хигиената. И тук се смята за ужасно неприлично да се използват клечки за зъби пред всички. Най-добре е да направите това в уединена зона, например тоалетна.
Япония
Парадоксално е, че японците, които гледат с неодобрение невъзпитаните чужденци, се трансформират напълно, когато става дума за ядене на нудъли. Силното сърбане не само не се осъжда, но и се приветства по всякакъв възможен начин, особено когато става въпрос за нудъли от елда, наречени соба.
Японските готвачи твърдят, че по този начин финият вкус на ястията от соба се разкрива много по-добре, по-специално на студените, от които не се издига ароматна пара. От друга страна, нудълите са улична храна, която трябва да се яде бързо, докато все още е топла и може би само легендарните нинджи могат да го правят спокойно.
“Потвърждавам за соба. Спомням си как в Нагано ми предложиха най-простото собо, за да усетя аромата на елдата. Оказа се, че яденето на нудъли тихо, както съм свикнал, е неприлично. Трябваше да се извиня, че не успях да сърбам шумно.”
Тайланд
Тайландците са едни от малкото хора в Югоизточна Азия, които използват вилица и лъжица. Вярно е, че техният подход се различава от обичайният за европейците: те събират храната в лъжица, като си помагат с вилицата. В ресторантите, които сервират ястия с нудъли, понякога се носят пръчици, но най-вече за чужденци.
Швеция
Шведите имат специална връзка със сладкишите. Средностатистическото семейство от четирима яде около 1,2 кг сладки на седмица, повечето от тях в събота. Произходът на тази традиция се крие в 50-те години на миналия век, когато лекарите се опитват да се борят с кариесите и да ограничат консумацията на сладкиши. В допълнение, 4 октомври е денят на канеленото руло, Широкият вторник е деня на бадемовите кифлички, 25 март – на вафлите, а третата седмица на септември е времето за торта Принцеса със зелен марципан и розова роза.
Испания
Мнозина са чували за испанския празник La Tomatina, който се провежда всяка година в град Буньол. Цветни снимки на хора, които хвърлят зрели домати един върху друг, се появяват редовно в Интернет, но има и други гастрономически събития в Испания.
Например от януари до март в Каталуния се провежда фолклорен фестивал, посветен изцяло на пържени зелени лукови калсотс. Прилича малко на праз, но е по-голям. Каталунците пекат стеблата до черно, премахват изгорелия слой и изяждат бялата месеста част със сос.
Турция
Турските сладкиши са известни далеч отвъд границите на страната: баклава, турски локум и халва се продават навсякъде. Но пудингът, наречен Тавук гьогсю, е най-вкусният сладкиш в Турция. Копринен десерт, приготвен от мляко, захар, подправки и пилешко месо, който буквално се топи в устата ви.
Перу
Едно от най-популярните ястия тук е пърженото свинче. Морско. Можете да поръчате ястието в ресторанта или да го вземете у дома. Тези, които се смущават от целия домашен любимец, могат да поискат да го нарежат и да го сервират на парчета.
“Това е най-странното нещо, което съм ял в чужбина. Бях сигурен, че ям някакво невероятно пържено пиле, защото го сервират без глава.”
Египет
Министерството на здравеопазването на Египет всяка година предупреждава за опасностите от консумацията на традиционната храна фесик. Рецептата не се е променила от хилядолетия: кефалът се оставя да ферментира, суши се на слънце и се осолява. За съжаление, има много тънка линия между ферментацията и гниенето, така че яденето на фесик може да причини ботулизъм. И въпреки това египтяните обичат това ястие.
Франция
Докато френската кухня се смята за най-добрата в света, някои от рецептите могат да изплашат чужденците. Например, стек Тартар – суров смлян телешки котлет, гарниран с яйчен жълтък и каперси. Повече прилича на нещо, което трябва да се сготви, отколкото на гурме ястие, но французите свиват рамене и казват: „Е, това е почти като суши“.
Бонус: шампионат по хвърляне на риба тон
Смята се, че в Австралия нещата са различни и връзката им с храната също е по-различна. Как иначе да си обясним, че от 1979 г. в южната част на Австралия има редовен шампионат по хвърляне на риба тон. Благодарение на напредъка след 2008 г. в квалификационния кръг вместо прясна риба се използва пластмасова с еквивалентно тегло, но на финалните хвърляния се използва истинска замразена риба. Настоящият рекорд е 37,23 м и принадлежи на член на олимпийския отбор. Организаторите подчертават, че в състезанието се използват само риби, които са умрели естествено, така че защитниците на животните са спокойни.
