13 архитектурни шедьоври, които биха привлекли тълпи от туристи, ако все още съществуваха

Историята познава много случаи, в които архитектурните паметници са получили втори шанс за живот. Старият мост в Босна и Херцеговина, Екатерининският дворец в Русия, Златният павилион в Япония – всички те са били унищожени, но възстановени от грижовните ръце на грижовни хора. Не всички шедьоври на архитектурата обаче са успели да се издигнат от руините и много от тях са потънали в забрава.

Ние от Поничка решихме да си припомним как са изглеждали някога грандиозните архитектурни структури, които за съжаление сега съществуват само в картини и фотографии.

Наклонената кула в Сарагоса (Сарагоса, Испания)

80-метровата кула в Сарагоса е построена през XVI век и започва да се накланя малко след като е била издигната. Отклонението от вертикалата е било почти 3 м. Тя можеше да се конкурира с известната забележителност от Пиза. През 1892 г. обаче властите на испанския град решават да разрушат сградата, като обясняват това с възможно разрушаване.

Московският басейн (Москва, Русия)

Басейнът е построен през 1958-1960 г. в центъра на Москва на мястото на катедралата на Христос Спасител, разрушена през 1931 г. Архитект Дмитрий Чечулин взима за основа основите на недовършения Дворец на Съветите. Това обяснява кръглата форма и големия размер на басейна.

Басейнът е бил един от най-големите в света и благодарение на системата за отопление на водата приемал гости дори при -20°C. През 1994 г. обаче е решено да се затвори и на негово място да се издигне друга грандиозна структура – храм.

Кралската опера (Валета, Малта)

Театърът в столицата на Малта е открит през 1866 г. от операта на Белини. Той оцелява след пожар и е възстановен, но не оцелява при бомбардировките по време на Втората световна война. Всичко, което е останало от някога величествената неокласическа структура, е основата и част от колоните.

Правителството на страната иска да построи сграда на парламента на мястото на руините, но архитектът Ренцо Пиано предложил да се издигне нов театър на историческото място, но този път на открито. През 2013 г. мястото за концерти беше открито и все още функционира.

Кралският дворец Куденберг (Брюксел, Белгия)

От XII век нататък Куденберг е една от най-красивите европейски резиденции, докато не е унищожен от пожар през 1731 година. В момента на мястото на двореца се намира Кралският площад, а оцелелите руини на резиденцията могат да бъдат разгледани в музея “Белвю”.

Ричфийлд Тауър (Лос Анджелис, САЩ)

Седалището на “Richfield Oil Corporation” е построено през 1929 г. в стил арт деко. Фасадата на сградата символизира „черното злато“. Седалището, което е служило само 40 години, е било разрушено, тъй като е станало твърде малко за обитателите му. Жителите на Лос Анджелис активно се противопоставят на разрушаването на кулата, но тя така и не успява да избяга от тъжната си съдба.

Дворецът Трокадеро (Париж, Франция)

Дворецът е построен специално за Световното изложение в Париж през 1878 г. Изпълнен е в мавритански стил с неовизантийски елементи. И под него, в подземни катакомби, е построен аквариум с риби от френски реки.

Дълго време Трокадеро служи като място за конгреси и конференции. През 1937 г. обаче той е частично разрушен, а останалата част е възстановена в стил арт деко. Така се появява дворецът Шайо в центъра на Париж, който сега се издига на хълм точно срещу Айфеловата кула.

Национален театър (Сингапур)

Националният театър в Сингапур е издигнат през 1963 г. с държавни пари и дарения, събрани като част от кампания по местното радио. Сградата нямала странични и задни стени и само покривът предпазвал посетителите при дъждовно време.

В началото на 80-те години театърът се сметнал за опасен поради структурни дефекти, а през 1986 г. е напълно разрушен, за да се изгради скоростна магистрала.

Старият мост на Уолтън (Съри, Англия)

Дървеният мост над Темза е построен през 1750 г. и е смятан за впечатляващ инженерен подвиг на периода. Централната му арка била най-дългият неподдържан участък в цяла Англия. Освен това мостът е построен от трупи, всяка от които е можела лесно да бъде заменена в случай на повреда. След 33 години мостът е износен и е решено да се замени с каменен.

Зала на нациите (Делхи, Индия)

Залата на нациите, първата и най-голямата в света структура в пространствена рамка, е била от особено значение за индийския народ. Открита е през 1972 г. от Индира Ганди в чест на 25-годишнината от независимостта на младата държава.

През 2017 г. индийската общественост беше шокирана, когато булдозери нахлуха в сградата, за да я изравнят със земята и да направят място за модерен изложбен център.

Замъкът Шури (Наха, Япония)

Замъкът Шури в Окинава през 500-годишната си история е изгарял три пъти и е бил унищожен по време на Втората световна война, но подобно на феникс, винаги се е прераждал от пепелта. През 1950 г. е открит университет върху руините на историческия паметник, а по-късно започва мащабна работа по възстановяването на изгубеното имущество.

През 2000 г. замъкът е признат за част от световното наследство на ЮНЕСКО. Преди 2 години обаче отново възникна пожар в Шури, който напълно унищожи няколко сгради, включително основната.

Гара Пенсилвания (Ню Йорк, САЩ)

Гара Пенсилвания, или гара Пен, както е популярна, е построена през 1904-1910 г. по поръчка на едноименната железница и се счита за основната забележителност на Манхатън. Тя е представлявала цял дворцов комплекс в стил Бозар, прототипът на който са римските терми.

Към 50-те години обаче пътникопотокът на гарата започва да намалява и железопътната линия в Пенсилвания, която е на ръба на фалита, решава да се отърве от огромната сграда. Разрушаването на гара Пен през 1963-1968 г. все още се счита за най-голямото архитектурно престъпление на XX век и ентусиастите водят кампания за набиране на средства за възстановяване на станцията в първоначалния й вид.

Крестовски водни кули (Москва, Русия)

Крестовските кули на Максим Гепенер доказват, че комуналните структури могат да бъдат и произведения на изкуството. Те са издигнати през 1892 г. и достигат 39 м височина. Освен резервоара за вода и техническите помещения, в кулите се помещавали и апартаментите на служителите. През 1939 г., по време на реконструкцията на Ярославската магистрала, творенията на Гепенер са взривени.

Дворецът Монбижу (Берлин, Германия)

Къснобароковият дворец Хохенцолерн се намирал на територията на съвременен Берлин. Изграждането му е завършено през 1706 г., а от 70-те години на XIX век сградата функционира като музей на династията. Дворецът е разрушен по време на Втората световна война, но руините са демонтирани едва през 1960 година. Сега на мястото на бившата резиденция се намира паркът Монбижу.

Кой от вече несъществуващите архитектурни шедьоври бихте искали да видите с очите си?