Преди да се усетим, куриерските доставки се превърнаха в съществена част от живота ни. Дори и да не я използваме сами, със сигурност някой от обкръжението ни поне веднъж е споделял забавни истории от своята практика. Разказваме ви какви интересни неща се случват понякога в живота на куриерите и техните клиенти.
Работех като куриер, когато бях малко над 20-годишен. Един ден вратата отвори една жена, а около нея имаше няколко деца. Тя грабна храната и докато вървеше по коридора, каза на децата да „платят на човека и да преброят бакшиша“. Децата ми подадоха пачка с пари и затвориха вратата. Преброих парите, докато вървях към колата – бакшишът беше около 75 % от сметката! Върнах се и звъннах отново. Излезе една майка и аз ѝ обясних, че децата сигурно са направили грешка. Тя каза: “Това е щедро! Приятна вечер.” И затвори вратата с усмивка.
Шофирам към дома на клиент. Два еднакви жилищни блока. Отидох до грешния и щракнах върху „можеш да слезеш и да ме посрещнеш отвън“ в полето за чат. Осъзнах, че съм влязъл в грешния двор, отидох в другия. Човекът там вече беше вбесен. Предложи: „Какво, сега куриерите не ти ли доставят до вратата?“. Отговорих: „Не ми говори така“. А той каза: „ Дръжте си храната, вече не ми трябва.“ Просто трябваше да си тръгна. А клиентът не се обади в службата за обслужване на клиенти, така че нямаше никакви последствия.
Един ден голямата ми дъщеря и семейството ѝ ми дойдоха на гости неочаквано и си поръчахме пица за вечеря. По това време работех като директор по човешките ресурси в местна компания. Имахме проблеми и се наложи да уволня няколко души. Така че доставчикът донесе пицата. Представете си колко неловко беше да се озова лице в лице с човека, когото бях уволнила само няколко дни по-рано. За щастие, той го прие добре и дори ми стисна ръката. Каза също, че е благодарен, че е имал работа.
Доставях храна, когато до мен се появи едно страшно изглеждащо куче. Започнах бавно да се катеря по ниската ограда между къщите. Изведнъж кракът ми се подгъна и паднах, а задната част на обувката ми се закачи за горната част на оградата, така че лежах по гръб с един крак във въздуха, забит в оградата. Тогава кракът ми се сви и аз изкрещях силно. А кучето скочи и започна да ближе лицето ми! Успях да се освободя и си тръгнах засрамен.
Доставих поръчка в дъждовен ден. Позвъних на вратата и изчаках няколко секунди клиентът да отговори. Никой не отговори, затова се върнах по асфалтираната им алея до колата си. Беше хлъзгава от дъжда и паднах. Помислих си: „Поне нямаше никой вкъщи, който да стане свидетел на това нещастие.“ И тогава чух някой да вика от прозореца над мен: „Добре ли си?“
Аз съм мениджър продажби в малък онлайн магазин за търговия на дребно. Работим в собствения си град, така че имаме личен куриер. Сменяли са се много хора в тази позиция преди. Оказа се, че има много малко адекватни куриери. И настоящият се открояваше. Просто не разбирам как с разума си може да направи това! На сутринта ми се обади наша редовна клиентка, която трябваше да достави стоката, и думите ѝ ме накараха да стана лилав от гняв към служителя. Той изпрати на клиентката SMS със следния текст: „Извинявам се! Днес няма да мога да доставя стоките ви, тъй като любимата ми риба почина“. Сега трябва да намеря нов човек за доставка. Без животни.
Никога не съм получавала подарък чрез куриерска доставка. На 8 март се звъни на вратата. Отварям, а там едно момиче с кутия ягоди в шоколад:
– Здравейте, това е за вас.
– Какво?
– Това не е ли апартаментът?
– Да, това е.
– Това е за теб.
Взимам кутията в недоумение. Да помислим какъв таен пратеник би направил такова нещо. Помислих за колегите си, защото няма от кого другиго да очаквам такова нещо. Спрях се на тази версия, чакайки, че и други момичета от екипа ще дойдат с подобни подаръци и в чата ще започнат да пишат. Половин час след доставката реших да се нахвърля върху тези ягоди. Изяждам три от тях, а на вратата се звъни. Отварям, а там е този човек, моят съсед. Той казва: „Доставчикът донесе ли ти нещо?“. Осъзнавам, че това е провал. Казвам му, че е така. Оказва се, че куриерът е объркал апартаментите. Съседът беше поръчал този подарък отдавна. Получил е известие за доставка, но доставката не се е осъществила, защото го е поръчал на собствения си адрес. Затова започнал да търси къде е бил доставен. Реших да възстановя на съседа загубата, но той отказа. Защото аз няма да отглеждам тези ягоди. Той ми пожела щастлив 8 март и си тръгна. Сестра ми каза, че това е подарък от съдбата. А аз толкова се засрамих, че започнах да ям тези ягоди, без да разбера от кого са. Следващия път, ако при мен дойде такъв куриер, просто ще го отпратя.
Вчера се засрамих пред куриера, доколкото можах. Въпреки че ситуацията е двойствена. Поръчах си рула и пица. Донася куриерът, аз отварям вратата и както винаги шпицът ми се втурва да изскочи във входа. Покривам вратата и казвам на куриера да изчака минута. Вдигам кучето и го завеждам в спалнята. Затварям я, казвам на Муса: „Чакай тук“, и отивам да взема поръчката. Чувам куриера на вратата да казва: „Чакам, чакам, имам го!“ Вдигам поръчката, червена като рак. Аз обаче обясних, че това е казано не на него, а на кучето, защото му стана някак неудобно. Той се усмихна в отговор и си тръгна.
Наскоро си купих електрически скутер. Реших да работя като куриер, като разнасям храна. Днес имаше една случка, която просто ме изкара от релси и ми причини приятен шок. Дойдох за поръчка в един ресторант с виетнамска кухня и там едно мило момиче ми подаде торбичка с думите, че навън е много горещо, и ми даде студен компот от местната кухня. Не се шегувам, едва не се разплаках. Беше горещо, всички събирачи в магазините бяха неадекватни, ресторантите не бяха по-добри. Винаги беше негативно. А тук – виетнамски компот от едно мило и любезно момиче. Този момент много ме трогна. Искаше ми се просто да я прегърна и целуна, но се сдържах, защото иначе щях да я уплаша. Просто ви благодаря, че сте!
Доставям поръчка. Една жена излезе от къщата и каза: „Нямам пари, но мъжът ми ще дойде след 20 минути с пари в брой“. Това беше последната доставка тази вечер, така че не се притеснявах, че ще закъснея. След това тя ме пусна в гаража им. Там имаше маса за билярд, хладилник и телевизор. И играхме билярд, докато съпругът ѝ влезе и ми даде пари и бакшиши. Една от най-хубавите вечери на работа.
В живота си съм срещал толкова много странни хора, че вече почти нищо не ме изненадва, но… Веднъж чакам доставка, а куриерът се обажда: „Не мога да стигна навреме, ще дойда след два часа“. Мисля си: „Добре.“ Обажда се по-късно: „Ще бъда там сутринта“. Също добре. Обажда се сутринта: „Кога сте свободен?“. Отговарям нещастно: „До 15 часа“. През целия ден никой. Изпълнявам задачи, излизам от къщи и там има доставчик. Знаеш ли какво прави той?! Човекът сяда на пода, подава ми пратката и казва: „Чувам ви как се събирате около вратата.”
Работя на непълно работно време като куриер. Поръчката изпадна от детския магазин. Случи се така: взех дъщеря си на 5 години. Тя ми помогна да пренеса памперсите. И тогава клиентът я видя. Даде ѝ една вафла и каза: „Каква помощница имате!“ Тръгнахме към дома си. Изведнъж клиентът се обади. Каза, че иска да ми изпрати бакшиш, и ме попита на кой номер да го изпрати. Когато няколко минути по-късно отворих телефона си и видях съобщение за доплащане, отначало не можах да повярвам на очите си – беше толкова голяма сума. Писах, за да попитам дали жената не е сбъркала с нулите, и тя потвърди, че всичко е правилно. Отидох до магазина с дъщеря ми и ѝ купих сладък подарък. Беше Денят на майката! Ето какъв неочакван подарък получих на този ден.
