Ремонтите са не само изпитание за силата, но и източник на невероятни истории, които могат да се разказват години наред. Събрали сме случаи, в които един обикновен интериорен ремонт се е превърнал в нещо епично.
През миналия век купих първия си апартамент. Нямахме достатъчно пари, затова направихме почти всички ремонти сами. Спомням си трудния избор как да декорираме банята, тъй като полагането на плочки все още не беше по силите ни, но какво да се прави? В крайна сметка избрахме специални миещи се тапети, които бяха много внимателно залепени по всички стени, а подът просто беше старателно почистен и реставриран някъде. Запознати се скараха, казват, че тапетите ви ще паднат след месец и ще ги преправяте. И така, наскоро видях обява за продажба на този стар апартамент със снимка на банята. Със същите тапети, които изглеждаха абсолютно непроменени.
Започнахме да правим ремонт. Обиколихме десетки магазини, прегледахме стотици тапети, плочки и ламинати – все не можехме да се спрем на цвета. И ето че една вечер седим с майка ми и гледаме филм. В един момент на екрана чудовище завлича някъде героинята и тогава майка ми замислено издава: „И все пак виж, тъмният ламинат визуално снижава таваните“.
“Когато бях дете, родителите ми решиха да облепят банята с тапети. И ги сложиха с главата надолу. И докато не станах на около 10 години, не можех да разбера защо на тапетите в банята има прасета.”
Съседите ми купиха дървена къщичка от чичо ми. Започнаха да я ремонтират и намериха там скрити златни и сребърни монети. Общо извадиха съкровища на стойност около 4 милиона долара. Само че прадядото е бил фермер и не се е доверявал на банките, а е предпочитал да държи парите си за себе си.
Когато татко решил да ремонтира банята си, дълго време търсил добър и евтин работник. И така, когато намерил подходящия човек, често се карал с него за некачественото изпълнение на работата. Целият проблем бил в стената, към която трябвало да се залепят плочките. И така, когато минаха няколко часа, работникът и татко застанаха пред тази стена и казаха: „Да, добра работа!“. – и в същата секунда всички плочки паднаха с трясък право във ваната.
Отделихме една трета от бюджета за ремонта на банята, защото веднъж вече бяхме сложили плочките сами, а втори път не можех да го понеса. Е, и всичко това в най-добрите традиции на живота ни – ако първия път разходите бяха за плочки и лепило с водачи, нека да е криво, с мъжа ми едва не се скарахме, то втория път 6 пъти газификаторът преправяше връзката с колоната, после два пъти се пукаха тръби, после газификаторът се сети, че е дал стария проект за вентилация и трябва да увеличим отвора за вентилация и да го изместим, после кракът на банята се счупи и плочките се пръснаха по целия периметър. И всичко това е само началото. По-добре щеше да е да поставим тапети.
Жена ми имаше къща. И някаква тръба беше протекла. Течът беше труден за откриване и извикахме майстор. Тогава, години по-късно, брат ми ми каза един чудесен начин да открием тези неуловими течове. Той използва стетоскоп, като този, който използват лекарите. Трябва да го притиснете към бетонния под и да го движите, докато течът е най-силен.
Извършвах ремонт на помещение. До прозореца стоеше руло тапети с дължина един метър. Един ден със съпруга ми отидохме до кухнята да закусим, върнахме се, а тапетът беше изчезнал. Търсихме и търсихме, а ролка нямаше. Помислих си, че може би случайно са го изнесли в коридора. Двамата отидохме да търсим там, нищо. Върнахме се в стаята – ролката е на същото място до прозореца, където беше. Ето колко мистично е това.
Преди 2 седмици новоремонтираната ми кухня беше наводнена от съседите от последния етаж. Не знаете мащаба на „трагедията“. Но вместо банално да се извинят и да платят за щетите, те започнаха да реват, че „не са искали от мен да правя ремонт!“. Така че направих няколко справки, разбрах, че са наематели. Опитах се да се свържа със собствениците – бяха ме отпратили. В крайна сметка реших да не се обръщам към съда, а просто написах декларация, в която се оплаквах от наемателите. Там посочих, че те отдават апартамента под наем незаконно, а собствениците се занимават с незаконен бизнес. Сега наблюдавам шоуто, тъй като те са „песохатизирани“ от районния полицай. Съседите се опитват да се помирят с мен и да ме убедят да взема обратно декларацията, а след това е мой ред да ги отпратя. В крайна сметка: по-евтино би било да се извиня и да платя поне 5 хиляди, но не. Наемателите си подписаха увеличение на наема, а собствениците на първия номер „отчистване“ в данъчната служба с плащане на всички глоби и санкции. Дано това да им е за урок.
Със съпруга ми живеем в празния апартамент на родителите ми, докато нашият се ремонтира. Ремонтът е по-лош от пожар, постоянно се караме. Убедих съпруга ми да направи рафт над леглото в новия апартамент, както в сегашния ни. Той отказва, казва, че е опасно. И ето че в разгара на спора го дърпам, казвам, че е необходимо да се закрепи нормално, и той изпада заедно с 10-сантиметровите дюбели и вазата с цветя, която стоеше върху него. Наистина практиката е по-добра от теорията, отидох да махна стъклото, струпах чипс и благодарих на мъжа си, че не съм легнала под него тогава.
Беше само преди няколко години, преди да се пенсионирам. Подреждах една затворена тераса. Една сутрин чух силно скърцане, което ми беше добре познато. Стоях и гледах как цялата тераса се наклони и започна да пада като пакет карти, но после спря, преди да се срути напълно. Пуснах пистолета за рамки и изтичах навън. Тогава забелязах, че всички дистанционни са изчезнали. Бързо грабнах куката на лебедката и обезопасих конструкцията, като я издърпах обратно в изправено положение. Оказа се, че клиентът ми е премахнал всичките десет подпори предната вечер, защото му трябвал дървен материал за нещо. Той си помислил, че вече няма нужда от тях, тъй като целият проект „изглеждал доста солиден“. Този ден се почувствах голям късметлия.
Майка ми, баба ми и аз наскоро се бяхме преместили в къщата и бяхме по средата на малък ремонт на банята и тоалетната. Решихме да сменим поставката за кърпи, рафтовете и да обновим плочките. Мама нае няколко далечни роднини на свой колега, а тя и баба отидоха на пазар. Аз останах мирно заспала. Но после ме събуди писък, напомнящ виковете на ранен тюлен. Изтичах в коридора и намерих съседката, която крещеше на работниците. Входната врата беше отворена. Аз, като добре възпитано и малко срамежливо момиче, се опитах деликатно да разбера причината за нейното възмущение. За което целият ѝ гняв се стовари върху мен:
С: „Какво правиш тук? Защо е толкова шумно?”
Аз: „Извинявай, няма да отнеме много време. Виждаш ли, правим ремонт“.
Без да ме остави да довърша, тя започна да крещи още повече.
С: „За какво говориш! Кой ви е упълномощил да сменяте тръбите?”
Аз: „Но ние не сменяме тръбите, ние сменяме плочките.“
Очите ѝ се разшириха и тя каза нещо, което просто ме разби на пух и прах.
С: „Защо? Плочките ви и без това си бяха добре!”
Няколко секунди бях шокиран, след това се ядосах и, набирайки смелост, изведнъж реших и аз да ѝ изкрещя.
Аз: „Какво те интересува какво правим в апартамента си? И изобщо, кой ти е дал разрешение да влезеш?“
Тя, учудена от такава наглост, се изчерви и започна да крещи, че съм невъзпитан хамстер и т.н. И точно по средата на тази тирада вратите на асансьора се отвориха и майка ми и баба ми излязоха. Като видяха как съседката ми крещи, а аз съм на ръба на истерията, те бързо разбраха всичко и без дори да позволят на „старшата“ да си отвори устата, започнаха да ѝ правят забележка. Тя се опита да се оправдае, като каза, че не е крещяла, а просто е бивша учителка и че имала такъв глас. Само че баба ми също е учителка, при това главна учителка по възпитателната работа. Та тя й направи такова порицание, че после цял месец тичаше след мен и ми се извиняваше, а след това започна изобщо да ме избягва. Това е кратка история, за всички адекватни съседи.
