Понякога сме готови да гледаме някои филми отново и отново и те не ни притесняват дори с годините. Но понякога по пътя на всеки има лента, която неочаквано предизвиква твърде противоречиви чувства: от една страна, не може да бъде наречена лоша и заслужава всички почести, но от друга страна, интензивността на чувствата при гледане е толкова поразителна че не всеки ще се осмели да го преживее отново. В тази статия сме събрали филми с подобни отзиви от публиката.
“Хачико: Историята на едно куче”
Сюжетът на филма е базиран на реални събития и разказва за колежанския професор Паркър Уилсън, който един ден намира сладко бездомно кученце акита ину на гарата. Тъй като не може да го подмине, мъжът го взима със себе си и го нарича Хачико – така се ражда тяхното невероятно силно приятелство. Предаността на Хачико обаче по волята на съдбата трябва да бъде подложена на сериозно изпитание.
- Спомням си, че за първи път видях само самия край и няколко години по-късно реших да го гледам от самото начало. Започнах да плача още при надписите и така прекарах целия филм в сълзи.
- Никога няма да го гледам отново! Аз съм корав мъж, но плаках с децата в прегръдките ми. Единственият плюс е, че сега у дома живеят 2 териера и куп котки.
“Изкуствен интелект”
Близкото бъдеще. Развитието на науката позволява на човечеството да създаде роботи, които трудно се различават от хората и точно такъв е 11-годишният Дейвид, прототип на дете робот. Изкуственият интелект на това очарователно създание е толкова напреднал, че може дори да изпитва чувства като любов, страх и радост. Родителите му обаче все пак си взимат “умна машина” и не са готови за истински емоции от негова страна.
- Изглежда, че създателят на филма откровено, очевидно и на моменти грубо спекулира с универсалните човешки ценности, които са близки до всички, но това ме закачи така, че първото гледане не ме пусна няколко дни. След това, няколко години по-късно, все пак се принудих да го гледам отново и отново сълзи.
- Дано децата ми не го гледат, те са състрадателни. Преди години го гледах, още имам буца в гърлото, като си спомня. Не можете дори да се опитате да се контролирате, така или иначе ще плачете и огромна утайка ще остане върху душата ви за дълго време.
“Вината в нашите звезди”
Тийнейджърката Хейзъл дълги години се бори с рака, но отдавна се е примирила с факта, че животът й едва ли ще бъде дълъг и изпълнен със събития. Малко разнообразие в обичайното й мрачно ежедневие внася посещението на група за подкрепа, въпреки че тя ходи там само поради настояването на майка си. Но това е само докато своенравният и весел Огъстъс Уотърс се появява в същата група.
- Взех кутия кърпички и използвах около половината от тях. Никога не съм плакала толкова много през целия си живот.
- Един ден дъщеря ми ми каза да гледам този филм. Скоро планирах дълъг полет, реших да го гледам тогава. В резултат на това наводних целия самолет със сълзи и се заклех никога да не го гледам отново.
“Бримстоун”
Нямо момиче на име Лиз живее в провинциален град. Въпреки трудната си съдба, тя се е установила доста успешно в живота: намерила е любим мъж, отглежда деца и работи като акушерка. Но един ден в този забравен от бога град пристига мъж, в който момичето разпознава човек от миналото. Именно от него тя бяга и успешно се крие няколко години. Но сега той идва да си вземе своето.
- Радвам се, че гледах този филм. Но да го направя отново – не, дори за милион долара.
- Не е като нито един уестърн, който съм гледал. Прочетох няколко ревюта, навсякъде беше отбелязано, че е мрачен и не е за хора със слаби сърца. Но ми се струва, че тези определения не го описват адекватно. Бих казал, че филмът е безмилостен.
“Предай нататък”
Тревър Маккини е в 7 клас и живее с майка си, която се разкъсва между две работи и трудно може да му даде истинско участие и подкрепа. Един ден в училище класът на Тревър получава интересна задача – да разберат как могат да променят света към по-добро. На момчето му хрумва проста идея – всеки трябва да помогне на трима души, които ще помогнат на още девет и т.н. Така той започва да прилага своята теория на практика.
- Много готин филм, но краят, да, дава гаранция, че няма да го гледате отново. Риданията бяха неудържими.
- В началото на 2000-те филмът беше показан по кабелната, тогава бях на 10-14 години. Така че, след като видях края, се зарекох да не го гледам отново. Сега спомените вече са смътни, но омразата към края е все още с мен.
- Мама нае касетата, мислейки, че е хубав семеен филм. О, да мамо, благодаря ти много!
“Мъглата”
Един ден малък провинциален град внезапно е обвит в неестествено гъста мъгла с неизвестен произход. Дейвид Дрейтън, заедно със сина си Били, подобно на много други жители, в този момент се оказва в супермаркета и решава да изчака, докато това необичайно явление премине. С настъпването на нощта обаче за всички става очевидно, че тъмнината е изпълнена със сериозна опасност. И което е още по-лошо – самите хора стават опасни един за друг.
- Обичам историята и мога да я препрочитам безброй пъти, но успях да гледам филма само веднъж, защото краят е удар в корема.
- Един от малкото филми, които ме оставиха ядосан след гледане, защото беше толкова добър, но толкова болезнен.
“Луна”
През последните 3 години Сам живее на Луната, където се грижи за важна автоматизирана станция. Въпреки това договорът му скоро ще приключи и времето, прекарано съвсем сам, скоро ще бъде заменено от радостно и топло общуване със съпругата и дъщеря му. Но е трудно да останеш същият човек след толкова дълга изолация. И последиците от това вече се усещат, когато Сам среща своя заместник 2 седмици преди да се върне на Земята.
- Страх ме е да кажа твърде много, за да не разваля сюжета. Така че ще го кажа така: това е най-добрият филм, който никога повече няма да искам да гледам.
- Обикновено научно-фантастичните филми са трудни за емоционално ангажиране на зрителя, но този филм има страхотен драматичен компонент. Честно казано дори се разплаках.
Майка!
В отношенията на млада семейна двойка – крехка и чувствителна домакиня и поет, търсещ вдъхновение – има криза, която те се опитват да преодолеят по всякакъв възможен начин. Ситуацията обаче се утежнява, когато на прага на къщата им се появяват неканени гости – лекар със съпругата си, следвани от двамата им възрастни синове. За поета срещата с нови хора е като глътка свеж въздух. Изглежда, само момичето забелязва, че нещо не е наред с гостите.
Това е един от най-трудните филми. Много ми хареса, но не мога да го препоръчам. Подходящ е само за тези, които са готови да гледат с отворен ум и имат силен стомах и голямо търпение.
До края на филма бях изкривен от нивото на стрес. Това са 2 часа лудост, чувствах се на ръба на лудостта. Можете да го обичате или да го мразите. Обичам го, но бих ли искал да го гледам отново? Разбира се, че не.
“Падане”
Приятелите Беки и Хънтър се катерят от много години. Въпреки това, когато съпругът на Беки загива при падане, момичето изпадна в депресия и изоставя екстремните си хобита. Неспособна да гледа мъките на приятелката си, Хънтър я убеждава да преодолее мъката си, почитайки паметта на човека и разпръсквайки пепелта му от най-високата телевизионна и радио кула. Така момичетата се впускат в приключение, без дори да подозират как ще се развие то.
- Мокрите длани изобщо не са ми физиологична особеност, но тук тичах да си мия ръцете 6 пъти.
- След като започнах да гледам, не можех да го изключа, без да знам как ще слязат от тази кула. Бях толкова свита от страх, че трябваше периодично да ставам и да се протягам, да разклащам крайниците си, за да отпусна мускулите си.
“Пътят”
Бъдещето, чудовищни катаклизми удрят планетата, което променя обичайния ход на живота. Сега хората трябва да се скитат и да се прехранват с консерви и всяка друга храна, която могат да намерят. Но има и такива, които не се справят с нечовешките методи за оцеляване. В този непредсказуем свят баща и неговият малък син са на път към нищото. Пътят и желанието да запазят човешкото в себе си е единствената им цел.
- Гледах го с приятеля ми. Никога не съм го виждала да изпитва силни емоции на филми, докато не свършихме да гледаме този. Тогава се разбрахме никога повече да не го гледаме.
- Жена ми мрази тъжни филми, а аз наистина исках да го гледам, затова казах, че е пост-апокалиптичен екшън в стил “Терминатор 3”. Оттогава тя ми забрани да избирам филми.
“Догвил”
Момиче на име Грейс, бягайки от неприятности, се озовава в малкото градче Догвил, изгубено в Скалистите планини. Местните се оказват изключително приятни и дружелюбни хора и с радост й дават подслон в замяна на помощ за дребни задачи, като почистване на къщата или гледане на деца. Постепенно обаче, осъзнавайки безсилието на Грейс и властта си над нея ,се оказва, че хората от Догвил не са толкова мили.
- Гледах го на 2 пъти, защото първия път не издържах.
- Един от най-смущаващите филми, които съм гледал. Невъзможно е да останете безразлични към него, той е толкова зашеметяващ, че можете или да го обичате, или да го мразите.
“Марли и аз”
Джон и Джени са младоженци, които наскоро са се преместили в нова къща и мислят за деца. Въпреки това, преди да се решат на тази сериозна стъпка, двойката решава да вземе куче, за да тества доколко е готова за такава голяма отговорност. Така в къщата им се появява палаво и непокорно кученце лабрадор на име Марли, чието възпитание се превръща в много по-трудно изпитание за тях, отколкото са очаквали.
- Безчувствените хора ще го приемат просто като хубав филм. На други ще им отнеме много време, за да възвърнат самообладанието си.
- Това не е просто филм за непослушно куче, което прави забавни неща. Признавам си, че лично аз натъпках устата си със салфетки накрая, за да заглуша откровените ридания.
- Това се превърна в истинско откритие за мен, отидох на кино, мислейки, че това е още една лека комедия със сладко куче в главната роля. Господи, как плаках накрая, мислех, че ще си оставя душата в това кино.
Може би знаете и други филми, които произвеждат същия ефект, които не сме изброили в тази селекция? Споделете някои от тях в коментарите.
