Ако нямаше драма в киното, щяхме да гледаме само скучни филми и сериали. Но едно е, когато отрицателен герой върши злини и извършва отвратителни действия. А съвсем различно е, когато положителните герои се окажат не толкова добри.
Ние от Поничка винаги сме подозирали, че много известни герои не са толкова позитивни, затова решихме да анализираме поведението на 11 от тях.
Джон Сноу – “Игра на тронове”
Джон Сноу ни е представен като неразбран отшелник. През целия сериал той отстоява честта и достойнството, непоколебимостта на правилата и принципите си. Мнозина виждаха Джон като възможен лидер и дори бъдещ крал. Но това не се случи, което вероятно е за доброто.
В крайна сметка, понякога Джон сляпо следва собствените си принципи, докато лидерът трябва да бъде гъвкав. Той е лош стратег, твърде мек за бъдещ крал.
В същото време лесно изоставя правилата си, когато емоциите вземат надмощие. Например, Джон се присъединява към дивите до голяма степен заради любовта си към Игрит. По същата причина той нарушава обета за безбрачие, така че персонажът е по-скоро мрънкащ и лицемер, а не благороден праведник.
Аче – “Три метра над небето”
Аче е представен на публиката като смел герой, способен на дълбоки и страстни чувства. И въпреки че в самото начало на лентата той е показан като груб бунтовник, в хода на сюжета ни пленява с нежното си отношение към Баби.
Но в реалния живот този тип личност не е способен на дълбоки чувства – по-скоро той изобразява любов и се ръководи от студена пресметливост. Имайте предвид също, че Аче разбира само езика на силата. Такива герои обикновено стават участници в насилствени връзки, така че той е по-скоро пресметлив алфа мъжкар, отколкото реформиран егоист.
Джейкъб Блек – “Здрач”
Спомняме си Джейкъб като ухажорът, чиито чувства Бела не споделя. Той е принуден да остане в зоната за приятелите, но много фенове се надяваха, че Бела все пак ще предпочете „горещия“ Джейкъб пред „студения“ Едуард.
Смелият върколак обаче не е точно това, което изглежда на пръв поглед. В поведението му ясно се вижда нарцисизъм. Джейкъб е влюбен не толкова в Бела, колкото в собственото си отражение. Той изисква специално отношение и често иска да му се възхищават.
Припомнете си, че Джейкъб редовно парадира без риза без видима причина. Той е арогантен в отношенията с вампири и си позволява да бъде надменен с други герои.
Джак Доусън – “Титаник”
Нека започнем с факта, че човекът изобщо не трябваше да е на кораба и всъщност зае нечие място. Афера с момиче от висшето общество, безкрайно отдалечено от него, избухна внезапно и само по стечение на обстоятелствата.
В същото време Джак не изглежда смутен, въпреки че това състояние често се среща при влюбени млади хора. Най-вероятно той е обигран женкар. А страстта му към едно момиче може бързо да се превърне в симпатия към друго. Дори Джак да беше оцелял, връзката му с Роуз нямаше да продължи.
Питър Паркър – “Спайдърмен”
Ако анализирате личността на Питър, е невъзможно да не забележите дълбоката му духовна травма. На първо място, той е твърде склонен към саможертва. Героят често бива ранен в битка, но той, дори знаейки, че може да умре, прави нови жертви в името на другите. И всичко би било наред, но това се случва в почти всяка битка.
Питър няколко пъти се опитва да скъса с другото си аз – Спайдърмен, защото го смята за виновен за личните му проблеми. В други епизоди героят се наслаждава на славата и явно обича да бъде в светлината на прожекторите. Питър Паркър има изкривена представа за себе си, оттук и неговите понякога нелогични действия.
Леонард – “Теорията за Големия взрив”
Леонард е сладък маниак, който е влюбен в очарователната си съседка. Сред приятелите си той е най-емпатичен и успешен във връзките. Той се опитва да угоди на всички, може да се откаже от интересите си в името на другите.
Но в някои от диалозите му с Шелдън е лесно да се забележи пасивна агресия, по-специално завоалирани обиди. И в тези епизоди може да се проследи желанието на Леонард за превъзходство над останалите. Смята се за по-добър от приятелите си.
Героят ревнува от Пени, когато тя получава по-престижна работа. И не се притеснява да лъже приятелите си, когато не иска да изпълни молбите им.
Сам Уинчестър – “Свръхестествено”
За разлика от прекалено емоционалния си брат Дийн, Сам първоначално изглежда като добро момче. Той е умен, разумен и не поема излишни рискове. Но забелязали ли сте колко често Сам споменава, че не иска да бъде борец срещу злото, а би предпочел обикновен живот?
Той говори за това толкова много и толкова страда от ролята си на супергерой, че неволно кара брат си (и публиката) да се чувства виновен, че трябва да спасява света. Може би манипулацията на вината е това, което Сам преследва.
И в един от епизодите, когато Дийн попада в чистилището, Сам дори не се опитва да го възкреси, въпреки че братята са изпълнявали подобни трикове повече от веднъж. Любящият брат го обяснява по следния начин: „Дийн не би искал това“.
Крисчън Грей – “50 нюанса сиво”
През цялото време Грей преследва Ана и грубо нарушава нейните граници. Той не обича директния зрителен контакт, не разбира защо й е трудно да приема скъпи подаръци и не може да разчете езика на тялото. И той не влиза във връзка, докато момичето не подпише споразумение, правило, което той поставя за всички, за да му е удобно.
Крисчън наистина е болен, но не по начина, по който всички си мислят. Хората, които имат опит с аутистичния спектър от първа ръка, вярват, че Грей има разстройство от спектъра, тоест проблеми с установяването на социални контакти.
Сам Тарли – “Игра на тронове”
Сам е обременен от високото си положение и страда от факта, че баща му очаква от него подвизи. Външният вид на героя говори за мекотата на характера му. Но добродушният Сам не е такъв, какъвто изглежда на пръв поглед.
Героят несправедливо разделя хората на групи в зависимост от произхода им. И така, той налага на братята от Нощна стража мнението си, че главнокомандващият трябва да бъде човек със синя кръв, а не от простолюдието. В крайна сметка Джон Сноу беше избран за военачалник, защото имаше по-привилегирована позиция в сравнение с други кандидати.
Сам е страхлив и не намира сили да обясни на баща си колко тъжно може да свърши всичко. Той не показва своята мъдрост, въпреки че е наистина умен: не напразно успява да стане Велик майстър.
Питър Певънзи – “Хрониките на Нарния”
Питър ни е показан като отговорен и смел младеж. Понякога изглежда, че изкуството на битката е в кръвта му. Но чарът отшумява, когато видим, че е твърде упорит и често изпуска нервите си.
В една част от историята той говори грубо с Едмънд, като го обвинява в лъжа. В реалния свят, извън Нарния, Питър често влиза в битки заради упоритостта си.
Героят периодично демонстрира собственото си превъзходство. Например, той не вярва в историята на Луси за вълшебната земя и вярва, че момичето, поради възрастта си, е измислило всичко.
Сириус Блек – “Хари Потър”
Първоначално Сириус предизвиква състрадание, защото е минал през Азкабан и е загубил хората, които е обичал. По-късно се надяваме, че той поне частично ще замени мъртвите родители на Хари. Но ако се вгледате внимателно, можете да забележите, че много от действията на Сириус не са продиктувани от желанието да бъде приятел на своя кръщелник.
Сириус бяга от Азкабан само защото е заслепен от омраза към Питър Петигрю и иска да си отмъсти. В Хари той по-скоро вижда мъртвия си приятел Джеймс. Това красноречиво се доказва от сцената, в която в битка със смъртожадните Сириус вика на Хари: „Браво, Джеймс!“
В по-ранна възраст, когато Сириус е бил в Хогуортс, той и приятелите му тормозели Сивиръс Снейп. Сириус така и не му се извини по-късно.
За кой положителен филмов герой винаги сте смятали, че нещо не е наред с него?
