Заедно с новите времена в обществото идват нови ценности и норми на поведение. Например, начините за проява на учтивост непрекъснато се променят и отразяват особеностите на епохата, в която се формират. И така, в средновековна Франция хората избърсвали ръцете си в покривката и пиели супата директно от чинията. Днес подобни маниери едва ли ще се смятат от някого за признак на добро възпитание.
Ние от Поничка решихме да разберем какви странности и неочаквани норми са съществували в миналото. По-долу са тези, които предизвикаха цял набор от емоции: от недоумение до лек шок.
Цветът на чадъра имал значение
Британският писател Робърт Луис Стивънсън приема всичко за чадърите толкова сериозно, че написва есе за това през 1894 г., наречено „Философията на чадърите“. В работата си той отбеляза, че устройствата за защита от дъжд свидетелстват за социалния статус на техния собственик, а тъканта може да каже много за неговия характер. И така, според писателя, копринените аксесоари са предназначени за лицемери, а карираните чадъри са за почтени и уважавани граждани.
Смятало се за неприлично да се говори дълго
Във Викторианската епоха продължителността на разговора, подобно на много други явления от социалния живот, е била подчинена на строги правила. Познати, които се срещат на улицата, трябвало да общуват кратко, така че като спрат по средата на пътя, да не пречат на другите. Имало специални места за дълъг разговор. Така хората можели да говорят по-дълго в парка или в градината.
Можете да се ожените в определено време
През същия период от време било незаконно да се ожениш следобед. Това се споменава в книга за правилното поведение, “The Habits of Good Society”, публикувана през 1863 г. Въпреки че самият сборник има повече от 400 страници, той не обяснява причините за това необичайно правило.
Било забранено повдигането на роклята с две ръце
Във Викторианската епоха поведението на жената на улицата се регулира от специални правила. И така, пресичайки улицата, тя трябвало да повдигне роклята с дясната си ръка точно над глезена. Да го прави с две ръце се смятало за вулгарно. Такъв неприличен жест можел да бъде оправдан само ако калта по пътя е много дълбока.
Родителите са съветвани да не играят с децата си
В края на XIX и началото на XX век общуването на майките с децата е поразително различно от съвременното. Жените били съветвани да не показват прекомерна привързаност към детето си. Освен това родителите трябвало да не играят с децата си до 4-6-месечна възраст.
На масата солта винаги се сервира с черен пипер.
През първата половина на XX век не е било обичайно да се сервира сол отделно от черен пипер по време на хранене. Например, ако някой от гостите поиска само солница, трябвало да се сервира заедно с пипер. Отклонението от правилото се тълкувало като неуважение към личността и се счита за проява на липса на добри обноски.
Трябвало да се усмихват, докато говорят по телефона
Трудно е да изненадате някого с телефон в наши дни. Но през 40-те години на ХХ век хората го смятали за истинско технологично чудо. За да общува с помощта на това необичайно устройство, били измислени специални правила на етикета. Например, въпреки че събеседникът от другия край на жицата не можел да види човека, по време на разговора се смятало за учтиво да се усмихват и да говорят ясно в телефона.
Не се препоръчвало да се чете и говори във влаковете
В XXI век пътуването с влак се разглежда като възможност да завършите интересен роман или да свършите работна задача. Във Викторианската епоха пътниците с увредено зрение са били съветвани да не четат книги, а тези с болни бели дробове са били съветвани да избягват да говорят.
Дължината на обувките показва статуса на собственика им
Облеклото е било от голямо значение за средновековния елит, тъй като е било начин за показване на богатство и общо превъзходство над бедните. Поради това в Европа са се породили много необичайни модни тенденции. Една от тях са дългите мъжки обувки с остър нос или пулен. Тяхната дължина показва позицията на собственика в обществото: колкото по-дълъг е носът, толкова по-висок е статусът на човека.
Съпрузите са избирани по фенотип
Как бихте реагирали на ситуация, в която изборът на съпруг или съпруга се определя не от симпатиите, а от каноните, приети в обществото? Във Викторианската епоха хората подхождали към въпроса за избора на годеник по доста особен начин. И така, на собственичките на яркочервена коса и ярък тен било препоръчвано да се омъжат за мъж с черна като въглен коса. Пълните хора трябвало да се женят за слаби, докато жилавите и сдържани хора трябвало да избират закръглени и емоционални партньори.
Кои съвременни традиции ви се струват вече остарели?
