Вероятно всеки човек има свои странности, които го правят различен от другите. Класическите писатели също са ги имали. Както например Иван Тургенев, който по няколко пъти на ден се обтривал с гъба, напоена с одеколон. Или Вирджиния Улф, която предпочитала да работи, докато стои права. Или майсторът на фантастиката Едгар Алън По, който се страхувал от тъмнината.
Ние от Поничка се потопихме в изучаването на живота на великите класици и открихме много нестандартни странности при много от тях.
1. Агата Кристи
Кралицата на детективския роман Агата Кристи страдала от дисграфия. Това е болест, при която човек изпитва затруднения с правописа и не може да подредите буквите в думите в правилен ред. Заради това й се налагало да диктува всички свои текстове. Тя също така имала затруднения с изучаването на аритметика и чужди езици.
Интересен факт: от 66 мистериозни престъпления в нейните детективски романи, отровата е причинила смъртта на повече от 30 героя. И това не е случайно, тъй като създателката на Еркюл Поаро и госпожица Марпъл е знаела от първа ръка за свойствата на различните лекарства и техните токсични ефекти, тъй като през Първата световна война е работила като медицинска сестра, а по-късно е била помощник фармацевт.
Вкусовите предпочитания на Агата Кристи също били доста необичайни: тя много обичала сметана, но не само в кафето или чая. Внукът й Матю си спомня: „Тя пиеше сметана от огромна чаша с надпис „Не бъди алчен“. Тя също така била привързана към крема Devonshire – продукт, който по своята консистенция прилича повече на масло, отколкото на крем. Писателката го ядяла директно с лъжица, въпреки че този крем обикновено се маже върху кифличките, поднесени на традиционното чаено парти.
2. Марк Твен
Марк Твен може да се нарече „хоризонтален писател“. Работата е там, че той предпочитал да пише, докато лежи в леглото. Той дори не се нуждаел от бюро. За разлика от други автори, които постоянно се оплакват от сложността на процеса на създаване на произведенията, Твен не намирал творческата работа за трудна. Той казвал: „Просто опитайте да правите това (писането) в леглото. Слагам дъската на коленете си и просто пиша. Мисля, че това не е толкова трудна работа, защото просто трябва да преместите пръстите си, за да запишете думите.”
4. Фьодор Достоевски
Фьодор Достоевски обичал да разговаря с хора и то не само с приятели, но и с обикновени минувачи. Можел е да спре всеки на улицата и да започне разговор с него. И по време на разговора той винаги гледал събеседника в очите. Така той формирал образите на героите си и черпел вдъхновение за сюжетите на бъдещите си романи. Осъзнавайки за какво ще пише, той веднага се заключвал в стаята и произнасял текста на глас, крачейки от единия ъгъл до другия.
5. Едгар Алън По
Може да звучи странно, но един от най-ярките представители на романите на ужасите от XIX век се страхувал от тъмнината. Не е известно със сигурност каква е била причината за тази фобия. Може би това се дължало на факта, че бъдещият писател загубил родителите си на 3-годишна възраст и отраснал в интернат, който се намирал недалеч от гробище. Веднъж той признал на приятел: „Вярвам, че демоните използват тъмнината на нощта, за да заблудят лековерните души. Въпреки че, знаете ли, аз не вярвам в демони.”
6. Евгений Петров
Евгений Петров бил запален филателист. Той обаче събирал марки по доста нестандартен начин. Петров пишел писма и ги изпращал на никъде – до измислени адреси и адресати. В резултат на това след известно време при него се връщали пликове с марки и печати от чуждестранни пощи с бележка „Адресатът не е намерен“. Е, един ден, действайки по доказаната схема, Петров изпратил писмо до Нова Зеландия. Представете си изненадата му, когато получил отговор от „измисления“ адресат, който се оказал съвсем реален. Тази история дори е заснета.
7. Иван Крилов
Иван Крилов имал няколко странности. Една от особеностите му била особената му страст към пожарите. Според съвременниците му нито една петербургска къща не е изгоряла без него. Той обичал да идва и просто да наблюдава горящия предмет. Знаейки за пристрастяването на писателя към този елемент, наемодателят му включил клауза в договора, в която се посочвало, че в случай на невнимателно боравене с огън и пожар в къщата, Крилов ще бъде задължен да плати 60 000 рубли. Фабулистът подписал документа и добавил още 2 нули към тази сума, като казал: „За да бъдете напълно обезпечени, сложих 6 000 000 вместо 60 000 рубли. Ще бъде добре за вас, но за мен това няма значение, защото аз не съм в състояние да платя нито едната, нито другата сума”.
Крилов не се интересувал много от собствения си външен вид. Един ден той се осмелил да се появи на прием при Царица Мария Феодоровна във вехто сако, зацапано с мазни петна, в панталони с жълти петна и ботуши с дупка, от която надничал палец. А веднъж, приготвяйки се за маскарад, той не можел да реши какво да облече и тогава един от съветниците му казал: „Можеш да се измиеш, обръснеш, облечеш спретнато и никой нямаше да те познае!“
8. Артър Конан Дойл
През последните години от живота си Артър Конан Дойл бил добре познат медиум. Вярвал е в съществуването на другия свят и дори е написал книгите „История на спиритизма“ и „Феноменът на феите“. Разобличителят на медиуми по това време, Хари Прайс, говорел за него така: „Горкият, скъп, доверчив Дойл! Той беше гигантски на ръст със сърце на дете.” Известна е историята, когато две тийнейджърки успяват лесно да заблудят писателя. Конан Дойл повярвал на снимките, на които момичетата били уловени с „феите“.
9. Николай Гогол
В моменти на особено напрежение или замисленост Николай Гогол правел топки от хляб и ги търкалял по масата. А понякога дори си позволявал неусетно да ги хвърли в чиниите на седящите наблизо. Между другото, Николай Гогол е написал много от своите произведения в изправено положение, разчитайки на бюро за писане.
10. Вирджиния Улф
Вирджиния Улф, подобно на Николай Гогол, предпочитала да работи права. Племенникът й и биографъ на Вирджиния Улф си спомня: „Тя имаше бюро с височина около метър с наклонен плот. То беше толкова високо, че тя трябваше да пише, докато стои права“. Този навик се запазва до 1912 година. Тогава тя, подобно на баща си, започнала да работи седнала на нисък стол с шперплат в скута си. Друг от нейните необичайни работни навици е писането на произведения с мастило в различни цветове. Тя предпочитала лилавите, сините и зелените цветове.
11. Иван Тургенев
Иван Тургенев бил известен с изключителната си хигиена. Сменял бельото си няколко пъти на ден, обтривал се с гъба, напоена в одеколон или тоалетен оцет, и старателното разресване на косата било ежедневен ритуал за него. Поетът Яков Полонски си спомня: „Тургенев не веднъж правеше сутрешния си тоалет пред мен и четкаше косата си пред мен.
“Виждате ли – казвал той, – Взимам тази четка… сега започвам да я сресвам надясно: едно, две, три… и така до петдесет пъти; сега ще започна да сресвам наляво, пак до петдесет… Е, сега свърших с четката… Взимам този гребен – трябва да мина през косата си до сто пъти с него… Защо се изненадвате? Чакайте, това не е всичко… Чакайте, чакайте!.. След този гребен има още един – с по-гъсти зъби…”
Може би знаете за странностите и на други класически писатели?
