Създаването на филм по книга е невероятно трудна задача. От режисьора се изисква да вкара сюжета в рамките на приблизително 2 часа, да предаде атмосферата и характерите на героите, както и да подбере актьори, които да приличат на персонажите. Някои режисьори обаче си позволяват да избират актьори, които не винаги съответстват на възрастта и външния вид на своите прототипи.
Ние от Поничка си позволихме да включим въображението си и да си представим как биха изглеждали героите на филмовите адаптации, ако режисьорите не се отклоняват дори на крачка от написаното в книгата. Снимките вляво показват как изглеждат героите във филма, а вдясно – как изглеждат в действителност.
Лара Антипова, “Доктор Живаго”
„Доктор Живаго“ е епичен роман на Борис Пастернак, който се смята за върха на творчеството на автора. Той е филмиран няколко пъти, а една от най-известните екранизации е британският телевизионен филм от 2002 г. с участието на Ханс Матесън и Кийра Найтли.
Британската актриса изигра ролята на Лара Антипова. Ето как я описа авторът: „Тя се движеше безшумно и плавно и всичко в нея – незабележимата скорост на движение, височината, гласа, сивите очи и русата коса – си пасваше“. Кийра Найтли съответства на образа на Лара Антипова, с изключение на един детайл – цвета на косата.
Жан-Батист Грьонуй, „Парфюмът ‑ историята на един убиец”
Филмът „Парфюмът ‑ историята на един убиец”, базиран на едноименния роман на Патрик Зюскинд, се оказа отличен. Но главният герой, изигран от Бен Уишоу, не прилича на своя прототип от книгата. Ето как го описва авторът: „Изглежда точно като дете, въпреки възлестите ръце, лицето, цялото в белези и петна и носа като картоф“.
Вероятно героят умишлено е направен по-привлекателен, за да не отблъсква зрителя.
Рейчъл Уотсън, “Момичето от влака”
Трилърът “Момичето от влака”, излязал през 2016 г., е поредното потвърждение на тезата, че книгата обикновено е по-добра. Филмът обаче се оказа доста добър, с отлична актьорска игра и добре развит сюжет. Но книгата, която стана бестселър, не можеше да бъде надмината.
Ролята на главната героиня, разведената и безработна Рейчъл Уотсън, която се вози безцелно във влака всеки ден, отиде при Емили Блънт, но актрисата изглежда твърде различно от закръглената и опустошена Рейчъл.
Ханибал Лектър, “Мълчанието на агнетата”
Американският филмов институт определи д-р Ханибал Лектър, изигран от Антъни Хопкинс, за филмов злодей номер едно за всички времена. Британският актьор изглежда е създаден за тази роля, но все пак имаше някои разлики от версията в книгата.
Ето как авторът описва своя герой: „Очите на д-р Лектър са кафяви, с червеникав оттенък, почти черешови на цвят и когато светлината се отразява, в тях се отразяват червени светлини“. Ханибал има и друга необичайна черта: „Кларис забеляза, че ръката му е много красива и има два средни пръста, абсолютно еднакви, но това не нарушава изяществото на ръката. Най-рядката форма на полидактилия.”
Мадам Роза, “Животът пред теб”
След значителна пауза, София Лорен се завърна на големите екрани, с участието си във филмовата адаптация на класическия роман на Ромен Гари “Животът пред теб”. Тя влезе в ролята на мадам Роза – възрастна и болна жена, която е уредила подслон за деца от семейства в неравностойно положение.
Авторът често споменава наднорменото тегло на мадам Роза и дори в описанието на книгата се казва, че тази дама тежи 100 килограма и понякога й става лошо, когато просто се изкачва по стълбите.
Дейвид Копърфийлд, “Личната история на Дейвид Копърфийлд”
През 2019 г. излезе комедийната драма по романа на Чарлз Дикенс за Дейвид Копърфийлд. Критиците хвалят филма: „Блестяща адаптация на оригиналната история, със страхотен диалог и комедия“.
До голяма степен „Дейвид Копърфийлд“ е автобиографичен роман на Дикенс и когато го прочетете, си представяте като главен герой именно младия автор. Дори фактът, че във филма ролята му се играе от актьорът от индийски произход Дев Пател, изглежда доста хармонично.
Анабет Чейс, “Пърси Джаксън и боговете на Олимп: Похитителят на мълнии”
“Пърси Джаксън и боговете на Олимп: Похитителят на мълнии” е първата книга от фантастичната поредица на Рик Риърдън. Той започва да пише истории за сина си Хейли, когато е диагностициран с разстройство с дефицит на вниманието и дислексия. Авторът е взаимствал много от хобитата и характера на сина си и приятелите му.
През 2010 г. се появи екранна версия на първия роман. Тогава много фенове бяха възмутени от факта, че 12-годишните ученици от книгата по някаква причина се превърнаха в ученици в гимназията, а приятелката на главния герой Анабет Чейс се оказа брюнетка. Забележително е, че създателите на филма се поправиха и във втората част направиха косата на героинята Александра Дадарио светла.
Сибил Вейн, “Дориан Грей”
Във филмовата адаптация на „Портретът на Дориан Грей“ Рейчъл Хърдууд изигра ролята на Сибил Вейн, единственото момиче, което успя да събуди чувства в Дориан. Актрисата е запомняща се красавица с великолепни къдрици и образът й беше доста успешен.
Но ето как Оскар Уайлд описва Сибил: „Представете си момиче на около седемнадесет години, с лице, деликатно като цвете, с глава на гъркиня, обградена с тъмни плитки. Очи – сини езера на страстта, устни – розови листенца.
Джак Ричър, “Джак Ричър”
Авторът на поредицата книги за Джак Ричър, Лий Чайлд, описва доста точно главния герой. Той е бивш майор на военната полиция, който се пенсионира на 36 години. Той е безстрашен и невероятно пъргав, въпреки впечатляващата си височина и тегло: 195 сантиметра и над 100 килограма. Героят също така има сини очи и няколко белега по лицето си.
Във филмовата адаптация главната роля е изиграна от Том Круз, който е свикнал с образите на супершпиони, но няма внушителните размери на Ричър.
Малори, “Кутия за птици”
Сандра Бълок се справи отлично с ролята във филма “Кутия за птици”, където трябваше да прекара значителна част от екранното време с превръзка на очите. Лентата е базирана на едноименния роман на Джош Малерман и разказва как жена с две деца се опитва да оцелее в пост-апокалиптичен свят.
В книгата главният герой Малори е младо и наивно момиче, което успя перфектно да научи децата си как да оцеляват в нова реалност.
Мотоко Кусанаги, “Дух в броня”
“Дух в броня” е популярна манга от Япония, която е показвана няколко пъти на екран. Това е история за измисленото Девето полицейско управление, което разглежда най-трудните случаи. Главният герой е агентът на бюрото Мотоко Кусанаги, която се опитва да си спомни поне част от миналото си.
Една от най-силните екранизации е холивудският екшън с участието на Скарлет Йохансон, въпреки че много фенове бяха разстроени, че продуцентите не избраха японска актриса за главната роля.
Според вас, трябва ли външният вид на екранния герой да съвпада точно с прототипа? Знаете ли други примери за такива несъответствия?
