Зад много велики поети и писатели са стоели очарователни дами, които са ги вдъхновявали или помагали, причинявали са им страдание или са им носели безпрецедентно щастие. Творците не могат да живеят без музи и тяхната роля е отредена на необикновени жени, чиито съдби ни интересуват и днес.
Ние от Поничка се заинтересувахме кои са жените, покорили великите писатели и как те са повлияли на тяхното творчество.
1. Оноре дьо Балзак и Евелин Ханска
Евелин Ханска, руска графиня от полски произход, влиза в живота на Балзак по напълно мистериозен начин. Тя му пише писма, в които му се възхищава, под името Чужденката. Писателят се поддал на играта и те започнали връзка с писма. Когато най-накрая се срещнали, писателят бил пленен от красотата на Евелин, докато той й изглеждал просто като „малък и кръгъл“ мъж. Но неговият чар бързо я накарал да забрави за външния му вид.
Графинята била омъжена. В продължение на 17 години Ханска и Балзак се срещали рядко, но продължили романтичната си кореспонденция. Когато съпругът на Евелин починал, Балзак й предложил брак, но въпросът се усложнил от политическите отношения между Русия и Франция. Графинята не искала да губи собственост и титли.
В крайна сметка двойката успяла да се ожени, но Балзак вече бил сериозно болен. Евелин се жени за него, но те живеят в брак едва няколко месеца. След смъртта на Балзак тя трябвало да плати дълговете му, издържала майка му и публикувала недовършените му романи.
2. Осип Манделщам и Саломе Андроникова
“Дъщеря на Андроник Комнин, дъщеря на византийска слава! Помогни ми тази нощ да спася Слънцето от плен, помогни ми да преодолея великолепието на тлението с хармонична песен, дъщеря на Андроник Комнин, дъщеря на византийската слава!” – “Мадригал” Осип Манделщам
Саломе Андроникова била истинска класическа красавица и в Санкт Петербург била известна като жена, чиято личност е вдъхновила много поети и художници. Тя поддържа литературен салон и сама създава интересно общество за себе си. Осип Манделщам не можеше да остане безразличен към прелестите на грузинската красавица, но любовта му остава несподелена, тъй като за Саломе Осип бил само един от приятелите й. По-късно тя неведнъж отбеляза, че околните твърде преувеличават любовта на Манделщам към нея.
Поетът й посвещава стихотворението „Слама“, което тя нарича „божествена музика“, както и „Мадригал“.
3. Ерих Мария Ремарк и Наталия Палей
„Руска принцеса с труден характер“ – така наричали Наталия Палей. Съвременниците й отбелязвали нейната красота, интелигентност и чар. Тя е родена във Франция и цял живот е живяла в Европа.
Ремарк описва запознанството си с нея по следния начин: „Плавно начало, няколко думи, лек флирт, нежна кожа на лицето и устните, неочаквано взискателни…“ Те се срещтат през 1940 г. в САЩ и този роман продължил 11 години. Влюбените се срещали и разделяли, войната ги пратила в различни градове, те си пишели трогателни писма, пълни с любов и нежност. През 1947 г. те се завръщат в Европа, но Ремарк не е привлечен от постоянните пътувания, без които Наталия не може да живее. Романтиката помежду им постепенно изчезва.
Смята се, че срещата им е много ярко описана в романа „Сенки в рая“. Немски антифашистки емигрант, бягащ от преследването на нацистите, се озовава в Ню Йорк, където среща Наталия Петрова, руски модел.
4. Николай Некрасов и Фекла Викторова
“Помогни ми да работя, Зина! Трудът винаги ми е давал живот. Ето още една красива картина – запиши я, преди да забравя! Не плачи скришом! – Повярвай на надеждата, смей се, пей, както пееш през пролетта. Всеки стих е написан за теб.” – Николай Некрасов
Фекла била обикновено момиче със скромен произход, 25 години по-млада от благородника Некрасов, но когато се срещнали, тя го очаровала със своята спонтанност и лесен характер. Те бързо заживяли заедно, очарователното момиче моментално научило всичко и влязло в кръга на писателите, които с радост приели “сладката Зиночка”. Но защо Зиночка? Некрасов решил, че младата му съпруга има недостатък. Тя била изненадана, когато той решил да смени името й и да премахне този недостатък – неблагозвучно име.
Девойката дълбоко и искрено се привързала към Некрасов и била до него до смъртта на поета. За него тази любов се превърнала в награда за всички страдания, а за нея – единствената за цял живот. Зина била приятелка, асистент, муза и медицинска сестра. На нея Некрасов посветил няколко стиха от стихотворението „Дядо“. Когато поетът умира, тя се отказва от наследството и никога повече не се жени, като казва, че завинаги ще остане съпруга на Некрасов.
5. Михаил Лермонтов и Варвара Лопухина
“Нейните движения, усмивки, жестове и черти обаче са толкова пълни с живот, вдъхновение, толкова пълни с прекрасна простота. Но гласът прониква в душата, Като спомен за по-добри дни, и сърцето обича и страда, почти засрамено от своята любов.” – Михаил Лермонтов
Лермонтов се среща с Варенка, когато той е на 18, а тя на 16. Те признават любовта си, но родителите на момичето били против брака. Когато поетът заминава за Петербург, те бързо я женят за богатия земевладелец Бахметев, който е много по-възрастен. Варвара вярва на слуховете, че Лермонтов също се е оженил.
През целия си живот поетът си спомня първата си любов, посвещава й стихове: „Тя не се гордее с красотата си…“, „Разделихме се, но твоят лик…“, „Валерик“ и други, както и третото издание на стихотворението „Демонът“. Негови познати дори вярвали, че и в прозата той криптира самоличността на Лопухина, въпреки че Лермонтов никога не потвърждава директно това. Съпругът на Варвара ревнувал много от поета.
Един от съвременниците му пише: „На ревниявия Бахметев му се струваше, че всички, абсолютно всички, които четат„ Герой на нашето време “, разпознават жена му и него… Известен е случай, когато попитан дали е бил с жена си на Кавказките минерални води, той негодува и възкликва: „Никога не съм бил в Кавказ с жена си! Всичко това е измислено от глупави момчета. Бях с нея на курорт в чужбина и никога не съм бил в Пятигорск или в глупавия Кисловодск.” Той принуждава жена си да унищожи всички писма и рисунки от Лермонтов.
6. Джеймс Джойс и Нора Барнакъл
Джеймс Джойс пише известния си роман “Одисей” в продължение на 7 години. В същото време книгата се занимава с един ден – 16 юни 1904г. Той решава да увековечи точно тази дата, защото на 16 юни среща любовта на живота си и бъдещата си съпруга Нора.
Момичето работело като камериерка, писателят я срещнал, когато напускал хотела, и се влюбил от пръв поглед в червенокосата девойка. Двойката заживяла заедно, но не оформили официално брака си. Трябвало да живея скромно, буквално на хляб и вода, дори когато се родили децата им. Джеймс се опитал да осигури издръжката на семейството си, но не се получило много добре. Много по-късно, когато писателят вече бил известен, Нора трудно свикнала с парите и славата. Барнакъл била не само съпруга и муза, но понякога и съавтор. Според установената традиция съпругата разказвала на Джеймс мечтите си и той често ги описвал в книгите.
7. Антоан дьо Сент-Екзюпери и Консуело Сандовал
„Най-трогателното нещо в този спящ малък принц е неговата лоялност към цветето, образът на розата, която блести в него като пламък на лампа, дори когато спи… И разбрах, че той е дори по-крехък, отколкото изглежда.“ – Антоан дьо Сент-Екзюпери
Известният писател бил много влюбчив, приписват му голям брой връзки, но само една жена можела да стане муза. Именно тя се превърнала в красивата роза в романа му “Малкият принц”.
Литературните критици разказват романтична история за момиче, което се качило в пилотската кабина на бърз млад пилот, който поискал целувка за понижаване на височината. Връзката им била много трудна, имало предателства, раздяла и страдания и се оказва, че „Малкият принц“ се превърнал в прощално признание за любов, защото писателят починал скоро. Дълго време любимата на Сент-Екзюпери не можела да повярва, че наистина го няма, тя му пишела писма и вярвала, че той може да се върне. Тя надживяла Екзюпери с 35 години.
8. Виктор Юго и Жулиета Друе
“О, ако вдигна пълния ти бокал до устните си и се прилепя към ръцете ти с бледо чело, И често от полуотворените ти устни изпивах дъха Ти, благоуханен тамян; И ми беше дадено да споделям мечтите с теб, да споделям всички тайни мечти и мисли, и да чуя твоя смях, да виждам сълзите ти, да се сливам с очите ти, да сливам уста с уста…” – Виктор Юго
Виктор Юго бил смятан за страстен почитател на жените, но той обичал само една повече от 50 години. Актрисата Жулиет Друе наистина се превърнала в муза на писателя, събудила в него романтиката, желанието да пише за любовта. Друе цял живот е подкрепяла Юго и на практка е изоставила личната си съдба. И това въпреки факта, че той бил женен, нямал намерение да се развежда и дори постоянно се срещал и с други жени.
Той обичал да говори с нея. По нейните истории са били създадени някои сюжетни ходове в “Клетниците”. Тя му била вярна 50 години, изцяло отдадена на каузата му, преписвала ръкописи, прощавала му за предателството. Половин век връзка е съхранена в около 20 000 писма, които са си разменяли.
9. Фьодор Достоевски и Аполинария Суслова
Достоевски среща Аполинария Суслова, когато тя посещава неговата лекция. Момичето се възхищавало на писателя и те бързо се сближили. По това време Достоевски е женен, но съпругата му е болна от туберкулоза. Въпреки това, както присъствието на съпругата, така и нейната диагноза не се превръщат в пречка за развитието на романтична връзка между Достоевски и Суслова. Но когато Мария почива, Суслова отказва да се омъжи за писателя.
Връзката им е сложна, като романите на Достоевски, в които той неведнъж описва характера на своята любима. Според литературисти, именно Аполинария е станала прототип на героините на поне две от произведенията на писателя. Нейният образ може да се види в Настася Филиповна от романа „Идиотът“ и Полин от “Играчът на рулетка”.
10. Габриел Гарсия Маркес и Мерцедес Барча
Габриел Гарсия Маркес се е женил само веднъж и е живял със съпругата си Мерцедес Барча 56 години. Тя се превръща в истинска подкрепа за писателя и не е известно дали той би написал своя известен роман „Сто години самота“, спечелил Нобелова награда, без нейната подкрепа.
Двойката винаги е живяла доста скромно и когато Маркес се затворил в стаята си за 18 месеца, за да напише романа си, Мерцедес трябвало да работи, за да може семейството да има някакви пари.
За да даде възможност на Габриел Гарсия Маркес да публикува романа си, съпругата му заложила сешоара и миксера си. Когато книгата била завършена, не им достигала малка сума, за да я изпратят на издателя. “Като че ли не е достатъчно, че романът е лош”, казвала Мерцедес. Романът се оказал гениален. Мерцедес достойно споделила бедността с Габриел и също така достойно споделила тежестта на световната слава, която дошла след публикуването на тази книга.
Бяхме докоснати от толкова различни любовни истории на любимите ни писатели. Коя ви хареса най-много?
