Често филмовите адаптации на книги поразително се различават от първоизточниците буквално във всичко: от тънкостите на сюжета и до появата на ключовите герои. Това до голяма степен се дължи на факта, че виждането на режисьора за бъдещия филм често противоречи на това, което авторът е вложил в работата си. Кой от тях обаче е прав в крайна сметка, става ясно едва след пускането на филма на екраните и оценката на придирчивите зрители.
Ние от Поничка намерихме 10 персонажа, които биха се играли от абсолютно различни актьори във филми, ако самият автор направи избора. А бонусът включва две актриси, които въплъщават една и съща героиня на култов роман.
Скарлет О’Хара
Първоначално фаворитка на авторката на “Отнесени от вихъра” Маргарет Мичъл
беше Катрин Хепбърн. Впоследствие, след дълги спорове и многобройни кандидати, беше решено ролята на Скарлет във филма да бъде поверена на неизвестната тогава актриса Вивиан Лий.
Холи Голайтли
Труман Капоте, автор на „Закуска в Тифани“, виждал само великолепната красавица Мерилин Монро в ролята на Холи Голайтли. Но когато на актрисата била предложена ролята в този филм, тя отказала. Звездната блондинка била заменена от Одри Хепбърн, която получи “Златен глобус” за тази роля и беше номинирана за “Оскар”.
Крисчън Грей
Както Крисчън Грей, писателката Е.Л. Джеймс си представяла предимно Робърт Патинсън, но по-късно тя сметнала, че обществеността може да намери такъв избор за странен. Причината е, че„Петдесет нюанса сиво“ първоначално е фантастика, базирана на романа на Стефани Майер „Здрач“, с Бела и Едуард като главни герои. Ролята на последния във филмовата адаптация на „Здрач“ е изигран от Патинсън.
След няколко месеца тежък кастинг беше решено Джейми Дорнан да изобрази очарователния милиардер.
Джоан Маду
Прототипът на главната героиня на романа “Триумфална арка” е актрисата Марлене Дитрих, която Ремарк обичал дълги години и с която живеел в Париж. Вероятно именно нея той виждал в ролята на Джоан във филмовата адаптация на работата си. Въпреки това, във филма, заснет през 1948 г., образът на Маду е въплътен от Ингрид Бергман. Може би по това време Дитрих вече е била много по-възрастна от персонажа.
Едуард Кълън
Според Стефани Майер идеалният Едуард е Хенри Кавил, познат на мнозина като Супермен и Гералт от последната филмова адаптация на “Вещерът”. По време на снимките на сагата Кавил вече изглеждал прекалено стар за образа на млад вампир, така че ролята отиде при Робърт Патинсън.
Джейкъб Блек
Стефани Майер виждаше в ролята на Джейкъб Тайлър Поузи, който спечели популярност благодарение на образа на Скот Маккол в телевизионния сериал „Младият върколак“. Впоследствие кастингът беше успешно преминат от Тейлър Лаутнър.
Уили Уонка
Роалд Дал, автор на приказката „Чарли и шоколадовата фабрика“, беше много разочарован, че ролята на Уили Уонка не се играе от Спайк Милиган. Според писателя тази роля е написана изключително за него.
В резултат на това Джийн Уайлдър се появи във филмовата адаптация от 1971 г. като собственик на магическата фабрика. Дал нарече изпълнението му „претенциозно и недостатъчно забавно“.
Бела Суон
Първоначално Майер искала Бела да бъде изиграна от актрисата Емили Броунинг. Впоследствие, както всички вече знаят, Кристен Стюарт получи ролята в „Здрач“.
По-късно писателката призна, че е във възторг от играта на Стюарт във филмовата сага. Въпреки това, външно Броунинг прилича повече на героинята: например, в книгата се казва, че Бела има пълни устни, които „изглеждат малко масивни за тънката челюст“.
Рет Бътлър
Маргарет Мичъл сериозно предложи да даде ролята на Рет Бътлър на актьора и комик Граучо Маркс. В крайна сметка обаче Кларк Гейбъл изигра главния мъжки герой.
Бонус: Анжелика
Ан Голон, един от съавторите на поредицата романи за Анжелика, не беше доволна от избора на Мишел Мерсие за главната роля във филмовата адаптация на нейните книги. Според писателката в тези филми актрисата играе себе си, а не нейната героиня.
Голон хареса повече Нора Арнезедер, която въплъти Анжелика във версията от 2013 г.: „Нората носи енергията на Анжелика, нейната младост и смелост – сякаш идва направо от XVII век“. Въпреки това публиката все още харесва повече лентите с Мерсие, както се вижда от всякакви оценки и коментари в интернет.
В кои случаи според вас би било хубаво един режисьор да изслуша мнението на автора и в кои случаи би било хубаво да отстоява своето?
