Джейк е разносвач с мисия да спечели одобрението на шефа си за среща с дъщеря му. Когато получава възможност да се докаже, Джейк не осъзнава, че животът му ще бъде поставен в опасност.
Джейк се отправи към третата си спирка за деня. Той беше решен да докаже на шефа си Озмънд, че е надежден и ефективен при доставянето на пакети. Това беше единственият начин да докаже, че е достоен да излиза с Марго, дъщерята на шефа си.
— Справям се добре — каза той, докато спря на бордюра. — Сега просто трябва да продължа така.
Джейк отиде отзад, за да вземе пакетите, които трябваше да достави. Той посегна към първата кутия и замръзна. Странен, хленчещ вик идваше от товара му. Студени тръпки пробягаха по гърба на Джейк, докато оглеждаше различните кутии и сандъци, подредени в камиона.
Леко стържене, подобно на нокти, привлече вниманието на Джейк към определен сандък. Понякога хората изпращат незаконно живи животни, но обикновено това са малки същества. Тази кутия беше достатъчно голяма, за да побере средно куче или много по-опасно същество.
Джейк си пое дълбоко въздух и ритна отстрани на сандъка. Незабавната реакция беше толкова ужасяваща, че Джейк скочи от камиона и потегли към най-близкото полицейско управление.
Отне няколко минути убеждаване, преди двама полицаи да се съгласят да проверят товара в камиона на Джейк. Последваха го навън на паркинга.
— Казвате, че този сандък ви е крещял? — попита полицай Лопес, докато Джейк отваряше камиона.
— Каквото и да е вътре в сандъка, изкрещя по мен. — отговори Джейк. — Звучеше като човек.
След като вратите бяха отворени, полицай Лопес нямаше проблеми да идентифицира сандъка, който бе причинил толкова много притеснения на Джейк. То трепереше и се клатеше, сякаш беше жив. Лопес почука отстрани на контейнера с лост.
— Пуснете ме оттук! — извика писклив глас от вътрешността на сандъка.
— Дете е!
Лопес веднага се зае с отварянето на сандъка.
— Чакай, хлапе, ще те измъкна след минутка.
Джейк се втренчи учудено в кльощавото момче, което се измъкна от кутията. Дрехите му бяха дрипави и с няколко номера по-малки. По лицето и коленете на момчето имаше мръсни следи.
— Кой си ти и защо беше в този сандък? — попита полицай Лопес.
Момчето погледна уплашено полицая.
— Не съм направил нищо лошо. Трябваше да се скрия в този сандък или лошите хора щяха да ме наранят.
— Какви лоши хора? — попита Джейк.
— Лошите хора в склада, където се съхраняват пакетите. — Момчето пристъпи към Джейк, но полицай Лопес го сграбчи за ръката.
— Не толкова бързо, хлапе. — Лопес погледна строго детето. — Лоши хора? Искам да чуя повече за това, като започнем с това, което си правил в онзи склад.
— Бях там, защото… — замълча хлапето и погледна настрани.
— Ти крадеше, нали? Най-добре ни кажи как да се свържем с родителите ти, защото имаш много проблеми. — каза Лопес, докато извеждаше момчето от камиона.
— Нямам родители и не съм крал! — Момчето се бореше в хватката на Лопес.
— Бях там, защото видях двама мъже да товарят кола и знаех, че не са служители. Исках да защитя склада, така че влязох вътре, за да разследвам.
— Вероятна история. Кажи ни истината и ще бъдем по-мили с теб. В противен случай те чака задържане за непълнолетни или общественополезен труд, хлапе.
— Казвам истината! — Момчето погледна умолително Джейк. — Моля ви, господине, трябва да ми повярвате. Опитвах се да помогна и все още мога, защото видях как изглеждат тези крадци.
Джейк го последва, когато полицай Лопес придружи детето до полицейския участък. Не беше сигурен какво да мисли. Знаеше, че напоследък крадците са проблем в склада, защото Озмънд бе намекнал, че Джейк е един от тях преди две седмици.
Марго беше поканила Джейк на вечеря, за да могат той и Озмънд да се чувстват по-удобно един с друг. Вместо това Озмънд беше прекарал вечерта, хвърляйки подозрителни погледи на Джейк и говорейки за „плъховете“ в неговата компания.
— Могъщи големи плъхове, които си тръгват с пакети на стойност хиляди долари. Очевидно също и вътрешна работа. — Озмънд го беше фиксирал със свиреп поглед. — В този бизнес съм достатъчно дълго, за да знам откъде да започна да търся, когато плъховете започнат да драскат.
Със сигурност едно дете не може да отговаря за толкова много кражби. Ръцете на момчето нямаха достатъчно мускули, за да носят нещо тежко. Джейк побърза да настигне Лопес и детето.
— Чакай малко. — каза Джейк. Той приклекна до момчето. — Разкажи ми всичко, което видя.
Полицията отказа да позволи на Джейк да говори с момчето Саймън, докато не го разпитат. Той изчака един час, преди да го отведат в една стая, където чакаше Саймън.
— Ще ти кажа всичко. — каза Саймън, — но трябва да обещаеш, че ще ми помогнеш. Те искат да се обадят на детските служби, но аз трябва да се върна у дома при баба. Тя има нужда от мен.
— Мислех, че нямаш семейство. — отвърна Джейк.
— Имам баба. Тя ме е гледала през всичките тези години, но сега е много стара и пенсията й не покрива всичките ни нужди.
Саймън наведе глава.
— Затова бях в склада. Понякога крадях хранителни стоки оттам.
— Значи ме излъга? Ти си крадецът.
— Не! Взех няколко неща в миналото, но този човек спря с кола. Той и още един мъж напълниха багажника и задната седалка с пакети. Един от тях работи там. Знам точно кой е.
Саймън каза на Джейк, че колата е спряла до задната товарна площадка, която имаше само фалшиви охранителни камери. Охранителят пуснал шофьора вътре. Саймън ги наблюдавал как зареждат колата с пакети, когато бутнал един от рафтовете и той се преобърнал.
Охранителят дошъл да го търси, така че Саймън се скрил в една от падналите кутии. На сутринта възнамерявал да избяга, но заспал. Беше се събудил едва когато скривалището му беше натоварено в камиона на Джейк.
— Вярвам ти. — каза Джейк. — Но не мисля, че полицията или шефът ми ще искат да разследват това по-нататък. Така че ще го разгледам сам.
Тази вечер Джейк не се прибра след работа. Вместо това той намери ъгъл на склада, където да се скрие, откъдето имаше ясна видимост към задната товарна площадка.
— Ще докажа на Озмънд, че не съм крадецът. — прошепна той, докато се настаняваше да чака. — Тогава ще трябва да приеме връзката ми с Марго.
Минаха часове. Джейк заспиваше, когато вратата на товарния отсек започна да се вдига. Той се изправи и цялата му смелост се изчерпа от това, което видя.
Или Саймън беше излъгал, или размерът на операцията беше нараснал за една нощ. В товарната площадка беше паркиран фургон и най-малко петима едри мъже се изкачваха отзад.
— Това е твърде много, за да се справя сам.
Джейк извади телефона от джоба си и набра 911.
Докато чакаше полицията да пристигне, Джейк се сгуши в скривалището си и наблюдаваше как мъжете товарят кутии и сандъци. Те говореха грубо един на друг, докато работеха и се шегуваха за ужасните неща, които са направили в миналото на хората, които ги прекъсват.
Джейк беше твърде уплашен, за да помръдне. Мъжете бяха близо до скривалището му и се приближаваха. Скоро щяха да го хванат.
Точно когато Джейк си помисли, че всичко е свършило за него, водачът каза, че ще си тръгват скоро, тъй като микробусът е пълен.
Вълна от облекчение заля Джейк, но тогава той осъзна, че още не може да ги остави да си тръгнат. Полицията беше на път, но Джейк трябваше да гарантира, че престъпниците ще останат на място, докато пристигнат.
— Не мога да повярвам, че правя това. — Джейк активира видеото на камерата на телефона си и се втурна от скривалището си.
— Никой да не мърда. — извика Джейк. — Имам всичко на видео. Всички сте в голяма беда. Единствената ви надежда е да върнете всичко обратно и да се махнете оттук.
Водачът посочи Джейк.
— Хванете го, момчета. Знаете какво да правите.
Джейк избяга. Докато крадците го преследваха, той се наведе и се промъкна през лабиринта от рафтове, изпълващи склада. Джейк не беше бърз, но познаваше добре склада, което му помогна да изпревари престъпниците.
Когато един от крадците го настигна, Джейк се хвърли през процеп в рафтовете. Той се претърколи на крака от другата страна и се наведе точно навреме, за да избегне да бъде сграбчен от крадеца.
С разтуптяно сърце в гърдите, Джейк се отдалечи в обратната посока. Той направи няколко бързи завоя, за да загуби преследвачите си и се озова лице в лице с лидера.
— Изглежда нямаш късмет. — Едрият мъж удари с юмрук отворената си длан, докато говореше.
— Ще разбия този телефон, а после същото ще се случи и с теб.
Устата на Джейк беше твърде пресъхнала, за да говори. Водачът го хвана за яката. Джейк вдигна ръце в знак на предаване точно когато вой на полицейски сирени достигна до ушите му.
Лидерът хвърли Джейк на земята и хукна към микробуса. Червени и сини светлини проблясваха по тялото му, докато се гмуркаше зад волана. Останалите крадци се втурнаха към микробуса, но лидерът се оттегли без тях.
Следващите няколко минути бяха хаос. Полицията нахлу в склада, докато една от патрулните коли тръгна след микробуса. Един от полицаите помогна на Джейк да се изправи, докато останалите арестуваха крадците.
Тогава пристигна шефът на Джейк. Той се стресна да чуе, че Джейк е причакал крадците и извика полицията да ги арестува.
— Благодаря ти. — Озмънд сложи ръка на рамото на Джейк. — Ти спаси бизнеса ми и ми показа, че си смел и изобретателен мъж. Изглежда, че съм те преценил погрешно, Джейк. Марго ще има късмета да има мъж като теб в живота си.
— Това означава много за мен. — отговори Джейк, — но не трябва да забравяме, че истинският герой тук е онова момче, което намерих в моя камион.
Озмънд се съгласи с Джейк, че Саймън заслужава награда за помощта си при разкриването на престъпниците. Той също се съгласи с идеята, която Джейк предложи.
На следващия ден Джейк се свърза с полицията и откри, че детските служби са отвели Саймън в приют. Взе момчето от там и го заведе у дома.
— Ти и баба ти никога повече няма да се тревожите. — каза му Джейк. — Шефът ми ви е толкова благодарен, че ми помогнахте да идентифицирам крадците, че се съгласи да ви плати голяма награда. Освен това той ми даде задачата да ви доставям пакет с храна всеки месец.
Новината зарадва Саймън, а Джейк беше доволен да види как състоянието му се подобрява всеки месец, когато доставяше пакета с храна. Това обаче беше само началото за Джейк, тъй като Озмънд започна да му възлага повече задачи в логистиката в допълнение към работата по доставката.
В рамките на една година Озмънд повиши Джейк до мениджър в компанията за доставки. Беше горд, че е спечелил доверието на Озмънд. Той измисли идеалния начин да отпразнува повишението си: Джейк купи на Марго годежен пръстен.
