Едно момиченце нямаше пари, за да се качи в автобуса на Джефри, затова той я отхвърли. Когато се прибрал вкъщи, видял снимката ѝ във Facebook и бил шокиран от това, което открил.
“Не, момиченце. Не можеш да се качиш без пари. Моля те, излез, защото аз наистина трябваше да тръгвам”, казал шофьорът на автобуса Джефри на момиченце, което искало да се качи в автобуса, но имало само няколко стотинки. Тя трябва да е била на около седем години, а той не беше в настроение да се занимава с непридружени деца този ден. Никой от останалите пътници не им обърна внимание.
“Моля, господине. Искам да посетя баба си”, помоли малкото момиченце.
“Тогава отиди да поискаш парите от родителите си и се върни следващия път”, отвърна Джефри и с жест посочи с ръка на момичето да излезе. Тя най-накрая го послуша и излезе от автобуса с отпуснати рамене. Джефри я видя да сяда на автобусната спирка и потегли.
“Боже мой. Какво съм направил?” – запита се той.
Завършил маршрута си и се прибрал вкъщи за през нощта, като поздравил съпругата си Грета и седнал на дивана да си почине. Постави краката си на масичката за кафе, включи телевизора и извади мобилния си телефон. Беше време да прегледа безсмислено социалните мрежи.
Фейсбукът му беше изпълнен със забавни публикации, актуализации за семейството му и др. Но една от групите му беше споделила изображение, което го накара да спре.
Групата често споделяше новини от родния им град в Мериленд, а този ден беше споделена снимка на малкото момиченце, което той беше отхвърлил само няколко часа по-рано. Върху изображението беше написана думата “изчезнало”. Той прочете по-нататък и научи, че момичето е изчезнало преди един ден, а родителите му са били разстроени в опитите си да го открият.
Гърбът на Джефри изстива. Това момиче беше изчезнало, а той току-що я беше изхвърлил от автобуса. “Боже мой. Какво съм направил?” – запита се той, стана и отиде до входната врата, където беше оставил обувките си, като ги обу набързо.
“Къде отиваш?” Грета попита, като излезе от кухнята и избърса ръцете си в кърпата за миене на съдове.
“Грета! Бързо! Обади се на 911 и на този номер” – каза Джефри, като й показа снимката на момичето с телефона си. “По-рано видях това момиче на автобусната спирка и я отблъснах, защото нямаше достатъчно пари. Ще я намеря, но те моля да се обадиш на тези телефони”.
“Господи! Добре, на коя точно спирка?” – попита тя и той обясни къде я е видял. Грета щеше да остане вкъщи и да се обади на властите, плюс на родителите на момичето.
Джефри се втурна към колата си, запали двигателя и почти излетя от къщата си, ускорявайки се към автобусната спирка. Надяваше се, че момичето е достатъчно умно, за да остане на едно място. Не можеше да повярва колко невнимателен беше бил по-рано. Тя беше малко момиченце, съвсем самотно. Разбира се, нещо не беше наред!
Докато караше трескаво към автобусната спирка, Джефри се зарече в бъдеще да бъде по-внимателен, особено когато ставаше дума за деца. Накрая се приближи и видя малък силует, който седеше на пейката точно там, където я беше оставил.
“Слава Богу!” – въздъхна той за себе си, паркира точно пред нея и излезе. “Момиче, ти все още си тук! Слава богу!”
“Да, господине. Никой друг шофьор не ме пусна в автобуса”, отговори момиченцето от мястото си на пейката, люлееше единия си крак и гледаше бетонния под.
Джефри си пое дълбоко дъх, опитвайки се да се успокои, и реши да я заговори нежно. “Как се казваш?”
“Сара”, отвърна тя. “Не трябва да говоря с непознати.”
“Точно така. Но обещавам, че няма да се доближа до теб. Кажи ми, Сара. Знаеш ли, че родителите ти отчаяно те търсят?”
“Търсят? Ами… аз…”, измърмори момиченцето.
“Избягала ли си от къщи? Къде отиваш?” Джефри продължи да пита.
“Отивах в къщата на баба. Майка ми не ме пусна, но аз исках да видя баба”, отговори Сара, стискайки малките си устни. Джефри се усмихна. Поне тя не беше избягала наистина.
“Родителите ти те търсят и се надявам, че скоро ще са тук. Аз ще остана, докато дойдат. Добре?” – увери я той, а момиченцето му се усмихна леко. “Наистина обаче трябваше да вземеш пари”.
Сара се засмя на глас и Джефри се зарадва да чуе такъв звук.
Няколко минути по-късно към тях се приближиха полицията и още една кола. Една жена слезе от автомобила и се втурна към Сара. Момиченцето стана и се затича към нея, викайки: “Мамо!”.
Полицаите се приближили до Джефри и го попитали за обаждането на съпругата му. Той им разказал цялата история и как съжалявал, че не я е пуснал в автобуса, затова дошъл да я намери. Родителите на Сара му благодарили, че е направил тези обаждания, а той се почувствал като герой от малък град за първи път в живота си.
От този момент нататък Джефри помагал на всеки, който нямал пари и се качвал в автобуса му, и винаги се грижел за децата, които били сами. Много деца бяха твърде независими, но имаха нужда някой да се грижи за тях, а той беше правилният човек за тази работа.
