Уплашен от разбито сърце, богат мъж решава да не казва на богатите си родители за бедната си годеница, докато нещата не излязат извън контрол. Той пристига в къщата им един ден, само за да я намери да работи като прислужница там.
Шумоленето на есенните листа под краката им, докато се разхождат в парка, дните на отчаяно очакване да се видят и безбройните възходи и падения, през които преминаха заедно, когато се страхуваха, че няма да проработи.
Уолтър си припомни онези времена, докато прокарваше пръсти по годежния пръстен. Тя се казваше Лора. Момичето, което открадна сърцето му.
Колкото и клиширано да звучи, Уолтър и Лора бяха влюбени, безсмъртна любов. Като всяка друга двойка, те мечтаеха един ден да имат любящ дом и деца, които тичат из къщата. Но имаше проблем — голям — родителите на Уолтър.
Катрин и Джоузеф, една от най-богатите двойки в града, искаха синът им да се ожени за някой с техния статус и богатство. Те нямаха представа, че синът им се е влюбил в бедно момиче, което работеше в агенция за почистване.
Първата среща на Уолтър и Лора беше странна. Запознаха се в хранителен магазин. Беше му свършило фъстъченото масло и тя беше тази, която грабна последното от рафта.
— Моля ви, дайте ми го! — извика той, когато тя го пусна в количката си.
Тя се обърна с лице към него и беше объркана.
— Какво?
— Не мога да пропусна това за закуска и закъснявам за среща. Вижте, ще ви платя два пъти повече! Това… фъстъченото масло.
Тя се засмя, докато го оглеждаше от главата до петите. Гледката на мъж в смокинг, който купува хляб и фъстъчено масло, беше рядкост. Тя му даде буркана и каза:
— Ето, г-н Фъстъчено масло. Всичко е наред. Няма да закусвам!
Седмица по-късно те отново се срещнаха в магазина за хранителни стоки и така започна любовната им история. Скоро след това Уолтър предложи брак на Лора и те си обещаха да остареят заедно. Но те се притесняваха, че родителите на Уолтър няма да приемат връзката им.
— Просто няма да им кажем, Лора. — каза Уолтър. — Това би било катастрофа!
— Те са твоите родители, Уолтър! — тя каза. — Късметлия си, че ги имаш. Просто е несправедливо Бог да отне моите толкова скоро. Трябва да уредим това. Искам да бъдат там за нашата сватба! Не знам нищо за тях, защото никога не ги споменаваш!
— Не знам, скъпа… — каза той разочарован. — Не знам какво да правя!
— Ще го измислим заедно, става ли? — каза тя нежно. — Знам, че няма да ни намразят.
— Може би ще го направят. — каза той. — Нека не им казваме скоро…
Уолтър беше категоричен да не казва на родителите си за връзката, защото знаеше, че няма да са доволни от това, но котката беше излязла от торбата, след като отиде в къщата им за вечеря. Те забелязаха пръстена на безименния му пръст, но не казаха нищо.
Въпреки това, докато Уолтър минаваше покрай стаята им след вечеря, той чу шепот и спря, за да ги чуе да го обсъждат.
— Това е годежен пръстен, скъпи! — Катрин каза строго на Джоузеф. — Той се е сгодил и не си е направил труда да ни каже! Знаеш ли защо? Срещнал е някой, когото няма да одобрим! Сигурна съм! Аз съм му майка! Или… синът ни вече е женен?
— Каква безсмислица! — Джоузеф каза. — Той няма да се ожени за такава! Той е моята кръв! Някакво случайно момиче от улицата не е добре дошло в тази къща!
След тази нощ Уолтър се радваше, че не спомена Лора пред родителите си. Той нямаше представа какво се готви в главите на родителите му.
Седмица по-късно Уолтър получи покана от родителите си. Това беше 50-годишнината на Джоузеф като директор на компанията и имаше грандиозно тържество в дома им.
Всички служители, както и приятели и семейство, получиха покани, така че Уолтър също получи една. Подобно на своя успешен баща, Уолтър беше богат и успешен бизнесмен и очакваше с нетърпение събитието.
За важната вечер той облече един от любимите си костюми, които Джоузеф беше донесъл от Франция, и пристигна навреме.
— Сине, ти си тук! — Джоузеф го посрещна на входа и го прегърна горещо. Тогава майка му го целуна по бузата. — Влизай, скъпи. Изглеждаш страхотно!
Когато Уолтър се присъедини към партито, майка му започна да го запознава с дъщерите на техните богати бизнес приятели, въпреки че той не се интересуваше от това.
— Мамо, моля те, извини ме. — спаси се той някак от принудителните срещи и се запъти към щанда с вино. Изведнъж той забеляза нещо и замръзна.
Уолтър видя Лора, облечена в униформа на прислужница, да сервира закуски за гостите. Не му харесваше как някои от мъжете я гледаха.
— Лора? — извика той, като се втурна към нея и я сграбчи за ръката. — Какво точно е всичко това? Защо си тук?
— Уолтър? Какво правиш тук?
— Това е моето парти, Лора! Това е къщата на родителите ми. — каза той ядосано.
— Аз… нямах представа! Повикаха ме тук за работата! Хей, Уолтър, добре ли си?
Преди Лора да успее да довърши това, което казваше, състоянието на Уолтър се влоши. Скоро той беше на пода, трепереше от епилептичен припадък и в стаята се разнесе силно ахване.
— Уолтър! — родителите му се разплакаха и се затичаха към него. — Какво стана със сина ни?
— О, не, скъпи! — каза през сълзи Катрин. — Получи припадък! Мислех, че е добре!
— Той ще се оправи. — каза Лора, написвайки 911 на телефона. — Не се е случвало от известно време. Ще извикам парамедиците. Той ще се оправи, не се притеснявайте!
Лора не напусна Уолтър, докато той не се оправи, докато другите богати момичета отвратени се извърнаха от него, когато той имаше нужда от помощ.
— Опитахте се да съсипете живота на дъщеря ми с този ваш луд син! — възкликна един от родителите. — Боже! Слава Богу, дъщеря ми няма да се омъжи за този маниак!
В този момент Катрин и Джоузеф загубиха хладнокръвие. Те се канеха да им отговорят строго, когато Лора се намеси.
— Извинете ме? — тя каза. — Кой ви даде правото да кажете такова нещо за него? Той не е луд, сър! Вие със сигурност сте! Изяснете си фактите. Това е медицинско състояние. Вие сте твърде груб.
— Една прислужница ще ме учи за проклето медицинско състояние, а? — извика богаташът. — Джоузеф! — каза той на бащата на Уолтър. — Трябва да наемаш по-добри хора! Разкарай я оттук!
— Или може би трябва да си намеря по-добри приятели. — каза Джоузеф спокойно. — Тя не е просто член на персонала. Тя е нашата снаха! Тя е моето семейство и тези, които обиждат семейството ми, не са добре дошли тук! Охрана, моля, изведете тези хора!
Тази нощ накара родителите на Уолтър да променят мнението си. Те разбраха, че любовта има значение пред парите и решиха да прегърнат Лора.
— Благодаря ти, скъпа! — каза Катрин и я прегърна. — Това, което направи за Уолтър… Съжаляваме за случилото се. Направихме това нарочно! Искахме да покажем на Уолтър, че момиче от добро семейство ще бъде най-добрият партньор за него, така че планирахме всичко. Разбрахме къде работиш и, о, съжалявам… би ли ни простила?
Лора имаше голямо сърце и затова реши да прости на родителите на Уолтър.
— При едно условие. — каза тя, докато прегръщаше Катрин в отговор. — Мога ли да те наричам мамо? Никога не съм имала майка и бих искала да си моя майка. Моля те?
— Можеш. — прошепна Катрин. — Със сигурност можеш. О, много грешах, като мислех, че парите определят човека!
Шест месеца по-късно Лора и Уолтър имаха голяма щастлива сватба и Лора тръгна по пътеката с бащата на Уолтър.
Година след това последваха добри новини. Катрин и Джоузеф получиха две тениски като коледни подаръци, на които пишеше: “Най-добрите баба и дядо!” А Лора и Уолтър посрещнаха момиченца близначки девет месеца след това.
