in

Хората критикуват плачеща възрастна жена заради объркани места в самолета – само една дама се застъпва за нея

Том Шолцен става свидетел на грубо отношение от пътници в самолет, когато дезориентирана жена сяда на грешната седалка. За щастие дамата има ангел-пазител, който идва да я спаси и да направи преживяването още по-добро за засегнатата жена и Шолцен.

Advertisements

Жител на Сейнт Джордж, Юта, бил на полет за Минеаполис, когато изпаднал в ситуация, която го накарала да посети социалните медии. Докато седял в самолета, пътникът видял суматоха, докато други хора разговаряли със стюардеса.

Жителят на Юта разбрал от разговора им, че някой се е настанил на грешното място. Въпросното лице било по-възрастна жена, придружена до седалката си.

Жената изглеждала обезумяла и объркана, докато ровела из нещата си, преди да се разплаче. За щастие, преди мъжът от Юта да успее да реагира, друга жена станала и подобрила деня на по-възрастната дама.

Как една жена помага на възрастната пътничка, след като други я преценяват погрешно в самолета

На 24 юли 2018 г. Том Шолцен, строителен оценител от Сейнт Джордж, Юта, отива в своя акаунт във Facebook, за да сподели две снимки на жени, които си взаимодействат по време на полет. Той обясни какво се е случило, като призна, че е видял много неща по време на пътуванията си из страната.

И този ден не бил по-различен, но този път преживяването било „нещо невероятно“. Докато пътувал от Солт Лейк Сити до Минеаполис, Минесота, той забелязва някои пътници от самолета да разговарят със стюардесата, докато самолетът се кани да излети.

От взаимодействието той решил, че някой е седнал на грешната седалка, преди да види виновника, по-възрастна жена. Тя била ескортирана до мястото, където седял Шолцен, и докато се приближавала, той чул хората да я нагрубяват, наричайки я неща като „наркоманка“, „глава на метамфетамин“ и други.

В крайна сметка тя била поставена точно пред него и била доста нервна, докато сядала. Потребителят на Facebook си помислил, че тя изглежда неспособна да контролира някои от двигателните си умения, тъй като главата й се движела постоянно и ръцете й треперели.

Той забелязал, че тя е разстроена, объркана и изглежда уплашена. Жената успяла да се закопчае, преди да отвори чантата си, докато държала няколко бордни карти, което накарала Шолцен да повярва, че има и други полети.

Мъжът от Юта реши, че жената случайно е погледнала грешната бордна карта, което я е накарало да седне на грешната седалка в самолета. Тя прелиствала билетите с треперещи ръце, преди да ги постави върху лицето си, защото плачела.

Шолцен каза, че в този момент „сърцето му е паднало“ и е искал да направи нещо, за да помогне, но когато започнал да разкопчава предпазния колан, му хрумнала една мисъл. Любезният мъж не искал да плаши притеснената дама и това, че е непознат, висок 196 см, не го правеше по-малко плашещ.

За щастие друга жена, седяща от другата страна на пътеката, която видяла всичко, което той видял, решила да действа. Сладката жена първо погледнала обезумялата дама, преди да й предложи кърпички и след това прекарала остатъка от полета, утешавайки я!

Жената от другата страна на пътеката помогнала на разстроената дама да организира бордните си карти. Тя дори я изслушала и предложила да й помогне за следващия полет, след като самолетът им кацне.

Шолцен отбеляза как непознатата се отнасяла мило към жената, която изпитвала трудности. Той призна, че е сдържал сълзите си „по целия път до Минесота“ и призна, че не е познавал разстроената жена, възможните й здравословни проблеми и други, защото това не е негова работа.

Това, за което той се тревожи, е, че не обича да вижда наранени хора, дори и да са непознати. Строителният оценител заяви:

“Независимо от това как изглеждат хората отвън, никога не знаеш каква буря бушува вътре.”

Мъжът от Юта помоли всеки, който познава непознатата, помогнала на разстроената жена, да й каже колко невероятна е тя. Той беше във възторг от начина, по който жената бе избрала да покаже състрадание вместо осъждане и й благодари, че е „анонимен ангел“.

Шолцен каза, че нейната доброта е била малко „късче от рая“ по време на полета му онзи ден. Неговата история беше споделена от Facebook страницата на дигитален създател, наречена „Love What Matters“ и събра почти 200 коментара от хора, които се изказаха в подкрепа.

Какви бяха реакциите на хората към публикацията на Том?

Потребител отбеляза как всички се опитват да се справят, включително зависимите. Коментаторът разкри как се чувства натъжен от това, че светът е толкова ядосан, но на хората вече не им е позволено да изразяват гнева си.

Човекът усети, че емоцията продължава да се натрупва, докато повече хора станат „десенсибилизирани към околния свят“. Той сподели, че хората в крайна сметка се уморяват да бъдат пренебрегвани и стават „пренебрегващи“, преди да призове хората да се грижат един за друг, когато могат.

След това трябва да се успокоят, знаейки, че са създали момент с непознат, просто защото са могли. Някой на име Мери Чарлз Толе Кой сподели историята на майка си, която летяла до Денвър в началото на 80-те години.

Полетът пристигнал по-рано на местоназначението си и семейството на Кой уредило някой да посрещне майка й на гейта, за да я отведе до други членове, които ще се приберат с нея. Тъй като била в инвалидна количка и семейството й все още не било там, за да я посрещне, тя била избутана пред входа и оставена там.

Никой не пожелал да избута жената обратно до терминала, за да изчака семейството си, и тя се обадила на Кой в сълзи. Авиокомпанията отказала да съдейства при повикване, както и шерифът и полицията, а когато семейството пристигнало на определеното място за среща, майката на Кой я нямало!

От този ден жената никога повече не пътувала сама. Друг последовател на страницата, Шерил Бендер, смята, че никой не трябва да предполага нещо или да се смее на жената в историята на Шолцен, защото психичните заболявания и здравословните проблеми са реални.

Бендер вярва, че повечето зрели и образовани хора не биха се смеели или клюкарствали за обезумялата дама. Те смятат, че хората трябва да се отнасят с уважение, млади или стари, а някой друг си спомня друг инцидент на летище.

Жена си спомня, че била в тоалетната с малката си дъщеря, когато влязла жена с Алцхаймер. Жената признала, че била нервна, тъй като не знаела какво й е, но след няколко минути разбрала, че дамата е дезориентирана.

Жената продължила да пита непознатата дали е на правилното място и влязла в една кабина, но след това забравила, че го е направила, и опитала да отиде отново. Тя също не можела да намери изход от тоалетната, а непознатата не искала да се меси, но била притеснена.

Тя казала на съпруга на жената, който чакал отвън, че жена му се бори вътре. Той й благодарил за загрижеността и обяснил състоянието й, докато друг потребител отбеляза как някои хора понякога съдят бързо.

Коментаторът смята, че четенето на истории като тази на Шолцен, е „красиво“. Те насърчават другите да подхожбдат  с доброта, състрадание и търпение, защото никога не знаете през какво преминават другите.