Ели беше обляна в сълзи, когато една учебна година не можа да се облече за Хелоуин. Никой не се интересуваше, освен един мил учител, който беше на път да заеме по-голямо място в сърцето и живота й.
Това беше любимият учебен ден на Ели през годината, но тя се надяваше никой да не я забележи.
Аудиторията на училището гъмжеше от деца, облечени в различни форми и цветове на призраци и чудеса. Някои влязоха като принцове и принцеси, други се плъзнаха като вампири и супергерои, а трети направиха драматична поява като астронавти и исторически личности.
Но едно момиченце влезе с отпуснати рамене, криейки лицето си и надявайки се, че никой няма да забележи сивите й панталони и бялата тениска.
Тази година Ели искаше да се облече като принцеса.
— Твоят костюм ще привлече вниманието на много хора, обещавам! — Бащата на Ели я беше уверил няколко месеца по-рано. Но знаете колко заети са бащите и как понякога забравят малките важни неща, докато се занимават с големите важни неща.
Така че, когато бащата на Ели забрави да спести пари за нейния костюм на принцеса за училищното парти за Хелоуин през онази година, тя не му се ядоса. Но тя не можа да сдържи нервните си сълзи, когато злите деца от нейния клас започнаха да й се подиграват.
— Как трябва да си облечена? Грозната Ели? — едно от момчетата се засмя и вдигна края на конската опашка на Ели с израз на отвращение на лицето.
Ели запуши ушите си и се разплака, когато чу децата да скандират последния й прякор и да се смеят злобно. Всяко лице около нея беше сурово и безразлично към тъгата й, с изключение на едно.
— Псст! Ели! — прошепна й по-възрастен глас. Беше г-н Борхес, нейният учител по рисуване. Опитваше се да й каже нещо. Момичето избърса сълзите си и успя да се измъкне от тълпата деца и да мине покрай тях, плътно следвайки любимия си учител.
— Чакай тук! — каза г-н Борхес и влезе в тесния килер. Няколко секунди по-късно той се върна и Ели не можеше да не се зачуди защо мъжът държеше няколко ролки тоалетна хартия.
— За какво е това? — попита Ели и се почеса по главата.
— Това? Това е за твоя костюм за Хелоуин. И това ще бъде най-добрият костюм за Хелоуин досега! — Господин Борхес изглеждаше развълнуван като дете.
Ели стоеше неподвижна като статуя. В същото време нейният учител започна да увива тоалетната хартия около кръста й и нагоре към врата й, като се увери, че тя се чувства удобно на всеки няколко секунди. След това започна да увива тоалетната хартия около корема, краката и ръцете й, до малките пръсти на ръцете и краката.
— Уау, господин Борхес! — Ели най-накрая започваше да разбира брилянтната идея за костюм. — Изглеждам като…
— Дръж се сега. Дръж главата си изправена. Има една последна част… — каза мъжът и уви последните няколко ролки около и през лицето й, оставяйки достатъчно място за очите, носа и устните.
— Сега… — каза г-н Борхес, оставяйки произволни червени петна мастило около увитата хартия, — готово е!
Когато Ели се видя в огледалото, тя не можеше да спре да подскача нагоре-надолу, пляскайки с хартиени ръце от чиста радост.
— Харесва ми! Харесва ми, г-н Борхес. Благодаря ви!
Ели прегърна своя герой и го целуна леко по бузата.
Когато тя отново влезе в тълпата от развълнувани деца, те закриха подигравателните си усти със страхопочитание.
За г-н Борхес това може да е бил просто креативен начин да се усмихне на тъжно детско лице, но за Ели това означаваше всичко! Никой в училище не беше правил нещо толкова хубаво за нея. На място, където само й се подиграваха или игнорираха, г-н Борхес стана първият човек, който я забеляза и й помогна.
И Ели ще направи всичко възможно, за да остане близо до този мил възрастен, г-н Борхес. Тя прояви повече интерес към изкуството; през годините се оказа терапевтично за разтревоженото й сърце.
Г-н Борхес също даде всичко от себе си, за да бъде до малкото момиченце, което нямаше никого, освен баща, който беше постоянно болен. Г-н Борхес беше довереникът, който изслушваше най-дълбоките страхове и най-големите мечти на Ели.
И когато любимият баща на Ели почина след дълга и тежка битка с болест, г-н Борхес беше единственият човек, който можеше да спре писъците и сълзите на осиротялото момиче на погребението.
Държейки ръката на бедното дете, той даде обещание на починалата душа на баща й:
— Тя ще има всичко, което сте искали за нея. Обещавам!
Никой не знаеше това за г-н Борхес, но той самият беше преживял ужасни трагедии. След като загуби жената, която обичаше, докато беше бременна, той никога не намери смелостта да мечтае отново да има семейство.
— Малката ми дъщеря щеше да е точно като нея! — г-н Борхес често си мислеше, докато гледаше как Ели се смее и плаче.
Грижата за Ели беше нещо повече от обещание, което трябваше да изпълни; това беше цел, която съживи уморения мъж с цел, радост и детско нетърпение.
Ели живееше при баба си и официално беше под нейни грижи. Но г-н Борхес беше този, който зае мястото на нейния пазител, нейната бащина фигура, нейния герой.
Минаха години и с неувяхващата любов и подкрепа на г-н Борхес, Ели премина клас след клас, беше отличничка в гимназията и спечели стипендия, за да посещава един от най-добрите колежи в страната.
Бяха изминали 7 години от онова сълзливо сбогуване, когато г-н Борхес помаха на Ели, когато тя предприе вълнуващо пътуване до нов град и нов живот като студентка…
— Чудя се дали тя се справя добре… — Г-н Борхес седеше сам в къщата си пред забравена чаша кафе.
Той често си мислеше за Ели и съжаляваше, че не е изпълнил ролята си да поддържа връзка с нея.
— Тя помни ли ме…? — чудеше се онзи ден, когато чу почукване на вратата и намери кутия на прага си.
Отвори я и намери спретнато опакован, скъп на вид костюм от три части.
— Някой е сбъркал къщата. — помисли си мъжът и започна да опакова отново костюма, когато от джоба му изпадна плик.
Това беше елегантна покана за сватба и името на булката го остави учуден.
— Ели, това момиченце, което не искаше да пусне ръката ми, се жени! Толкова е пораснала! — помисли си възрастният мъж със сълзи в очите му.
Но това не беше всичко. На гърба на поканата беше залепена бележка и г-н Борхес веднага разпозна красивия курсивен почерк на Ели.
„Скъпи г-н Борхес,
Преди 15 години помогнахте на едно уплашено и наранено момиченце да се почувства щастливо и уверено.
Ако не бяхте вие, нямаше да нося този страхотен костюм на мумия за Хелоуин, на който всички завиждаха. И ако не бяхте вие, аз нямаше да мечтая да бъда уверената и щастлива млада жена, облечена в красива сватбена рокля, за да се омъжа след няколко седмици.
Когато си мислех, че нямам никого, вие се превърнахте от най-добрия ми приятел, моят ангел пазител, в моята бащина фигура.
Вие винаги ще бъдете баща за мен, г-н Борхес. И така, би означавало всичко за мен, ако можете да ме заведете до олтара и да ме предадете в моя специален ден.”
Сълзи се търкаляха по бузите на мъжа този ден и в деня, когато той предаде Ели на мъжа, когото обичаше.
И освен благословията да бъде като баща на Ели, г-н Борхес стана и дядо на децата й няколко години по-късно. Той и Ели останаха отдадени на взаимното си щастие и благополучие като баща и дъщеря, докато са живи.
