След като забелязва, че нейният ученик не яде обяда си и често рови в контейнера за храна, учителката започва да го подозира и решава да го проследи. Това, което открива по пътя, променя живота ѝ.
Сандра Елиът работи като учителка в чартърното училище “Съмървил” в Нешвил, Тенеси. В академично отношение жената е доктор на науките, но когато със съпруга ѝ Джеймс не са благословени с деца, тя приема работата – много противно на това, което би могла да предложи академичната ѝ квалификация – за да може да бъде близо до децата.
Сандра имала мило и любезно поведение, така че всички нейни ученици я обожавали толкова, колкото и тя тях. Тя винаги се опитваше да им помогне и се интересуваше от живота им извън училище. Кой знаеше, че любопитството ѝ ще я доведе до откриването на нещо неочаквано?
Един ден, когато Сандра минавала покрай класната си стая по време на обедната почивка, тя забелязала един от учениците си, 12-годишния Робин Холистър, да седи тихо в ъгъла и да се взира втренчено през прозореца. Кутията му за обяд била точно пред него, но той дори не я бил отворил и изглеждал съвсем изгубен.
Защо не яде? Робин винаги е този, който очаква с най-голямо нетърпение обедната почивка. Дали днес не се чувства добре? зачуди се тя, докато се канеше да се приближи до него. Но точно тогава я извика главната учителка, госпожа Андерсън, и тя трябваше да си тръгне.
На следващия ден, преди да настъпи обедната почивка, Сандра си беше направила бележка да попита Робин защо не си е изял обяда предишния ден, но когато пристигна в клас, той не се виждаше никъде. Тя погледнала през прозореца и забелязала, че Робин се отдалечава с обяда си и найлонова торбичка в ръка.
Сандра бързо напуснала класа и тихо последвала Робин, само за да открие, че момчето се гмурка в кофата за боклук, като енергично събира остатъците от кофата за боклук и ги натъпква в торбичката.
“О, Боже”, изпъшка тя и покри устата си от шок. “Защо момчето прави това?”
Изведнъж Робин вдигна поглед от кофата за боклук, сканирайки района за някой, който може да го е забелязал, и побърза да се отдалечи.
Сандра искаше да последва момчето и да го попита защо прави това, но до края на смяната ѝ оставаха още няколко учебни часа, затова реши да се изправи срещу Робин на следващия ден. Но за съжаление, когато на следващия ден настъпила обедната почивка, Робин отново изчезнал.
Тя погледнала през прозореца, но този път го нямало, а когато се втурнала зад училището към контейнера за боклук, него също го нямало. Отчаяна, тя продължила да върви покрай сметището и изведнъж забелязала, че Робин пресича улицата със същата торба, която използвал за пълнене на остатъците.
Ще разбера къде ходи това момче всеки ден. Почти съм сигурна, че има нещо, което е крил през цялото време! Сандра изпрати съобщение на директора за отсъствието си от училище, като се позова на здравословни причини, и взе местно такси, за да проследи момчето.
В този момент до Коледа оставаха само няколко дни. Сандра знаеше, че ако каже на директора, че се нуждае от отпуск по някаква друга причина, освен здравословната, ще ѝ бъде отказано, защото имаше много работа за предстоящата коледна функция в училището. Така че жената нямаше друг избор, освен да излъже, въпреки че не искаше да го прави.
Докато седяла в таксито, тя помолила шофьора да кара бавно, за да не я забележи Робин. Видяла, че момчето щастливо се разхожда по улицата с остатъците от храна, но нямала представа защо го прави.
Изведнъж Робин навлязъл в една тясна уличка, където Сандра вече не можела да вземе таксито. Затова тя слезе и последва момчето, докато то не спря пред една полуразрушена стара къща.
Сандра се скри в една алея недалеч от къщата, наблюдавайки Робин, който побърза да се отдалечи, след като остави чантата и кутията с обяда си на прага. Тя решила да се приближи до него отзад и да го конфронтира, но тогава вратата на старата къща се отворила и от нея излезли две деца – момче и момиче. Момичето изглеждало на възрастта на Робин или по-възрастно, но момчето изглеждало на не повече от пет години.
Любопитна кои са те, Сандра започна да върви към къщата, когато забеляза, че от нея излиза жена. Тя изглеждаше като пълна развалина, с изпокъсания си вид, разхвърляната коса и строгото изражение на лицето си. Сандра видя, че щастливите изражения на децата избледняха, когато се обърнаха и погледнаха към жената.
“Колко пъти съм ви казвала да не излизате от къщата без мое разрешение? Деца, вие сте толкова безполезни, колкото и баща ви! Той никога не ме е слушал, а сега сте вие двамата, хлапета!” – крещеше тя на децата, държеше ги за ушите и ги усукваше до такава степен, че децата започнаха да плачат от болка.
“Мамо! Моля те, недей да правиш това, моля те!” – извика момиченцето. “Боли ме.”
“Да, мамо! Съжаляваме”, добави момченцето.
Сандра не могла да издържи повече, когато видяла, че жената обижда децата, и решила да се изправи срещу нея. Когато обаче се приближила до жената, тя усетила силна миризма на алкохол.
“Каква майка сте вие?” – казала тя със строг поглед на лицето си. “Знам, че това са твоите деца и не бива да се намесвам, но не виждаш ли, че ги боли?”
“И коя, по дяволите, си ти, за да се намесваш? ТЕ СА МОИ ДЕЦА. ЩЕ ПРАВЯ КАКВОТО ИСКАМ!” – отвърна жената.
Изведнъж децата издърпаха ушите си от хватката на майка си и закрачиха зад Сандра. “Моля, помогнете ни. Тя не ни храни, а каквито пари имаме вкъщи, ги харчи за алкохол. Бащата ни изостави, защото му беше омръзнало от нея. Моля те, не ни оставяй насаме с нея!” – молеше я момичето.
“Не се притеснявай, добре?” Сандра успокоява момиченцето. “Тя няма да те нарани повече!”
Сандра бързо грабна телефона си и написа на Джеймс адреса, като го помоли да дойде веднага. Той беше полицай от щата Тенеси и за щастие екипът му беше обходил квартала, в който се намираше Сандра. За секунди той и колегите му от екипа пристигнали и спасили децата.
Жената на име Катрин била арестувана по обвинение в насилие над деца, а когато полицаите претърсили дома ѝ, открили не само бутилки с алкохол, но и куфарче, пълно с пачки пари, които очевидно била получила, след като изтеглила всички пари от застраховката, която бащата на децата бил оставил за тях.
Сандра и Джеймс отвели децата, Джесика и Спенсър, в полицейския участък, където децата записали показанията си, а след това в дома им, където Сандра ги измила, нахранила и облякла.
По-късно същата вечер, докато Сандра и Джеймс седели до децата, докато те спели, те решили, че ще ги осиновят и ще им дадат нов живот. От години се опитвали да имат деца и накрая Бог решил да ги благослови не с едно, а с две прекрасни деца!
От друга страна, Катрин, която била злоупотребила с децата си, загубила родителските си права и била осъдена от съда на лишаване от свобода. За разлика от нея Робин, който беше решил да помогне на Джесика и Спенсър, беше похвален за смелостта и добротата си от директора на училището по време на коледната вечер.
Оказа се, че момчето е бягало с остатъците всеки ден по време на обедната почивка, без да казва на никого, тъй като се е притеснявало, че майка му ще му се скара, ако разбере, че помага на Джесика и Спенсър. Тя го беше предупредила да стои далеч от децата, защото Катрин беше алкохоличка и не изглеждаше като подходяща жена. Но за щастие, благодарение на постъпката на Робин, майка му в крайна сметка осъзна, че е трябвало да помогне на Джесика и Спенсър, вместо да ги избягва.
Затова на Бъдни вечер тя покани Сандра, съпруга ѝ и децата в дома си и им приготви вкусна коледна вечеря, състояща се от шунка с мед, зелена бобена чорба и характерната ѝ печена пуйка със сос.
Всички вечеряха прекрасно заедно, споделяйки истории за живота си и възхвалявайки Робин не само за това, че е постъпила правилно, но и за това, че в навечерието на Коледа е донесла чудо в живота на две деца, които са живели мизерно.
