Дани намира стара месингова тръба сред вещите на покойната си баба, но търговец на антики казва, че това не е особено ценна. Все пак момчето я взима за демонстрация и учителят му по история успява да я отвори, разкривайки истинската й стойност.
— Мамо! Мамо! Виж! — Дани изтича при майка си, която беше на първия етаж в къщата на баба й, залепваше кутиите с тиксо и напътстваше баща си, чичо Джери, леля Силвия и няколко възрастни братовчеди какво да правят.
За съжаление баба му беше мъртва и семейството опаковаше вещите й, опитвайки се да реши кой какво да запази и какво да продаде. Дани помагаше, като слагаше разни неща в кашони, но нещо в стаята на баба му го караше да любопитства.
Майка му въздъхна, изтривайки потта си, докато се взираше в Дани с любопитство.
— Какво е това, скъпи?
— Не знам. Беше в нещата на баба. — каза Дани, завъртайки странната метална тръба, която беше открил. Първоначално си помисли, че е малък телескоп или нещо подобно. Но не беше. Все пак Дани беше странно хипнотизиран от различните шарки в метала. — Мисля, че има нещо вътре. Може би трябва да намерим начин да го отворим.
Майка му грабна тръбата, огледа за кратко предмета и погледна брат си.
— Джери, знаеш ли какво е това? — тя попита.
Чичото на Дани се приближи и огледа артикула.
— О, виждал съм това и преди. Мама ми каза да не си играя с него, така че го оставих на мира. — коментира той, свивайки рамене.
— Знаеш ли как да го отвориш? — попита Дани, взе го обратно и го разтърси. Чу се ясен тракащ звук.
— Не, Дани. — стисна устни чичо Джери. — Но се забавлявай. Не го искам.
— Мамо? — момчето погледна майка си за потвърждение.
— Разбира се, само внимавай. — усмихна се майка му и се върна към работа, оглеждайки стаята, за да види какво още трябва да направи.
Дани седна на пода в ъгъла, тъй като всички мебели бяха опаковани, и огледа всяко кътче и пролука на металната тръба. Когато се прибраха за през нощта, той изтича до компютъра си, за да намери форум или нещо, което да обясни какво е или как да го отвори.
Не можа да намери нищо, но имаше няколко форума за антики, така че реши да публикува снимка на тръбата. На следващия ден Дани видя, че някой е отговорил. Интернет потребител каза, че изглежда като месингова тръба, която може да се отвори само чрез решаване на пъзела на повърхността, но той не може да му помогне с това, освен ако не го е видял лично.
— Уау. — тихо коментира той. Той написа друг въпрос, чудейки се дали е ценна.
За щастие отговорът дойде бързо, но потребителят каза, че само търговец на антики може да определи дали има някаква стойност и каза на момчето да не се надява, защото може да е просто дрънкулка.
Все пак момчето си помисли, че е доста готино и отиде направо при майка си, която седеше на дивана в хола и преглеждаше куп документи.
Дани обясни ситуацията и се зачуди дали могат да отидат до антикварния магазин в града. Майка му разглеждаше всичките документи, движейки устни, докато мислеше.
— Знаеш ли какво? Имам да изпълнявам някои задачи, така че това е добра идея. — кимна тя.
— Я! Благодаря ти, мамо. — прегърна я той.
— Иди се обличай. — засмя се тя.
***
В града Дани придружи майка си по всичките й задачи, някои от които изискваха да чакат известно време.
Но най-накрая дойде време да посетят магазина.
— Добре дошли! — каза собственикът на магазина от гишето си.
— Здравейте, господине. — започна майката на Дани и побутна Дани, като го подкани да попита от какво има нужда.
— Господине, намерих това в нещата на баба ми. — момчето се втренчи, прочиствайки гърлото си. — Чудех се дали е ценно.
Мъжът се намръщи, сложи си очилата и го оцени накратко. Устните му се свиха и главата му започна да се тресе.
— Съжалявам, дете. Това е просто месингова тръба с пъзел, изглежда. — каза по-възрастният мъж и я върна на Дани.
— Сигурен ли сте? — настоя момчето. — Изглежда много старо и мисля, че има нещо вътре.
Мъжът въздъхна, все още клатейки глава.
— Не съм виждал такъв от известно време, но вярвам, че е от 50-те или 60-те години. Единствената ценна част е, че изглежда, че е от месинг, но не мисля, че ще струва много. — добави той, като го отхвърли напълно.
Дани се намръщи, мислейки, че мъжът не е погледнал предмета достатъчно добре, за да определи дали струва повече.
— Може би бихте могли…
— Дани. — прекъсна го майка му и го докосна по рамото. — Този човек е експерт в тези неща, скъпи. Знам, че искаше да е специално и скъпо. В известен смисъл е така, скъпи. Принадлежеше на баба ти и сега можеш да подредиш пъзела. Това го прави ценно.
Дани кимна.
— Съжалявам, сър. Благодаря ви за помощта.
Антикварят кимна и седна зад тезгяха, махайки им за сбогом. У дома Дани отново започна да търси начин да го отвори. Той не можа да намери помощ онлайн, но вече беше преместил някои парчета.
От време на време той разклащаше тръбата и тракането му подсказваше, че някъде, някога, някой е скрил нещо вътре. Дани щеше да го намери.
***
— Оттогава се опитвам да го отворя. — обясни Дани в часа по история. — Все още не съм го разбрал. Това е като секретна ключалка, но трябва да го преместите точно, за да го отворите. Но някой ден ще го направя.
— И така? Какво е толкова специално? — каза едно момче от класа.
— Андерсън! — смъмри го учителят г-н Уорнър. — Това е историческо шоу и разказване. Не прекъсвайте презентацията на Дани.
Дани видя как Андерсън мърмори под носа си и сви рамене.
— Е, Андерсън донякъде е прав. Изглежда, че изобщо не е нещо специално. Майка ми и аз отидохме в антикварен магазин и говорихме с антикваря. Той каза, че е от 50-те или 60-те години. Струва си само теглото в месинг. Но чувствам, че каквото и да е вътре, може да е доста готино.
— Трябваше да го отвориш, преди да ни го покажеш. — добави приятелят на Андерсън, Маркъс, и се засмя. Останалите от класа също се засмяха, но Дани отново сви рамене.
— Предполагам, че трябваше. Но нямах нищо друго интересно за класа. — засмя се той. — Мама казва, че семейството й никога не е обичало да пази много неща. Когато някой умре, те продават, даряват и изхвърлят всичко останало, така че нямаме много спомени, каквито искаше г-н Уорнър.
— Дани, прекрасно е. — каза г-н Уорнър, ставайки от бюрото си. — Точно това исках, момчета. Проучете нещо в къщата си, намерете откъде е дошло и ни го покажете. Можем да открием толкова много от това, което нашите предци са запазили, дори ако това е просто лист хартия. Добра работа , Дани.
Учителят по история започна да ръкопляска, а класът също го направи без ентусиазъм. Някой друг беше следващият, за да покаже и разкаже, така че Дани седна и изслуша различните презентации на приятелите си.
Когато звънецът звънна за почивка, г-н Уорнър го повика обратно.
— Дани, ела тук. Нека да погледна тръбата. — каза той и сложи очилата си за четене.
Дани изтича при учителя си, развълнуван, че някой се интересува.
— Хареса ли ви моята презентация, г-н Уорнър?
— Да, Дани. Но това нещо ме заинтригува. — коментира г-н Уорнър, докато Дани му подаваше тръбата. — Аз също обичам да решавам пъзели, така че исках да погледна по-отблизо.
Дани обясни как е преместил някои парчета от пъзела, но нищо не се случва. Г-н Уорнър се върна, пресъздаде нещо, промени някои движения и накрая се чу щракване.
— О, Боже! Вие го решихте! — възкликна момчето.
Г-н Уорнър се засмя.
— Е, да видим какво има вътре. — коментира той, накланяйки тръбата. Изпадна пръстен, който ги накара да ахнат в унисон.
— Диамантен пръстен ли е? — учуди се Дани със светнали от учудване очи.
— Мисля, че да и е доста голям, така че вероятно струва много. — коментира г-н Уорнър. — Но не отивай при търговеца на антики, ако искаш да го продадеш. Отиди при бижутер. Чакай, има още.
Г-н Уорнър бе присвил очи в тръбата, бръкна с два пръста вътре и извади лист хартия.
— Писмо! — каза учителят му по история и очите му светнаха. — Това стана още по-вълнуващо.
— Еха! — Устата на Дани се отвори, когато мистър Уорнър облиза устните си и разгъна листа.
— Скъпа Марлена! — започна учителят. — Предполагам, че това е баба ти, нали?
— Хм, така мисля. — намръщи се Дани за секунда. — Наричах я баба.
— Е, нека продължим да четем. — засмя се г-н Уорнър.
“Скъпа Марлена,
Знам, че да бъда мобилизиран на война не беше в плановете ни. Но ето моето обещание и моето сърце. Когато се върна, ще ти предложа брак с този пръстен. Той е в моето семейство от Първата световна война. Ще бъдем най-щастливите хора заедно, щом отново сме заедно.
Цялата си любов,
Джон.
— Джон твоят дядо ли беше? — попита г-н Уорнър Дани.
— Не! — каза Дани, спомняйки си. — Наричахме го дядо Чарли.
— Хм! — стисна устни господин Уорнър. — Е, Джон е доста често срещано име. Не предполагам, че ще разберем какво се е случило. Но това е история, момчето ми. А сега имаш пръстен от Първата световна война.
Дани се усмихна и помоли г-н Уорнър да му покаже как да отвори пъзела. Направиха го няколко пъти, пропилявайки почивката на Дани, но той нямаше нищо против.
Вкъщи майка му и баща му бяха шокирани.
— Баща ти ми е казвал, че той и Марлена са били влюбени от гимназията. — каза бащата на Дани на майка му, объркан.
— Мисля, че майка ми пази много тайни. — коментира тя, гледайки замислено пръстена. — Баща ми си е счупил коляното в гимназията, така че никога не е бил мобилизиран.
— Има ли някой, когото можем да попитаме за този човек? — продължи баща му.
— Мисля, че леля ми Карол може да знае. — каза тя и отиде до домашния телефон, който все още имаха. Майка му затвори след почти 15 минути.
— Изглежда, че мама и татко са се разделили след завършването на гимназията. Тя се влюбила в някой друг, Джон, за когото се канела да се омъжи, когато той получил писмото си за мобилизация.
— Еха! — каза отново Дани.
— Значи се е върнала при баща ти? – попита с любопитство бащата на Дани.
— Очевидно. — коментира тя. — Леля Карол каза, че Джон е умрял по време на война. И гласът й беше странен. Има нещо там. Истинска история. Но сега, когато мама я няма, може никога да не разберем.
Тримата замълчаха за секунда.
— Какво да правим с пръстена? — попита момчето.
Родителите му се гледаха един друг, привидно притеснени, докато майка му не взе решение.
— Дани, ти го намери. Твой е. Задръж го за известно време и когато пораснеш, можеш да го продадеш. Или може би това може да е пръстенът, който ще използваш за предложението си. Но нека не казваме на никого за това. Току-що приключих с подреждането и разделянето на всичко. Не мога да се занимавам с нищо друго. — настоя тя.
Дани кимна, доволен. Той отиде в стаята си, взря се в пръстена и погледна писмото, внезапно се почувства тъжен, че който и да беше Джон, никога не е могъл да предложи брак на баба му.
И така, момчето постави писмото и пръстена обратно в тръбата, която държеше на нощното си шкафче дълги години. Когато замина за колежа, майка му му помогна да го постави в сейф в банката, който отвори десет години по-късно… когато предложи брак на любовта на живота си.
